Днес една легенда на ЦСКА става на 70 години. Домакинът Добри Димов, или по-известен като Бай Добри, е роден в Годеч край София. Стъпва в Борисовата градина още като дете. И от този момент е част от митологията на "червените".

- Откога си в ЦСКА?

- Аз обичам да се шегувам, че от 1958 г. съм загубен на "Българска армия" и до този момент още ме търсят. Не съм го напускал от този момент. Всъщност историята си е напълно вярна. Един братовчед първо ме заведе на мач. И наистина ме загуби. А тогава си бе трудно намирането. Имаше по десетки хиляди на мач. Първият ми май беше срещу "Черно море". И от този момент съм от ЦСКА и в ЦСКА. А ЦСКА стана част от мен.

Иначе съм роден в Годеч, защото мама отишла на село заради бомбардировките над София. Сестрите ми са си родени в София. Къща до къща с големия ни съдия Георги Цветанов. Той си беше левскар. Но и до ден днешен сме си приятели. И то много добри.

- А в клуба как попадна?

- Случайно. Аз първо бях таксиметров шофьор

След това работих в захарния завод "Малчика". Там играех в работническия отбор. Бяхме в "А" софийска група. Спомням си, че близнаците Ангелови, съдиите, бяха в "Комуна". Също работнически отбор. И така попаднах във футбола. Там на тези терени се запознах и с феномена Димитър Пенев. Станахме нещо като приятели. През 1982 г. ме викна шефът на стадиона Кръстан Кръстанов-Къци и ми каза, че бай Боне, който отговарял за школата, се пенсионира и дали искам да го заместя. Съгласих се веднага. В мъжкия тим ме взеха Серги Йоцов и Димитър Пенев, като разформироваха "Левски" и ЦСКА. Домакинът тогава предпочете да остане военен. А аз нямах някакъв чин. И така започна всичко.

- Помниш ли първия отбор, който облече?

- Та той беше уникален. Това бе онзи дублиращ отбор, в който бяха Емо Костадинов и Любо Пенев. Капитан им беше Мечо Александров, уникален футболист, който след това си обърка живота. С тях започнах. За късмет при мъжете пак бях с тях заради "Средец". Преди да заиграят вече твърдо като титуляри при Димитър Пенев. Уникален човек и приятел.

- Колко са минали през ръцете ти?

- Скоро ги броихме с бат' Сашо Манов. Изкарахме ги 403-ма.

Тези, които са играли, не картотекираните. Те са повече. От тях 128 са били чужденци.

- Имал ли си проблем с някого?

- Не. Нито с играч, нито с треньор. Единствено ми е било трудно веднъж с Христо Стоичков. Отиваме в Бургас през пролетта. Екипите с дълги ръкави. И влизам в съблекалнята, а той с една ножица тръгнал да ги реже.

Изтръпнах. Бързо се оправихме. Тогава имахме по един екип. Няма като сега. И не се знае кой с чий номер ще играе в следващия мач. И Ицо веднъж е излизал с четворка. Никога няма да забравя как след наказанието влиза Боби Божинов при мен и казва да приготвя една осмица и бутонки 42-и номер. Просто веднага разбрах, че се връща. Той е най-великият. Уникален човек. Неразбран в България, но това е нормално. Тук трудно понасяме някой да излезе от тинята. Веднъж дори отнесох доста сериозна критика от един генерал, че не съм му дал обувките, с които вкарва. Зарко Мачев го настъпи лошо и скъса неговите.

Като ме покани на бенефиса в Барселона, разбрах точно какво сме изпуснали. В България всякакви го критикуваха, а там боготворяха земята, по която ходи.

Истории, колкото искаш. Боби Станков например постоянно искаше да седя до него на пейката, защото така му вървяло. Пламен Гетов пък си режеше фланелките, защото му били дълги. Всякакви чешити. И разбира се, големи футболисти.

Аз съм се стремял с всички да бъда добре. И съм го постигнал. Ето например Хесус Паредес, който бе на Любо Пенев помощник, се прибра от Испания и ми донесе снимка в рамка с автограф, личен, на Алфредо ди Стефано.

Преди 5 години. Сега съм може би единственият в България, който има подобно нещо. Само Ицо не иска да я види. Той, като разбере, че нещо е свързано с "Реал", и бяга. Имах и огромна колекция с календари, с автографи, но я прибрах у дома.

Луиджи Симони пък идваше при нас да му сипем по 50 грама водка. Никога обаче повече от 50. Страхотни хора бяха.

- Кой мач никога няма да забравиш?

- Всяка победа над "Левски" ми е скъпа. И незабравима. Иначе останалите всички ги знаят. Бях на трибуните срещу "Ливърпул". И щях да получа инфаркт. Стойчо Младенов като вкара първия гол, скочих и така се зарадвах, че след това, все едно и двата отбора влязоха в главата ми. Така започна да пулсира. За втория нямах сила да се израдвам.

- При победа над "Левски" правиш кълбо напред. Кой въведе тази традиция?

- Тя е от времето на Георги Василев. Така се майтапехме. И от този момент го правя и не съм спирал. Вярно, сега го правя малко като панаирджийска мечка, все пак тогава бях доста по-млад.

- А прякора Бай Добри кой ти го измисли?

- Беше журналист. Той за първи път написа за Бай Добри, домакина. И на футболистите им хареса. И така съм си известен. Не знам дали някои дори ми знаят фамилията. Но ми харесва. Нямам проблеми с това.

- Като запалянко имал ли си любим футболист?

- Разбира се. Никола Цанев. Без да подценявам тези от неговото поколение като Димитър Якимов и Петър Жеков. Но Кольо бе уникален. Страхотен, непредвидим. Скъсваше ти нервите с пропуски, но след това вкарваше нещо, което само той може. Още помня онзи гол срещу "Левски" за купата на стадион "Славия", когато навърза два пъти защитата им, преди да вкара. Всички бяхме на нокти.

С Цанев имам и друг любопитен момент. След края на кариерата си беше администратор на отбора. И отиваме да играем с "Добруджа", но в Силистра, защото бяха наказани. И преди мача идва при мен четвъртият съдия и ме пита: "Всичките ги познавам. Петицата е Добри Митов. Ама в тимовия лист пише Добри Димов. Кой е този Добри Димов?". Спукахме се от смях.

Така за първи и единствен път попаднах и в отбора.

Бързо оправихме грешката. Цането в бързината просто написал моето име,вместо това на защитника. Е, после бързо поправихме грешката.

- Кой е най-добрият ти ден в ЦСКА?

- Всеки ден в ЦСКА е прекрасен. Всяка минута. Имало е по-трудни времена. Когато сме имали по един екип. Но всичко това е минало. Сега го карам по-кротко в дублиращия отбор.