Треньор №1 на ХХ век на България Димитър Пенев даде интервю за агенция БЛИЦ, в което говори за любимия ЦСКА, националния отбор, проблемите при младите футболисти, политиката, както и други актуални теми. Стратега от Мировяне говори в Музея на славата на "армейския" клуб, който е единственият в Европа, в който са изложени купи и медали от 28 видове спорт. Ето какво каза той:
Г-н Пенев, вярвахте ли като човек, който е изиграл 329 мача за ЦСКА и 90 за националния отбор, ще доживеете такива трудни за дни за ЦСКА? Отборът е постоянно атакуван - от свои и чужди.
- Да, трудни години. И преди сме имали трудности. Едната от тях е моментът, когато се прекръстихме на ЦСКА Средец. ЦСКА по всяко време е имал трудности. И в България да си в най-далечното селце и град, когато се споменава ЦСКА всеки може да се сети за този клуб, за отделните личности, отделните футболисти. През ЦСКА са минали десетки хиляди играчи, и то все от първа категория. Неслучайно над 50 процента от футболистите от ЦСКА, от основаването на клуба през 1948 година до днешен ден участват в представителния отбор на България.
Как ще бъде преодоляна омразата между хората, тъй като се наблюдава разделение между армейските привърженици?
- Всичко е преход на държавате, на политиката. Тези неща оказват влияние и в спорта. Не само в нашия клуб, а и в много други. Трябва да спомен и Локомотив (София), които изчезнаха последните години. ЦСКА е голям клуб, цял свят го познава. Емблемите могат да се сменят, ръководителите също, но феновете на ЦСКА си остават едни и винаги следват отбора навсякъде, където играе.
Съгласни ли сте с мнението, че феновете са единственият капитал на ЦСКА?
- Всички виждаме, че миналата година до този момент, хиляди са зад отбора, независимо, че има доста промени в клуба, а и при състезателите. Това е естествено, все още не са узряли младите футболисти. Но в близко бъдеще ще имаме деца и юноши в първия отбор. Трябва да има търпение и сигурност от страна на собствениците, на ръководството на клуба, най-вече търпение на феновете. И ЦСКА да се пази от "приятели".
Намираме се до Купата на България, която спечелихме миналия сезон. Открил сте много млади таланти, наложил сте Стоичков, Пенев, Костадинов, след това Стилиян, Бербо, Мартин... Съгласен ли сте с освобождането на повечето млади момчета от миналогодишния състав?
- Някои искаха за кратък период да израснат и да станат звезди, копирайки предшествениците си, които са минали през ЦСКА. Тук известен процент нашите фенове и нашите "симпатизанти" допринеосха за приказките, които продължават и днес - защо са махнати дадени юноши. Аз мисля, че никой не е махнат, но трябва да поддържат качествата и да дават надежди за по-бързо израстване, за да останат. Не трябва да съжаляват. Ако имат качествата, ще се докажат в другите клубове. Ще се докажат и тогава този, който е направил грешки, ще си признае, че е сбъркал.
Кога ЦСКА ще има отново сили да се бори за шампионската титла?
- Миналата година младите спечелиха купата, тази година обаче късно се направи селекция. Трудно е на треньорите за толкова кратък период да направи добър състав и да се преследват високите цели. Надеждите са в бъдеще да имаме по-сериозен подбор на състезателите. А и младите да работят по-добре и да мислят за по-бързото им израстване. И тогава приказките ще намалеят по отношение на това, че нямаме собствени кадри в отбора. В целия свят виждате, че нещата са така - залагането на класни чужденци.
Вие сте човекът, който е помогнал за преодоляването на конфликта между Стоичков и Балъков на един от мачовете на световното в САЩ`94 с Германия. Това ли беше най-острият конфликт между големите звезди, които вие сте ръководил?
- Репликите между тях по времето на сериозен мач, знаете с Германия играхме тогава.. Още от самото начало, когато ме обявиха за треньор на националния отбор знаех, че предстоят доста трудни неща, тъй като по български всеки себе си уважава, а колегите не уважава. И доста неща трябваше да се променят. Важно беше играчите да са първо приятели. Когато няма странични дрязги, да има взаимно уважение. Да, характерът си е характер, всеки трябва да си запази характера. И най-вече, когато играеш за своята страна, трябва много да даваш.
Свидетел съм на първите стъпки на Бербатов в ЦСКА. В началото беше доста срамежлив и неуверен. Как успяхте да го вкарате в големия футбол?
- Той беше 17-годишен, младша възраст... Взехме го от Благоевград в ЦСКА. Заигра при юношите, след като го следихме. Аз и хората около мен - треньорите в школата. След това му дадохме възможност в мъжкия отбор. Това е пътят - да се обръща внимание на децата и юношите. Тези, които правят впечатление да им се помага да израстват. Така беше не само с Бербатов, а и с предшествениците му - Любослав Пенев, Емо Костадинов, Петър Витанов и много други. Има и много случаи, когато играчите бързо искат да станат като батковците. Нарушават и режима, не се готвят сериозно. От една страна и родителите им се бъркат, и те стават домашни треньори, което не е правилно. Има оплаквания от тяхна страна защо не играят, защо не са титуляри. Идва времето, когато достигат този етап, за да работят върху себе си. Не е достатъчно това, което се работи в клуба по 2-3 часа на ден. Трябва да работят и в къщи и на улицата...
