Това интервю е по-специално. Защото става въпрос за Георги Велинов-Джони. В момента легендарният вратар на ЦСКА и националния отбор има нужда от присаждане на черен дроб. Независимо от това, с него се срещаме не в болницата, а на тренировъчното игрище на "Червено знаме". Току-що е приключил тренировката с децата-набор 1994. Първите му думи за "Топспорт" са: "Те ме върнаха към живота". Цялата редакция пожелава на Георги Велинов Бог да бъде с него и да му помага в трудните моменти. Успех, Джони, стискаме ти палци, ние сме с теб!

- Джони, как си?

- Ами как... Преминах доста изследвания и другите ми здравни показатели са добри. Единствено от жизнена важност за мен е присаждането на нов черен дроб. Парите, които се пращат по банкова сметка, са на мое име и отиват директно в клиниката, където ще се извърши трансплантацията. Трябва да се намери сега подходящ донор.

- Как приемаш факта, че България се сети за теб?

- Благодаря на всички, които са съпричастни към мен. Разбрах, че въпреки, че съм извън активния футбол от доста време, хората не са ме забравили.

- В този момент как се поддържаш?

- С това, което умея най-добре - футбола. Мрачните мисли за живота отлетяха като идвам тук на "Червено знаме" да тренирам децата от набор 1994 година. Те са толкова чисти и искрено обичат играта. Дават ми сили.

- Виждат ли се сред тях добри вратари и по-точно новият Георги Велинов?

- Сред 13-годишните, с които се занимавам, смея да твърдя, че много добре се развива вратарят Иван Смилянов. А от набор 1989 ми харесва Караджов.

- Какво стана с истинските ти наследници, твоите синове?

- Мартин спря да играе и сега има фирма за компютри. А Венци, както знаеш, е във Вихрен (Сандански).

- Още ли изживява много болезнено тръгването си от ЦСКА?

- Да. Сигурен съм, че в сънищата си постоянно е на "Българска армия", долу на голлинията. Неговата мечта винаги е била да играе за любимия "червен" отбор. Но да не се връщам назад във времето на огорченията, когато трябваше да си тръгне от Панчарево. Беше тъжен момент. Смятам, че някой ден ще му дойде времето да си дойде във футболния дом.

- Ти как приемаш промените в клуба?

- В момента от коварната болест не мога да правя анализи. Но смятам, че този сезон ЦСКА ще се възползва от възможността да заличи двете точки разлика от Левски и да спечели титлата.

- Харесваш ли сегашния вратар на ЦСКА Ивайло Петров?

- Добре е, че има спортен хъс, но трябва след края на мачовете да не бъде толкова злобен.

- Може би се дължи на факта, че навремето не е бил оценен в Левски и сега с поведението си го връща...

- Един истински вратар трябва да е по-широко скроен.

- Защо вие, вратарите сте по-различни от футболистите на другите постове?

- Защото вратарят, който е от другата страна на голлинията, няма как да ни заеме поста. Защото, за да се хвърляме във връхлитащите бутонки, трябва да сме тотални пердета.

- На кои вратари си се възхищавал, като си бил млад?

- Когато Славия идваше в Русе да играе с Дунав, с трепет гледах от трибуните Симеон Симеонов. Той имаше върховен вратарски рефлекс. По-късно в ЦСКА се възхищавах на бат'Дана - Данчо Филипов. Беше невероятно смел като Лев Яшин. Стоян Йорданов пък притежаваше елегантна техника. От Левски Стефан Стайков имаше отличен рефлекс, а с Боби Михайлов мога да кажа, че съревнованието ни беше само на терена. Извън него бяхме приятели. От чуждите вратари изпитвах преклонение пред Сеп Майер. Това е първият вратар в света, който започна да играе и в наказателното поле. Там вършеше 80 процента от работата си.

- Как би характеризирал днешните български и чужди вратари?

- При Гошо Петков има невероятно спокойствие, перфектно заставане и избиране на позиция. При Ивайло Петров пъргавина и спортна злоба, а при Витомир Вутов всичко съчетано. Какво да кажа за чуждите? Смятам, че лишаването на Буфон от "Златната топка" за миналата 2006 година е предразсъдък от страна на гласувалите журналисти. Както преди това Кан заслужаваше, сега трябваше да дадат наградата на италианеца. Та той допусна само два гола на Мондиала. Единият бе автогол, а другият невероятната дузпа на финала, изпълнена от Зидан.

- Кои други чужди вратари ти харесват?

- Определено испанеца Касияс и Грегори Купе, който за мен замести много успешно на вратата на Франция Бартез.

- Да те върна към някогашните дербита с Левски. Разкажи някоя интересна закачка?

- Тази с Наско Сираков е много готина. Той все не можеше да ми вкара гол и веднъж ми каза: "Джони, Джони, трябва най-после да ти отбележа." Аз му отвърнах, че ще му подаря
бутилка "Джони Уокър", ако го направи, ако ли не - той ми я подарява. Спасих му дузпа (б.р. - 23 ноември 1991 г. 2:1 за Левски), но след няколко минути Велиян Парушев се подхлъзна и Наско успя да ми вкара гол. И веднага си поиска уискито. Избъзиках го: "Е, защо да ти го дам, след като от единайсет метра не можа да се разпишеш!". Но после му я връчих бутилката, защото започна да се жалва наляво и надясно.

- Водехте люти дербита с левскарите, но след мач си бяхте приятели?

- Ами защо да не призная таланта на Искренов и по време на мач и след мач. Също така  ходехме по едни и същи заведения. И какво - да се правим, че не се виждаме ли... Няма да забравя края на 1978 година. Първо, докато бях вратар на Черно море, ги бихме с 3:1 и след като преминах в ЦСКА, ги победихме с 2:1 и спасих дузпа. Мачът беше на 3 декември, последен от есенния полусезон.

- Кой български играч ти е бил кошмарен?

- Вечна му памет, Начко Михайлов откъдето ми биеше, все беше вътре. Но има един гол заради който, ако се сетя, не мога да заспя. При това тогава бихме Берое на "Армията" с 10:2. Беше през пролетта на 92-а. Става въпрос за попадението на Димитър Сивов от фаул. Уж нищо и никаква топка, опитах се да я хвана, но ми се хлъзна и влезе между краката ми.

- Говорихме за лошите моменти. А хубавите?

- Е, те се знаят. Срещу Реал Сосиедад, който беше двукратен шампион на Испания. Предната нощ имах предчувствие, че ще направя голям мач. На вратата им бе Арконада, а срещу мен
налитаха Бакеро, Самора, Лопес Уфарте. Но най- горд съм от спасяванията си срещу Сатрустеги. В двубоите с Ливърпул, в които ги елиминирахме, успях да направя голям мач срещу Йън Ръш. Спомените са много сладко нещо и ме топлят в тези тежки за мен дни.

- Какво си пожелаваш?

- Искам да бъда здрав.