Фамилията Гай носи достатъчно респект. След Ибрахима сега в ЦСКА е брат му Муса. Преди да замине заедно с новите си съотборници на подготовка в Испания, той поживя в комплекс „Червено знаме” в апартамент на 11-ия етаж на хотела. Тренираше усърдно под вещия поглед на Спас Джевизов и заедно с момчетата на Христо Марашлиев. Като сенегалец е нормално да говори френски език. Първото, което попита, е как да поздравява колегите си и новите познати, като ги види. Стана ми смешно, защото всеки е наясно как първо се учат мръсните думи в една страна. Но сериозно го посъветвах да казва „здравей”. След това на рецепцията в хотела започнахме интервюто.

- Муса, какви са първите ти впечатления от България?
- Нормално е като човек, който идва от Африка, първо да усетя студа. Хората ми харесват. Дружелюбни са. Усмихват се. Вече ми направиха подаръци като за добре дошъл. Много сте мили като народ. Имате повечето неща, които ги има в Западна Европа. Намират се и хора, които говорят френски език. Ето сега с теб си разговаряме с лекота.


- Брат ти Ибрахима говори ли ти за ЦСКА?
- Ако не беше, нямаше как да съм тук. Той е с отлични впечатления от ЦСКА. Престоят му в София е бил незабравим. Публиката, която играе много важна роля, го е обичала неистово. Като дойдох тук, разбрах на място Ибрахима каква диря е оставил. Всички ми казват, че много приличам на него и се надяват да играя смело по същия начин. Също така в Сенегал хората, които се интересуват от футбол, уважават богатата история на ЦСКА.


- Знаеш ли, че в София публиката изпадаше във възторг и когато брат ти беше с топката, постоянно скандираха „Гай, Гай”?
- Знам, знам. Силата на брат ми е в неговия железен характер и перфектна физика. Аз също играя без комплекси срещу съперниците. Твърд съм като него! Надявам се да бъда харесан от претенциозните фенове.


- Какво знаеш за дербито между ЦСКА и Левски?
- Много неща. Ибрахима беше донесъл в Дакар със себе си видеокасети от тези срещи и видях каква е атмосферата по време на мач. Ясно е, че това е люто дерби като Марсилия – Пари Сен Жермен или Интер – Милан. Това е мач, който всеки очаква с нетърпение. В него трябва да излезеш и да разбиеш съперника.


- Кой е любимият ти играч?
- Много харесвам играта на Алесандро Неста. Мечтата ми е някой ден да пробия в големия футбол и да съм добър колкото него.


- А кой е предпочитания ти тим?
- Аз съм фен на ПСЖ. В Сенегал винаги, когато има мач на парижани, сядам пред телевизора един час по рано. И живея с това, което става на терена. Един ден
бих искал да премина в ПСЖ на „Парк де Пренс” или в другия ми любим отбор - Манчестър Юнайтед. В двата отбора имам по един любим футболист. Става въпрос за португалците Педро Паулета и Кристиано Роналдо.


- В Сенегал за кой отбор играеше?
- За тима на Дуание от Дакар (б.р - името на отбора означава «митничарите»).


- Какви са цветовете на отбора?
- Червено и бяло като на ЦСКА.


- А кои са основните съперници?
- Зандаб и Жирафите. И трите отбора са от Дакар.


- Като говорим за вашата столица, разкажи как вие сенегалците приемате прочутото рали Париж-Дакар?
- Преди като че ли беше по-романтично. Сега много реклами навлязоха и тук. Когато колите, камионите и моторите наближават финала, настава страхотна суматоха.
Цял народ се втурва да посрещне победителите и изобщо всички участници. Вестниците правят притурки. Телевизията само това предава. След края на състезанието се организира търг и някои от колите се продават публично. Купуват ги, разбира се, по-богатите сенегалци.


- За вашите сънародници Ел Хаджи Диуф продължава ли да е най-големият футболист?
- Той си остава неподражаем - и като характер, и като присъствие на терена.


- Какво очакваш от първенството в Африка, което в момента се провежда?
- Голямото ми желание беше да станем шампиони на Африка, но играта не ни потръгна. Иначе първенството е интересно и за сетен път се разбра, че на Черния континент се играе качествен футбол.


- Ходил ли си при брат ти в Белград?
- Не, не съм. Но той се чувства добре в Цървена Звезда. В момента заедно с тима е на лагер в Италия. Чуваме се постоянно. Ибрахима ми стиска палци за ЦСКА и ако подпиша договор, със сигурност ще отскочи да се видим или аз ще отида до Белград.


- Кой номер на фланелката харесваш?
- Номер 13 като този на Неста и номер 7, който носех в сенегалския тим Дуание. Но
се радвам, че взех номер 29, който носеше брат ми Ибрахима по време на неговия престой тук.


- Тренирал ли си друг вид спорт?
- По-висок съм от брат си, защото като малък тренирах баскетбол. Много харесвах Чикаго Булс и Майкъл Джордан.


- Какво си пожелаваш?
- Когато тръгнах за София, брат ми каза, че имам щастието да се присъединя към голям тим като ЦСКА, който всяка година печели или титла, или купа на страната. Разбрах, че отборът има голям шанс пак да стане шампион. От Ибрахима знам какво е да си първенец с ЦСКА. Затова искам да вдигна трофея и публиката пак да скандира „Гай,Гай, Гай!”. Това ще бъде голямо уважение и за мен, и за брат ми, който много, ама много обича ЦСКА.