Известният спортен журналист и политически анализатор Георги Атанасов изрази пред ТОПСПОРТ своята гледна точка след победата на ЦСКА срещу Черно море за Купата.

"Наблюдавах Александър Томаш по време на интервюто му след полуфинала и си дадох сметка, че той нямаше сили дори да се зарадва на победата. Толкова бе смазан от напрежението, емоционално изчерпан, буквално изстискан психически и физически. И това състояние е напълно разбираемо като имаме предвид какво му дойде до главата откакто пое треньорския пост в ЦСКА през миналото лято.

Равносметката в първенството е ясна, така както е налице и отличният рейд до финала за купата. Да не забравяме все пак, че по пътя към трофея 31-кратните шампиони последователно отстраниха три от най-сериозните отбори у нас през сезона - Спартак (Вн), Арда и Черно море. Да си спомним само драматичния Рубикон край морето в края на миналата година. Тоест, картината не е съвсем черно-бяла, а освен това Томаш попадна на пожар в дестабилизиран клуб със сбъркана селекция и объркано ръководство. Нищо общо със стабилната предишна власт и съот ветния комфорт за наставника.

Ето защо ми се струва, че Томаш заслужава спокойствие до финала за купата. И точно затова се обръщам и към свои, и към чужди - оставете го на мира още месец! Човешката и спортната етика налагат подобна толерантност. А после ще има достатъчно време за констатации и декларации, повечето от които вече са станали банални в аванс със своята ученическа наивност.

Ясно е, че треньорът си отива, ако ЦСКА не спечели купата или, ако не се класира по резервната писта за Европа. Ами, ако "червените" вземат второто отличие и виза за Лига Европа? При подобно развитие Крумовград, Враца и Коньовица ще бъдат забравени на мига. Така е в спорта и в живота - броят се само резултатите и то най-пресните. И, ако се стигне до този сюжет без съмнение ще изникне дилемата: да се търси ли по-голямо име за "Армията", или Томаш да получи още един шанс?

В момента не само наставникът, а целият отбор на ЦСКА има въпиюща потребност от глътка въздух. Да се успокоят доколкото е възможно след Голготата, която преживяха досега през сезона, да огледат себе си и предстоящите съперници, да помислят върху тактиката, да вдигнат вечно контузените на левия фланг на атаката, защото птица без крила не може да лети нависоко. До мача със Съдбата остава по-малко от месец, а Пясъчният часовник тече безпощадно бързо...

И нещо странично на пръв поглед, но свързано с целия нашенски футболен и социален абсурд. Как така ЦСКА постоянно е принуден да напуска националния стадион, въпреки ангажимента за целия сезон? Няма никакъв проблем с алтернативно домакинство да речем в Благоевград, където червеният Югозапад ще даде доста по-мощна подкрепа в сравнение със студената чаша край езерото "Ариана", но въпросът е принципен. В крайна сметка първата арена на страната е за спорт, а не за чалга или шоу-програми...".