Съгласен ли сте с твърдението на Жозе Моуриньо, който казва, че навремето е работил с футболисти, които са мъже като Лампард и Тери, а днешните играчи са пикльовци - гледат повече телефоните, селфитата, отколкото да тренират сериозно...
- Тези въпроси и ние сме ги обсъждали. Играчите трябва да бъдат учени на дисциплина първо от семейството, след което да надградят своите качества в клуба, в който участват. В някои случаи треньорът им е втори бащи. Не може млад футболист с добри качества да иска веднага да бъде като батковците. Има йерархия, която трябва последователно да се следва. Рядко са случаите, в които има троен скок и бързо стават звезди.
Тренирали сте Петър Хубчев. Смятахте ли, че в един момент ще ви наследи в националния отбор?
- Не съм смятал, защото това са много години.. (смее се). Той беше един от футболистите, който винаги е приятно да гледаш. Проблеми с Хубчев не съм имал. Само сме споделяли в движение, че този пост - на десен краен защитник, съм му напомнял, че там са играли легендите Шаламанов, Владко Методиев, преди тях Кирил Ракаров - вкарваше невероятни голове от статични положения. Много по-лесно беше на десния бек, не е като при централните защитници. Защото техните грешки са фатални. Пропуските на крайните защитници не са толкова фатални, по-лесно им е да изчистят топката в тъч. Хубчев придоби характер, все пак е бил в немската школа, това му носи голям плюс. Желая му успех.
Гласувахте ли на последните избори?
- Този път ще си мълча, защото седмица преди всяко гласуване на предишните избори, все ме питат за кой съм. Аз им викам, че за мен и за държавата гласувам. Ако кажа, че за този съм гласувал, ще ме атакуват другите.
Бойко Борисов ще стане ли за трети път министър председател на България и какво е отношението ви към него?
- Един държавник винаги тряба да обръща внимание на спорта, да помага на клубовете. Знаете - добър спорт, здрав народ. Последно време виждаме, че спортът е в застой. Основното е обединението. Може да симпатизираш на дадена партия, но трябва обединение, това е истината. Прави ми лошо впечатление, че виждам много хора, които минават по тротоара и не си казват едно "здрасти". Всеки е навел главата.
Кое е най-важното нещо в живота за вас?
- Да бъдеш човечен, да бъдеш контактен. Защото много известни личности избягват контактите с обществото, с нормалните хора. Следват лошите приказки, а трябва да си открит. Да уважаваш всеки един, който те поздравява. Ти също да го поздравяваш, и то двойно.
Без какво не може да живеете?
- Ако не си здрав, не можеш да мислиш за други неща. Да бъдеш здрав, внимателен, общителен с хората, с които се срещаш. В ЦСКА да спрат конфликтите, да има спокойствие. Клуб, който го знаят в цял свят, с големи успехи, с големи личности... Надявам се да бъде по-спокойно, след като след толкова години базите ни отново са на европейско ниво.
Спомените ви за наближаващата 50-годишнина от паметните мачове с Интер?
- Невероятни моменти, играхме със силен италиански отбор, с много големи футболисти - Факети, Пики, Мацола... Също като ЦСКА и те имаха десетки национали. Интер е известен в света. Имахме голям шанс да отидем на финал за Купата на Европейските шампиони. Знаете, че два мача завършихме по 1:1, след това в Болоня загубихме 0:1. По наредбата на УЕФА трябваше да има жребий къде да се играе третата срещата след двете равенства. Ако се бяхме паднали в България, трябваше да ги приемем в Пловдив или Варна, а не на нашия стадион. Записахме голям успех - да направиш две равенства с Интер. Победиха ни и отидоха на финал със Селтик. В трите мача, които играхме, италианската преса споменаваше, че в лицето на централния защитник на ЦСКА Димитър Пенев не е извършил нито едно нарушение. Това беше добро постижение за мен. Година по-късно ги бихме с националния отбор - 3:2 на "Васил Левски". Централният им защитник Армандо Пики се контузи тежко, дори остана 24 часа в болница в София, не можеше да пътува с тях със самолета.
Вярно ли е, че сте получили оферта от Интер?
- Да, след няколко месеца пристигна официално писмо до ЦСКА, че ме искат. Но всички знаем, че много рядко и политици, и спортисти излизаха зад граница. Такива бяха законите по това време. Имах шанс да играя в Интер - гранд на световния футбол, пратиха конкретна оферта, но държавните наредби ме спряха.
Zolyo
на 11.04.2017 в 17:50:50 #2Пената е голям треньор и човек! Само като прочетеш отговорите му на първите въпроси и става ясно че още е в час. Ама според някои бил прост шоп, изкукал, и пр. Тези някои нямат и 1/10 от успехите му. Като гледам още разбира футбола, и има някакъв инстинкт към нещата дето сигурно и той не го знае, но го притежава.
Ветеран
на 11.04.2017 в 17:46:45 #1Не се притеснява да лъже на стари години. Никакъв жребий не е отреждал да се играе третия мач в Болоня. ЦСКА се съгласи този мач да се играе в Италия , в замяна на което получи автобус, втора употреба, с тоалетна. Продадоха честта си за автобус с клозет! Дълги години бяха подигравани, а този факт се помни и досега и няма да бъде забравен никога. Ще им се напомня при нужда от поколенията.