В днешния брой по случай юбилея на ЦСКА ще разкажем за един човек. За него отдавна може да се напише роман. Казва се Христо Христов, но всички го знаят като Графа, а сега Чичо Граф.

Той е "Червеният" пътешественик или "Червеният" Марко Поло. Както може да отиде до Шарлот в Щатите да гледа за пети път Бон Джоуви, така пътува с влак до френския Реймс и белгийския Льоуен, защото е луд фен на автомобилната хералдика и иска да посети музеи за редките коли от началото на 20-и век.

Но когато иде реч за първичната страст - ЦСКА и футбола, нещата стават като в романа на Джек Керуак „По пътя". Само дето не пише преживяванията си върху телеграфна хартия. В навечерието на 60-годишнината на „армейския" клуб с Графа говорим за това къде е следвал любимия отбор по България и по света. Тук го римува, пеейки в стила на Бони М „В България и по света само ЦСКА"...

Не се бавим хич и Графа започва със спомените си, типично по европейски, кога е гледал първия международен мач: "За първи път наблюдавах отбора на живота ми в международен мач на 3 септември 1959 година на стадион „Васил Левски" в двубой за КЕШ срещу Барселона, завършил 2:2. 50 000 души скандираха името на ЦСКА и аз бях завладян от този красив ентусиазъм.

" Разбира се, тук трябва да се спомене кога му е дебютният мач като фен срещу Левски: "Никога няма да забравя как ги обърнахме с 3:2, след като те водеха с 2:1. И до ден-днешен винаги отивам да гледам на стадиона двубоите със „сините". Доставя ми удоволствие да следя пряко директния сблъсък. На всякакъв вид спорт обичам тази тръпка - футбол, хокей, баскетбол, волейбол. Обичам да си спомням за победите. Да разказвам на по-младите за тях.

Да знаят и да се гордеят, че ние сме велик клуб с велика публика. Любимият ми гол е пак в мач срещу тях. На финала за КСА през 1965 г. ги цапнахме с 3:2, а когато Цанев финтира пет-шест човека и пак се връщаше да ги премине, не само аз, а целият стадион изпадна в екстаз от невероятната му техника. За мен той, както преди това Гацо Панайотов и след това Митата Якимов, ще останат апотеоз на футболната техника."

Според Графа първите бомбички във футболната история на вечното дерби са метнати през 1966 година, когато ЦСКА бие Левски с 3:0. По интересен начин влиза на полуфиналния мач срещу Интер през 1967 година. Тъй като няма билети, цяла нощ със своя приятел Емо Вучев рисуват две копия на един случайно попаднал им истински билет. На входа милиционерите ги усещат по дебелината на хартията на „ментето", но ги пускат с думите: "Какви добри художници има сред младото поколение!"

Първите излизания на „червени" привърженици стават през 1966 година, когато цесекари се отправят към Полша да гледат епичния осминафинал реванш с Гурник (Забже). Графа прави своето международно сефте три години по-късно за 1/16-финала реванш от КЕШ с Ференцварош в Будапеща.

Ще прескочим направо в сезон 1980/81 за осминафинала реванш с Шомберки (Битом). Срещата се игра в Хожув. Голяма група привърженици на ЦСКА пристигат петнайсет минути преди самия мач на стадиона след дълги перипетии по заснежените пътища на Европа. Феновете са готови да се бият с група от 90 поляци, но веднага разбират, че са техни съмишленици, които скандират като обезумели „ЦСКА, ЦСКА". Метаморфозата е станала благодарение на Чичо Граф и неговия футболен съратник Емо Вучев. Тук даваме думата на Ицо Графа: "Пристигнахме ден по-рано. Беше кучи студ. Влязохме в една кръчма. Започнахме да поръчваме водка след водка. Възхитихме местното население и те на своя страна започнаха да ни черпят. Омаяхме ги с митологията и чара на любимия червен клуб и накрая ги спечелихме за нашата кауза", говори с вълнение Графа.

Един сезон след това - когато е великият четвъртфинал с Ливърпул за КЕШ през 1982 година, Графа успява по същия начин да убеди „сини" фенове на Евертън да скандират за ЦСКА. На полувремето на мача с тима на Боб Пейсли Графа и други двама легендарни привърженици на „червените" Джими, Емо Манчев слизат долу на тревата и се увековечават на легендарния „Анфилд". За съжаление тази снимка в момента някъде е потънала сред многобройните фотоалбуми, разпилени по къщата на нашия герой.

Голяма тръпка е последното пътуване на Чичо Граф до Ливърпул, когато ЦСКА побеждава мърсисайдци с 1:0 с гол на Вальо Илиев през есента на 2005 година. Тук с негово разрешение ще проследя маршрута му до града на Бийтълс, а него ще оставя да говори лично за доблестната 86-годишна дама Роуз. И така четири дни и четири нощи преди мача червеният глоубтротър потегля на път с ...такси до Калотина. Оттам пътят е с чешки автобус, пълен с туристи, които се връщат в Златна Прага. Следва кратък, но обилно напоителен престой със свежа пражка бира. Следва прекачване в гръцка цистерна-ТИР, която го закарва също на стоп до Хановер. Там на огромен паркинг-детелина Графа избира следващия курс. Човекът е сърбин, който превозва от Португалия и Испания до Швеция шперплат.

Графа е оставен до левия бряг на Рейн в Кьолн, откъдето пътува до Брюксел. Там намира група поляци и с техния рейс потегля към лондонската гара Виктория. За това, което става, след като преминават Ламанша, даваме думата на нашия пътешественик: "Задържаха цялата група поляци да ги проверяват. Мен ме пуснаха първи, защото им подарих три снимки на Стоичков и две на Бербатов. Всички митничари се заизреждаха да ме поздравяват все едно аз бях едновременно двамата велики български футболисти, произлезли от ЦСКА. После се разходих цял ден в Лондон и през нощта отпътувах за Ливърпул.

Сутринта на касите аз и един японец първи си купихме билети от 20 паунда за мача. Най-вълнуващото ми преживяване бе срещата с една достолепна възрастна дама на име Роуз. Тя ми каза, че е на 86 години и не е изпускала мач на Ливърпул с изключение на две години, когато е била в Индия. След това ме хвана нежно за ръката и я стисна съзаклятнически, като ми сподели: „Вие ще успеете да ни победите. Аз ще се радвам за вас." След мача, когато ръководителите на ЦСКА ме качиха на самолета за София, г-н Стефан Орманджиев ми каза, че трябва да им благодаря. Аз обаче разказах случая с невероятната привърженичка на Ливърпул и заявих, че не аз, а те трябва на мен да благодарят. Съгласиха се и даже ми подариха бутилка уиски."

Историите с Чичо Граф нямат край. Но в пълни подробности той скоро ще издаде книга, в която има изследвания за дълбоката приемственост между най-старите софийски отбори и ЦСКА - и, разбира се, невероятните спомени от "червената" славна футболна реалност на Ицо Графа или Чичо Граф...