Вчера бившият нападател на ЦСКА и настоящ помощник-треньор на втородивизионния Кариана - Димитър Иванов, отпразнува своя 50-годишен юбилей. Той остава в историята като автора на най-бързия гол във вечното дерби - бележи победното попадение срещу Левски (1:0) в 36-ата секунда на мача на 30.10.1999 г. на "Армията". За националния отбор има 1 мач. Катастрофа го вади преждевременно от футбола през 2000-та, когато е едва на 30. Отдава се на треньорския занаят, като от август 2018-а е помощник на Веселин Великов в Кариана. Ето какво сподели Митко Иванов пред "Тема Спорт" навръх 50-ата си годишнина.
Как се чувства човек на 50, г-н Иванов?
- Като ги разделим на две, на 25 - поне в моя случай е така. Не знам другите как се чувстват, но аз съм между млади момчета, млади хора и се чувствам на 25.
Много или малко са 50 години?
- Според мен са много, но мисля, че не са изживени напразно.
Кой е най-паметният момент за вас, връщайки лентата назад? Било то като футболист, а и в живота...
- В живота е раждането на дъщеря ми и после на внука ми. А като футболист - дербитата с Левски, където, за мое щастие, съм се отчел с голове.
Онази 36-а секунда във вечното дерби през есента на 1999-а ви оставя в историята, поне засега. Какво си спомняте от онзи мач?
- Поне засега, да. Тогава двубоят се игра на "Армията", преди това дербитата бяха на "Васил Левски". Минаха над 20 години оттогава. Доколкото си спомням, Левски изпълниха център, ние отнехме топката, стана тъч за нас. Бербатов, мисля, че я хвърли на Мето Деянов и той я центрира, топката мина над всички и отиде в Румен Христов. Румен я центрира обратно, Бербатов скочи с някого там и топката придоби такава парабола, че дойде в мен и аз нанесох удар с глава, Иванков я закачи с пръстите, удари се в гредата, но понеже следвах топката и я вкарах за победното 1:0. В края на мача изпуснахме и дузпа. Тогава не ни даваха големи шансове, защото при нас имаше неуредици, а в Левски се изливаха огромни пари, но победихме и донесохме голяма радост на Червена България.
Помните ли как се стига до трансфера ви в ЦСКА през 1996 г.? Харесват ви от Чирпан, който елиминира червените за Купата през 1993-та, но точно тогава вие не играете в този мач.
- Много хора го свързват с това, но аз тогава не играх, защото бях наказан за онзи мач за купата. По принцип в Чирпан бяха ми казали, че ЦСКА ме наблюдава. Имах много предложения от отбори от А група тогава. Христо Маринчев ми се обади, той се свърза с мен и после вече ме заведоха при Георги Василев.
И още първият ви сезон е шампионски, ЦСКА прекъсва 5-годишна суша без титла тогава...
- Да, станахме шампиони и купата взехме - последния златен дубъл на ЦСКА и до днес. Спомените ми са много добри. Като отидох в отбора, в началото бях доста притеснен. Тогава нямаше много мачове по телевизията и си мислех, че хора, които съм ги гледал само на екрана, в един момент ще играя редом с тях. Много добре ме приеха още от самото начало.
Кой беше най-близкият ви съиграч от този период?
- Без съмнение това беше Здравко Радев, лека му пръст. Ние бяхме в Чирпан заедно, най-близки си бяхме още оттам и в ЦСКА продължихме. Но всички бяхме близки, страхотен колектив имахме тогава - Иво Андонов, Нанков, Адалберт Зафиров, Филипов, Лулчев - лека му пръст, Петко Петков, Милен Петков, Мето Деянов, да не пропусна някого, като ги изброявам поотделно. Но с абсолютно всички бяхме страхотен колектив и това ни помогна с един чудесен треньор като Георги Василев да станем шампиони и да вземем купата. Щях да забравя Коце Видолов, който бе продаден на полусезона. Именно той ми я подаде в чешка уличка за първия ми гол срещу Левски, като изравнихме 1:1 във вечното дерби през есента на 1996 година. На стадиона имаше поне 40 000 зрители.
Оттам продължавате към Корея - в Бучеон СК, какво помните от тази интересна дестинация?
- Дойдоха да наблюдават Михтарски, а харесаха мен. Треньор беше Валери Непомняшчи. Там беше хубаво, интересно първенство. Откъм живот и култура - много дисциплинирани и възпитани хора, животът им е подреден, не е разпилян. Може би една от страните, които е на челните места в света - живеят хубав живот. Малко трудно ми беше в началото, но тогава и Филип Филипов дойде в Корея, така че бяхме двама българи там и ни беше по-лекичко и се подкрепяхме. После отидох в Китай 6 месеца, но там не ми понесе животът. Беше доста труден, но явно Китай бяха в процес на развитие и с една дума - лудница. Бях в град Чин Дао, но там вече бях сам, след като Фичо остана в Корея. Но ръководството ме разбра и ме пусна да се прибера. И се върнах в ЦСКА.
Втория път работите вече с Димитър Пенев, макар че друг треньор ви връща на "Армията"?
- Тогава бяха Димитър Пенев и Стойчо Младенов, който всъщност разговаря с мен. Имаше някакви неразбории в този период. Стойчо беше треньор, после Пената, но Стойчо Младенов ме взе в ЦСКА втория път, това е истината. Тогава между "Мултигруп" и Любо Пенев имаше борба за президентския стол, Любо спечели изборите и Димитър Пенев пое тима. Не е бил труден периодът. Имаше един проблем с картотеките в началото заради Митко Трендафилов, получиха се неуредици между ЦСКА и Нефтохимик и 14 човека изкарахме първия полусезон в първенството. Иначе за евротурнирите и сръбските попълнения участваха и стигнахме до мачове с Нюкасъл.
Тогава Стратега Пенев ви нарича по нестандартен начин - "Иванчо". Защо?
- Ами, така ми викаше Пената в началото. Знаете, че при него нещата са - както му дойде и това казва.
Разбирахте ли се с него?
- Да, много. Нямахме никакви проблеми с него. Рано приключвате с футбола след тежък автомобилен инцидент, как избрахте треньорството? - Да, така се получи. Ориентирах се към треньорството. Първо започнах с малки клубове от Областната група, Б група. Към Ботев Пловдив заминах, Тенчо Тенев ме взе помощник. После в Елхово, Сливен в школата, оттам във Вихрен Сандански асистент на Филип Филипов - пак се събрахме. После в Сопот, Ямбол, Тунджа Ягода и се озовах в Ерден. Веско (б.р. Веселин Великов) ме покани в Кариана да му помагам, изключително добър и разбран човек, който е много трудолюбив, разбира си от работата. Много приятно се работи с него и мисля, че резултатите са налице.
Лично вие гледате ли с едно око към Първа лига, въпреки че Кариана не обявява подобни цели?
- О, не. Нямаме такива амбиции, пък ще видим с времето - каквото дойде.
Щастлив човек ли е Димитър Иванов на 50 години?
- Да, към този момент, да.
И за финал едно пожелание за себе си...
- Да съм жив и здрав. Това е най-важното. Когато сме здрави, всичко се постига и времето показва. Дъщеря ми Паулина да е щастлива. Внук имам - Денис, да расте жив и здрав, буен да е. На 1 ноември ще направи две годинки.
