След кончината на един от чуждестранните треньори в ЦСКА Енрико Катуци се свързахме от "Топспорт" с човека, който най-често бе до него в ролята на преводач от италиански език - съдията Детелин Баялцалиев. Арбитърът разказа интересни спомени за един от най-благите треньори, преминали през Борисовата градина.

- Детелине, как разбра?
- Жена му ми се обади. Беше много разстроена. Аз също. Енрико имаше голямо сърце. Помня, че когато пристигна за първи път в София, ми казваше: "Българите са много достолепни, искрени и земни хора." После, когато бързо стана популярен и го спираха по улицата, говореше най-спокойно с всеки. Не е отказал автограф. Бъркаше в джоба си и подаряваше значка на ЦСКА. Даваше лично свои пари да му изработят повече клубни значки, за да има винаги в себе си и да дава на привържениците. Когато ми се обаждаше от Италия, винаги ми казваше: "Спокойно, Детелин"

- Как те посрещаше в Италия?
- Като президент. Още като отидех в Парма, веднага ме водеше в един от своите любими ресторанти, които са на 20 и 40 километра от града. Там поръчваше от любимата си пушена шунка - спала прошуто.

- Какво правеше Катуци в последно време?
- Беше скаут за няколко италиански тима. Но най-вече за Бари. Там също скърбят много за него, защото с тях има големи успехи.

- Разкажи за периода му в ЦСКА?
- Веднъж разпореди на играчите да правят едни упражнения. Видя, че се отегчават и един по един започнаха да не ги изпълняват. Вместо да се развика като повечето треньори, той се обърна спокойно към кондиционния треньор Карло Сама и каза: "Смени го с другото". Само заради този дипломатически жест футболистите започнаха да тренират с небивало усърдие.

- Кои играчи харесваше?
- С всички бе приятел. Най-много обаче имаше слабост към Манчев, Тошко Янчев, Иво Тренчев, Станислав Ангелов. Когато Владо замина за Лил, беше обезумял от радост. Чуваше се постоянно с него. Когато имаше възможност, гледаше мачовете на отбора по телевизията. Когато Владо се ожени за Елеонора, ни покани и двамата на сватбата му в София.

- Защо харесваше точно тези футболисти?
- Защото споменатите играчи винаги бяха точни в отношенията си с него.

- Как се отнасяше към реферите?
- Няма да забравя какво каза, когато за първи път пристигна в България. Нали вие, медиите, първо се захващате с арбитрите и му беше зададен въпрос какво мисли за тях. А той отвърна: "Никога не трябва да бъдат обвинявани съдиите. Нормално е да допуснат грешки. Един път ще е срещу теб, но друг път в твоя полза." Избухна само веднъж.  Дежурен секретар бе Лъчо Димитров. Понеже Лъчо знае френски и го бе разбрал, беше ядосан. Катуци като чувствителна душа веднага отиде след това да се извини на съдията за думите си. Даже на следващия ден попита дали не трябва да поканим Лъчо на обяд. После сметна, че може да бъде изтълкувано двузначно и се отказа.

- Още се говори за предновогодишния коктейл в хотел "Кемпински - Зографски"?
- Да, тогава играчите, като разбраха, че Катуци ще си тръгва от ЦСКА не по своя воля, изпаднаха в много тягостно настроение. По лицата им личеше тъгата. На никой не му се празнуваше. А в очите на Енрико имаше сълзи.

- Какво бе отношението на Васил Божков към него?
- Въпреки всичко Васил имаше добро отношение към Катуци. Постоянно му казваше: "Искам да бъдеш в ЦСКА. Остани още две години."

- А какво бе отношението на Любо Пенев към Енрико?
- По онова време Васил като собственик на ЦСКА бе назначил Любо Пенев за президент. Знаеш, че Любо не е лошо момче, но си е малко троснат. Независимо от това и той изпитваше уважение към старши треньора на ЦСКА.

- Какво харесваше италианецът от нашата кухня?
- Обичайната шопска салата. Успя да свикне с киселото мляко. А обикновено след обедите казваше: "Детелин, дай да изплакнем устата с малко ракийка." По време на обяд обичаше да пие качествено червено вино. Но, разбира се, в умерени количества.

- Какво ще запомниш от Енрико Катуци?
- Всеотдайността му, обичта към хората и добрите му очи.