Сагата около преминаването на Даниел Моралес от Черно море в ЦСКА изглежда приключила. Бразилецът даде интервю, в което разказа как е разбрал за интереса на ЦСКА към него, какво знае за "червените". Също така сподели интересни подробности около личния си живот и футболните си предпочитания.

- Даниел, премина ли вече в ЦСКА?

- Остана само един разговор между Лъчезар Танев и Александър Томов.

- Кога трябва да се присъединиш към новите си съотборници на лагера в Правец?

- Ако всичко бъде наред, предполагам, че още в събота по обяд ще трябва да пътувам за Правец.

- С кой номер фланелка искаш да играеш в новия си отбор?

- По възможност с номер 4. В Коритиба, Нефтохимик, Локо(Пд) и Черно море винаги съм играл с четворка. Харесвам този номер заради любимеца ми Леонардо, който го използваше, докато беше футболист. Ако обаче този номер в ЦСКА е зает, нямам претенции към който и да е друг номер.

- С Тиаго Силва познаваш ли се добре?

- Отлично. Даже откакто съм в София, два дни спах в неговата къща. Говорихме си за ЦСКА, за Бразилия, за общи приятели.

- Какво знаеш за ЦСКА?

- Знам, че отборът е с най-много титли в България, с многобройна публика, която обича техничния футбол. А понеже и аз изповядвам такъв стил на игра, това означава, че ЦСКА е отбор по мой вкус. Надявам се, щом започне първенството, да станем приятели с феновете на ЦСКА.

- Кои от новите ти съотборници познаваш?

- Кой ли не. Докато играех в различни отбори, се сприятелих с много от сегашните играчи на ЦСКА. От Нафтекс се знам със Сакалиев, от Черно море с Ивайло Петров. От Локо(Пд) с Тунчев, Котев, Георги Илиев, Дани Георгиев. Добър приятел съм и с Данчо Тодоров. С Тиаго Силва освен сънародници, сме и много близки.       

- Какво е първото нещо, което ти направи впечатление, когато дойде в България?

- (Смее се) Ами като на всеки бразилец, който идва от топлина, първото нещо, което ми направи впечатление, бе студът.

- Говориш много добре български език. Как се справи?

- Светът е малък и в Бургас открих един българин, с когото се познаваме от Бразилия. Той владее много добре португалски език, защото е бил в Мозамбик. Има заведение в Бургас. Започнах да ходя всяка сутрин при него, когато нямаше хора, с една тетрадка и с химикалка. Бях негов ученик. Смятам, че той се е справил добре като мой учител. Хората в Бургас, които са много сърдечни, също ми помагаха. В отбора се сближих с Веско Бранимиров. Пазя си близките и приятелски отношения с Благомир Митрев, Тодор Киселичков, Малин Орачев, Милен Георгиев.

- Публиката на Нефтохимик също много те харесваше. Сигурно си спомняш, че когато вече беше преминал в Локо(Пд), на първия мач от есенния сезон в Бургас между двата отбора феновете бяха издигнали плакат в твоя чест: "Даниел, липсваш ни".

- Как да не си спомням. С публиката на "зелените" винаги ще ме свързват най-топли чувства. Аз винаги съм се старал така да играя на терена, че хората след това да ме обичат и уважават. Проблемът в Нафтекс дойде, когато пристигнаха некомпетентни италиански треньори и ни изгониха без причина половината отбор. Мисля, че оттам тимът тръгна надолу. Надявам се обаче сега и двата бургаски отбора да се върнат в елита, където им е мястото.

- Как се чувстваше в следващата си спирка Локо(Пд)?

- Ами мисля, че и там оставих трайни впечатления, въпреки че играх само осем мача. Чувал съм лично ласкави думи от тяхната публика, която е страшно предана и много взискателна. Феновете на Локото са като английските. Дори и отборът да губи, стоят здраво зад него.

- Какво ще кажеш за сегашния си тим?

- Варна е също сърдечен и открит град като Бургас, понеже се намира на море. При "моряците" намерих много приятели. Определено там също се чувствах добре. Ако не се справях със задълженията, нямаше да се поинтересуват за мен от ЦСКА.

