Съвсем скоро на пазара ще излезе автобиографична книга на легендарния български вратар Георги Велинов. Тя носи заглавието "Моята история" и е написана от дългогодишния спортен журналист Николай Александров.
Книгата, събрала историята на известния вратар в 328 страници, трябва излезе на пазара на 10 декември на цена от 18 лева. Освен за футбол, в "Моята история" се разказва и за необичайния живот на Джони, уви, съпроводен с доста житейски препятствия.
В пет дни поред ТОПСПОРТ ще ви представи части от творбата. Днес публикуваме третия откъс.
"30 юни 1971 година - злокобна дата за родния футбол, за България. Денят е сряда. 73-годишен шофьор на ЗИЛ със софийска регистрация, каран от бивш работник в ДАП, засича и се удря челно в една "Алфа Ромео". В нея на предните две седалки са две от най-големите имена от футболния терен у нас - Георги Аспарухов и Никола Котков. Ударът е фатален.
Само няколко часа по-късно на същото място край Витиня минава рейсът на юношеския тим на "Дунав" (Русе). В обратната посока - към София. В него е младият вратар на русенци Георги Велинов заедно със своите съотборници. Класирали са се на финалния турнир на Републиканското първенство за юноши, който се провежда в столицата. След още няколко часа на същия 30 юни, все още нищо неподозиращи, те, както и техните съперници, играят своя първи мач на терена на стадион "Раковски".
"Наистина нямахме никаква представа какво се е случило няколко часа преди нашия мач. Ентусиазмът при нас бе голям, класирането във финалния турнир бе страхотен успех за отбора. За първи път от много време насам. Другите тимове бяха "Севлиево", тогава с Пламен Марков в състава. Също така "Черноморец" (Бургас) и "Левски". Аз също бях много надъхан, бях титуляр, имаше едно момче - Васко, той ми беше резерва. Двамата очаквахме по пътя мачовете с голямо нетърпение. Е, в крайна сметка в София завършихме последни, на четвърто място, но като цяло си беше голям успех. И явно бяхме добър отбор, тъй като на следващата година отново се класирахме на финалния турнир. Тогава пък се проведе в Трявна. Там срещнах за първи път Руси Гочев, той беше от "Черноморец". Също и Пламен Николов, мисля, че беше в Плевен тогава, после и двамата отидоха в "Левски". Абе личеше си в тези турнири кой ще стане след няколко години голям играч. После помня, че играхме и една контрола в София срещу "Локото" на техния стадион, те бяха много добри, едвам ни биха в последните минути. Явно на този мач някой ме е наблюдавал."
Малко по-късно, отивайки на поредната тренировка на стадиона в Русе, на таблото с обявите за графици и всякакви други съобщения Георги вижда своите имена. Там с всичките данни, адрес. Доколкото си спомня, било е нещо като бланка за самолетен билет на негово име. До София. Викат го на лагер-сбор за юношеския национален отбор на България. След тренировката Джони грабва листа и хуква към къщи. Баща му го няма, но той успява да се похвали на чичо си и на свако си - двамата му най-големи поддръжници до този момент във футболното начинание. Възрастните не могат да си намерят място от радост, поздравяват го.
От летището край село Щъркелово, на 17 км от Русе, има полети по три пъти на ден до столицата. Георги обаче предпочита да пътува с влак. Въпреки че вече е бил няколко пъти в София, при пристигането си на Централна гара целият трепери. Не знае накъде да поеме".
Zolyo
на 07.12.2020 в 17:19:28 #3Доста неточно е представена катастрофата, като се вменява вина на шофьора на камиона, който въобще не е виновен и е оправдан. Как може да се пише: “73-годишен шофьор на ЗИЛ със софийска регистрация, каран от бивш работник в ДАП, засича и се удря челно в една "Алфа Ромео".” Първо, шофьорът не е 73-годишен, той е към 45-годишен. Второ, не е засякъл Алфата, защото си е карал бавно по главният път. Алфата се е включвала към главният път, и където се е включвала е имало знак Стоп. Такъв знак няма на пътя на камиона. Алфата е трябвало да спре, шофьорът й да се огледа, и да се включи към главният път, който е перпендикулярен на пътя на Алфата. Но колата не спира и се врязва перпендикулярно на камиона, т.е. странично. Там се е падал резервоара на камиона и той пламва, заедно с колата. Не виждам защо трябва да се пишат неистини и да се вменява вина на шофьор на камиона, както и двамата играчи да се изкарват мъченици. Този шофьор след това е бил в килия за смъртници защито бащата на жената на Гунди е бил генерал. Правили са всичко възможно да го изкарат виновен. Накрая след като не са открили никаква вина са го пуснали.
fanty
на 07.12.2020 в 14:32:22 #2аре стига глупости! Джонир тогава е бил на 13 годинил много му е разбирала тиквата, че майора от КДС е карал поръчкова Алфа Ромеое Джулия 1750 и че
убил още двама човека е бил на три мастики и две брендите
Komap
на 07.12.2020 в 13:06:59 #1Първо ударът между камиона с ремарке и "Алфа Ромео:-то не е челен. Челен е за италианската кола, а за камиона е страничен в резервоара му. Има доста снимки в нета и това се вижда ясно дори след като камионът е поиздърпан, за да преминат колите. Второ шофьорът на камиона Илия Цветков по време на катастрофата е бил на малко повече от 40 г., а не на 73, както се пише. И трето: летището е в Щръклево, а не в Щъркелово.