Всичко прекрасно, сътворено от ЦСКА в Кипър, продължи 16 секунди. Топката, изстреляна от Неи, премина като красив метеор над стадиона в Никозия. Зловещо се оплете в мрежата, сякаш подсказвайки ни, че "червените" прекалено лесно ще оплетат кошницата на успеха. После метеорът угасна, не оставайки никаква следа и хубавото свърши. За да дойдат многото въпросителни, които изникваха един след друг с всяка изминала минута на мача. А Омония тъкмо бе изпаднал в нокдаун.

Топовният бразилски шут на перлата Неи изпрати кипърците на земята. Наля олово в краката им. Вратарят и защитата на кипърците действаха разконцентрирано, сковано и неадекватно при всяко доближаване на "червените" до наказателното поле. "Армията" обаче сякаш бе съставена от редници, които пропуснаха своя голям шанс, даден им от съдбата.

Омония бързо върна гола, съвзе се от стреса, а ЦСКА се озова в позицията, в която домакините се намираха в началото на двубоя. Ролите се размениха, а актьорите в червено изглежда не знаеха репликите си. Безидейната игра в почти всички части на терена накара феновете бързо да се събудят от розовия сън.

Извън черната графа останаха само вратаря Ивайло Петров, Никола Вуядинович, Абдер Кабус и Неи. Другите сякаш не бяха на себе си. Или казано по-точно - ЦСКА не приличаше на ЦСКА, записвайки един от най-слабите си мачове в европейските клубни турнири. В центъра на отбраната Александър Тунчев и особено Вальо Илиев играха неадекватно, а отдясно Йордан Тодоров бе трагичен срещу опонента си Магно.  В халфовата линия цареше пълен хаос.

Тодор Янчев спечели доста топки, но в офанзивен план куцаше чувствително. Петре и Амунике бяха изключително мудни по крилата. Липсваше всякаква комуникация с играещите зад тях бекове. Румънецът бе малко по-активен през първото полувреме, докато грешките на нигериеца нямаха край. Амунике загуби доста единоборства, а от познатите му набези нямаше и помен. Най-голямото разочарование обаче бе Велизар.Вили се луташе из терена, играта му бе пълна с брак.

"Червените" бяха още по-затруднени след почивката, когато тимът на Омония затвори фланговете и не позволи на ЦСКА да атакува по крилата. Почти всяка първа топка бе спечелвана от домакините. Включително и при въздушните двубои. В контролите Стойчо Младенов наложи играта с едно докосване, както и на прословутото преливане на линиите.

Както обаче споменах - футболистите сякаш бяха забравили репликите си. Мудното изнасяне на топката, анемичното предвижване на играчите превърна ЦСКА в лесно разгадаем съперник.  Изгонването на Валентин Илиев още повече утежни ситуацията и тотално обърка плановете на Стойчо Младенов. Вальо си изпроси втори картон, след като направи безсмислено нарушение почти извън терена. После Ивайло Петров, добре включилият се Ландзаат и късметът помогнаха на ЦСКА да си тръгне непобеден от Никозия.

Изглежда Маркиньос е повече от необходим на ЦСКА в средата на терена. Той е единственият футболист от новите попълнения, който умее да изпълнява функциите на т. нар. типичен плеймейкър. Или казано по-простичко - човекът, връзващ играта на отбора. В Никозия вицешампионите бяха с двама дефанзивни полузащитници (Янчев и Кабус), а пред тях - Велизар Димитров.

Нямаше го обаче синхронът помежду им. Дисбалансът в тази зона на игрището рефлектира върху цялостния облик на "армейците". Освен слабата форма на Вили и липсата на истински градивен футболист за сивотата на ЦСКА допринесе и пасивността на външните халфове.

Данчо Тодоров се чувства далеч по-комфортно като десен външен халф отколкото като десен бек, а Никола Вуядинович е много по-сигурен в центъра на отбраната в сравнение с поста, на който по принуда в момента се подвизава. Въпреки това черногорецът бе по-стабилен отколкото в двубоя срещу Литекс, където видимо се затрудни в битката с бразилеца Уелингтом.

Но основните причини за посредственото представяне на тима поне според мен са други. На първо място - отборът все още не е сработен на 100 процента.Факт е, че Стойчо Младенов е събрал доста качествени попълнения, но е нужно малко време и търпение. Не бива да забравяме и психологическия оттенък. ЦСКА изигра първите си два мача на чужд терен. Най-напред в Ловеч, където по принцип трудно се играе.

А след това в Никозия, където пък български отбор все още няма победа в европейските клубни турнири. Няма да подминем и друг важен факт - ЦСКА завърши и двата мача в съкратен състав. Срещу Литекс бяха изгонени Александър Тунчев и Тодор Янчев, а онзи ден - Валентин Илиев.

Така че е прекалено рано да се правят генерални изводи и да се вадят крайни заключения за състоянието на ЦСКА. Все пак по-добре да те споходи по-малкото зло, защото си представете каква щеше бъде картината в Борисовата градина, ако тимът бе загубил първите си две официални срещи. Лудите на стадиона вече щяха да са наточили резачките, готвейки щурм на клетите врати, "преживели" какво ли не.

На "червените" са им нужни само два-три успеха, които ще помогнат за сглобяването на "машината" и за появата на така необходимото самочувствие. После, убеден съм, ЦСКА ще започне да прилича на онзи отбор, който Стойчо Младенов отдавна е сформирал в своето съзнание. Наставникът, обвиняван от някои "специалисти", че винаги търси причините за провала в други дворове, призна за допуснатите грешки.
Бъдете сигурни, че Стойчо ще си направи необходимите изводи и съвсем скоро ЦСКА ще заиграе по шампионски. Той е единственият специалист в момента, който може да върне истинското лице на "червените". Нека изчакаме, за да видим как предсказанието на Стойчо Младенов.

"Ние сме шампиони, другите да се редят на опашката след нас", ще се сбъдне. Мисля си обаче, че ЦСКА ще бъде с едни гърди напред от българските тимове не само в първенството, но и в турнира за купата на УЕФА.