- Кое от българските ястия се научи да ядеш?

- В България имате добра кухня и се научих да ям всичко. Добре е, че също правите барбекю, защото в моя район в Сао Пауло сме луди по него.

- Външният ти вид не е на типичен бразилец. Откъде са корените ти?

- Прадядо ми по бащина линия е роден в Италия в едно градче Ризе в областта Тревизо. По майчина линия корените ми са от Испания.

- В Бразилия къде си роден?

- В град Жаул, който се намира на 300 километра от Сао Пауло.

- Значи не обичаш да ти казват "кариока"?

- (Смее се) Да, в България журналистите слагат прозвището "кариока" на всички бразилци. Това е все едно на софиянци да казваш бургазлии, а на бургазлиите "шопи". Понятието "кариоки" е само и единствено за хората от и в околностите на Рио де Жанейро.

- Обичаш ли карнавала в Рио?

- Нямам никакъв интерес към него. Аз съм "паулиста". Ние сме от регион, където сме повече по работата, а не по празниците.

- Кой е бил първият ти отбор?

- В града, в който съм се родил. Казва се Кинсе де Жаул. После играх в доста други тимове. Но най-солидно присъствие, преди да дойда в Нефтохимик, имах в Коритиба.

- С кой и срещу кого от известните бразилци, които сега са по Европа, си играл?

- Съотборник в Коритиба ми бе Едмилсон, който беше в Лион, а сега е в Барселона. Играл съм срещу Роналдиньо, когато беше в Палмейрас. Тогава, разбира се, той все още не беше мегазвезда, но си личеше, че ще стане голям играч. Помня един мач и срещу Кака, докато беше в Сао Пауло. Смениха го на полувремето, защото успях да го обезвредя. Играл съм и срещу Жуниньо Пернамбукано. Фауловете, които изпълняваше още тогава, бяха убийствено точни.

- Кои головете ще си спомняш винаги?

- В Бразилия, когато играех за Коритиба срещу Атлетико (Паранаенсе). Бяха ни натиснали при резултат 2:1 за нас и всеки момент се очакваше изравняване. Пуснаха ме в 85-ата минута и в 87-ата вкарах гол за 3:1 и всичко свърши в наша полза. В България безспорно се сещам за мача Нафтекс - ЦСКА, който завърши 3:3, а аз отбелязах 2 красиви гола. От този двубой, който беше през февруари 2004 година, се сещам, че беше страхотен студ. Но когато обичаш футбола, това няма никакво значение. Ще издържа и на полярна зима.

- В тази връзка искам да те питам защо на Роналдиньо, който е толкова прочут и толкова богат, все още му личи, че изпитва огромно удоволствие от играта?

- Защото ние бразилците обичаме да играем без напрежение. Както в махалата. Когато играеш с лекота, нещата стават, иначе се получава мъка и за футболиста, и за хората по трибуните, които са дошли да се забавляват. Затова и Роналдиньо не прави изключение. Даже е световен еталон на бразилския футбол в момента. А постоянната усмивка на лицето кара хората още повече да го обичат.

- Кой ти бе любимият бразилски футболист?

- Винаги съм харесвал Леонардо. Той има много висока култура на терена и извън него като човек.

- Любимите ти клубове в Европа?

- Милан и Арсенал, защото тези отбори търсят естетиката на терена.

- Кое е първото световно първенство, което помниш?

- Това през 1990 година си го спомням най-ясно. Пред очите ми е още голът в нашата врата на Каниджа, след като Марадона навърза няколко наши играчи.

- Можеш ли някога да бъдеш за Аржентина?

- О, никога! Нали знаеш, че нашето съперничество е историческо. Не мога да отрека обаче, че те също имат много добри играчи. От техните футболисти винаги ми е харесвал Хуан Верон.

Визитка

Име: Даниел Моралес
Роден на: 06.12.1975 г.    
Националност: бразилец   
Пост: полузащитник   
Ръст: 178 см, Тегло: 76 кг   
Играл в: Кинсе де Жаул, Коритиба, Сао Каетано (Браз), Нафтекс, Локомотив (Пд), Черно Море
Мачове в "А" група": 48
Голове в "А" група: 6