Сънят свърши. Химерата, че ЦСКА има сили за титлата, се изпари в Дупница. Така обаче е по-добре. Сбирщината от бабаити и глезльовци не заслужава не само първото място, но и класиране в тройката.

Да, набедените за футболисти са точно такива. През цялото първенство мрънкаха, плачеха за заплати и премии, скачаха срещу треньори и бивши шефове. Накрая взеха да се бият помежду си. Да се самоизяждат. За капак задниците им лъснаха в Дупница.

И феновете за пореден път се убедиха, че тези в червените фланелки не са "армейци", а палячовци, защото истинският армеец се хвърля мъжки в битката. Бие се до последна капка кръв и не развява предварително белия байрак.

За да се приключи веднъж-завинаги с тази гнусотия, в ЦСКА са задължени да започнат от нулата. Така както бе през лятото на 2002 година. Тогава Стойчо Младенов направи тотална селекция и няколко месеца по-късно поведе отбора към 29-ата титла. Сега е нужно същото.

Топката е в краката на Александър Томов, след като Стойчо и Емо Костадинов му оставиха списъка с желаните от тях футболисти. Някои не са никак евтини, но как иначе ЦСКА ще излезе от батака? Как ще върне славата си навръх своя 60-годишен юбилей догодина?

Така че, г-н Томов, вие и собственикът на клуба Прамод Митал сте на ход. Но не с думи, а с действия. С вадене на пари и наливане на свежа кръв в анемичния "червен" клуб. Бившият вицепремиер вероятно най-после разбра, че футболът не е като политиката. На митинг е лесно да излъжеш електората и после да се покриеш. Ала пред ултрасите скрито-покрито няма. Тях не можеш да ги омаеш с риторика, с красиви метафори и гръмки слова.

Обещанията не топлят душата на фена. Напротив - заливат я с леденостудена вода. През зимата г-н Томов записа серия от лъжи, когато на четна дата говореше едно, а на нечетна - съвсем друго. Запалянкото подскочи като ужилен и се нахвърли върху президента. Ето, че пред Томов се открива чудесната възможност да се реваншира. Не го ли стори, тези, които милеят за ЦСКА, пак ще му поискат сметка.