- Какво си мислищ, че правиш!

- Нищо.

- Това е последно предупреждение, още веднъж и отиваш в дублиращия тим, ще бъдеш глобен с премията!

- Много ме уплаши...

 

Подобна част от диалог между защитника на ЦСКА Александър Бранеков и наставника на „червените" Любослав Пенев по време на тренировка, се лансира в медиите. Гореспоменатите реплики съпроводени със скандал на защитника с помощник-треньора на „армейците" Радослав Здравков, гневно изритана топка и нагло поведение като цяло. „Къде отиваш ти, може би?", както казва един колега на Бранеков.

 

Нека направим една малка справка за замесените в казуса хора. Кой е футболистът Радослав Здравков? Футболист номер 1 на България, европейски шампион за юноши, полуфиналист за КЕШ... Може още да се изрежда, но май е достатъчно. Любослав Пенев - капитан (Валенсия), шампион и голмайстор на първенството (Атлетико (М), най-резултатен чужденец в историята на Примера дивисион и присъствие в Топ 10 на играчите, вкарали най-много голове, отново в историята на Примера дивисион.

 

И това май е достатъчно или пък можеше просто се спомене, че наскоро Давид Вия призна как като по-млад искал да прилича на Любо Пенев и българинът бил негов идол.... Кой е Давид Вия също е излишно да се коментира. Когато фактите говорят и боговете мълчат, зове един клиширан израз.

 

Кой е лицето Александър Бранеков? Шампион и носител на Купата на България с ЦСКА, но ако трябва да сме честни, това се разбира само от снимките с трофеите. Това е статуквото към днешна дата с успехите и/или неуспехите на играчите. С уговорката, разбира се, че условно кариерата на Бранеков тепърва започва и той тепърва ще показва потенциала си, бил той божествен или не чак толкова. Дай Боже да успее да надмине батковците си, за благото на българския футбол, както се казва.  Преди време Христо Стоичков нарече Христо Бонев „г-н Никой".

 

Е, Бранеков не е „г-н Никой". Той е юноша на ЦСКА със своя принос за успехите на клуба, в каквото и да се изразява той. Бранеков е някой. Ако можем да наречем Александър Бранеков обаче някой, то Любо Пенев и Ради Здравков трябва да са „бая по-някой". Даже направо влизат в графата „НЯКОЙ СИ". Днес, тук и сега Бранеков е просто една резерва и ако се иска нещо от него, това е най-много от всички в тима на „армейците" да се влага и тренира усърдно, за да докаже, че не заслужава да е на пейката и да впечатли новия треньорски щаб.

 

Вместо да използва шанса, като по презумция нов треньор в тима стартира работата си „на чисто"  и дава шанс на всички (което Любо Пенев вече доказа с Удоджи, Пиетробон и т.н.), бранителят Бранеков реши да се прави на мъж. Не виждам друго определение за тази постъпка, освен това „че се правиш на мъж". Преди известно време в противниковия лагер се случи нещо идентично с Юсуф Рабех, който също реши, че с него почва и свършва всичко в Левски.  

 

И Бранеков и Рабех са защитници, но между тях се откриват някои показателни разлики. Ако Рабех за периода си в тима на „сините", който не е чак толкова кратък, не успя да разбере значението и смисъла да носиш фланелката на Левски, то Александър трябва да е повече в час от колегата си за честта да обличаш екип, който преди това е обличал „Златната топка", например. Айде, допуска се, че Рабех е дошъл от някъде си чужденец, мислещ само за пиянски купони, огромна заплата и трансфер в чужбина. Като юноша на ЦСКА Бранеков обаче трябва да е повече от наясно какво се крие зад четирибуквената абревиатура.

 

Освен това, смелостта да се правиш на бабаит е хубаво да е подплатена с нещо. Без изобщо да звучи оправдателно, никой не може да отрече фактът, че Рабех е един от най-добрите играчи в Левски и поне донякъде куражът му да се репчи е разбираем. На този етап Бранеков е играч с фиксирана цел да запише повече игрови минути, след трите си участия за ЦСКА през този сезон и много трудно може да се нарече „звезда" на „Българска армия".

 

Но и него може да го извиним. Когато Любо Пенев ниже хеттрик във вратата на Реал (Мадрид) (5:1) с екипа на Селта, Сашко е бил на около 8-9 години и вероятно все още е играл пред блока точно в този момент, а вечерта си е пишел домашните, пропускайки да чуе новината в спортните новини.

 

В този ред на мисли може би не е запознат с кого точно си има работа, за да проявява респект  и почит. Асоциативно в паметта ми изниква рефрен на позната песен от близкото минало: „Ой, Сашко, мераклия да ти бъде блажко...", но май е по-адекватен друг такъв - „А, ти кой си, къде си...".