Екип експерти от Англия ще управлява ЦСКА, ако клубът бъде продаден на индийската фамилия Митал, съобщава в днешния си брой "7 дни спорт". Специалистите от Острова ще следят за всяка стотинка, която минава през "Армията", ще изготвят нов мениджмънт и маркетинг.
Англичаните имат опит във футбола, занимавали са се с финансите на отбори от Премиършип.
Очаква се собствениците на "Кремиковци" да обявят влизането си в ЦСКА до края на седмицата. Според запознати те ще платят 14 милиона евро на два транша.
Договорът вече е изготвен и ще влезе в сила в момента, в който парите влязат по сметки на "Нове холдинг".
Предвижда се промените да бъдат извършени постепенно, Васил Божков и неговите подчинени ще помагат в началото. Почти всички от служителите на "Армията" обаче ще бъдат подменени. Сигурен за мястото си може да бъде само Димитър Пенев, новите собственици не смятали засега да пипат и треньора Пламен Марков.
Упорито се говори, че Емил Костадинов ще се върне в ЦСКА на бял кон. Георги Илиев - Майкъла и Емил Коен, собственикът на баскетболния клуб, също ще влязат в управата, твърди спортният всекидневник.
Bornosuzov
на 26.10.2006 в 10:54:37 #160и сега кво ми казваш с тая информация!Лакшми Митал далеч не е милиардер пич.ТНова ще го разбереш след няколко месеца!
opium
на 25.10.2006 в 19:34:09 #159Милиардерът Лакшми и братята му са конкуренти в бизнеса Бедните роднини на Митал в битка за "Кремиковци" Богатството на Прамод и Винод е няколко пъти по-малко Бизнесът на семейство Митал стартира през 1952 г. с фирма, основана от бащата Мохан Лал Митал. Тогава големият син Лакшми, роден на 15 юни 1950 г. в село в щата Раджистан, е едва на 2 години. Кариерата на настоящия милиардер в стоманения бизнес започва в малкия завод на баща му. Тогава младежът още учи търговия в Сейнт Хавиер Колидж в Калкута. До обяд посещавал лекциите, а през останалото време работел. След като се дипломирал, останал на работа в завода. През 1976 г. семейство Митал се премества, в Индонезия, където основава компанията Испат Интернешънъл и прави първата си международна фабрика. От там Лакшми започва експанзията си. През 1989 г. компанията им придобива "Айрън Стийл Къмпани оф Тринидад енд Тобаго". 3 години по-късно империята се разширява с покупката на "Сибалса" в Мексико, която първо е преименувана на "Испат Мексикана", а днес носи името "Митал Стийл Лазаро Карденас" и е част от дружествата на Лакшми. През 1994 г. семейството придобива и канадската "Сидбек". Същата година фамилията решава да се раздели Бащата Мохан и по-малките синове Прамод и Винод остават начело на Испат Груп и се отделят от "Испат Интернешънъл" на Лакшми. Бизнесът на първите се концентрира главно в Индия, докато Лакшми създава LNM Holdings и завладява света. За последните 10 г. той присъединява към компанията си доста металургични фирми. Първо през 1995 г. купува Hamburger Stahlwerke в Германия и "Кармет" в Казахстан. Само в последния завод от тогава до 2004 г. са вложени над 800 млн. долара. През 1997 г. "Испат Интернешънъл" излиза на борсата в Ню Йорк и Амстердам, като това е най-голямото първично предлагане на акции на компания от стоманодобивния бизнес. Растежът на Лакшми продължава и в следващите години. Един след друг в неговите активи влизат заводите "Инланд Стийл Къмпани"(производител №4 на стомана в Амери- ка), френската "Униметал Груп", 70% от алжирската "Алфасид", румънската "Сидекс". Покупката на последната фабрика е придружена от сериозен скандал По медиите се появи информация, че британският премиер Тони Блеър е изпратил писмо до румънския премиер, в което настоява да бъде фаворизирана офертата на Лакшми. Само седмица преди това индийският бизнесмен е направил крупно дарение от 125 мил. паунда на Лейбъристката партия на Блеър. Но Лакшми получава завода. Последните му завоевания са южноафриканската "Ис- кор", чешката "Нова Хут", полската "Полски Хути Стали", босненската "ВН Стийл" и завод в Македония. Така империята на големия брат държи производството на 32 млн. т стомана годишно с дейности в 12 държави. "Големият удар" на Лакшми обаче дойде през миналата година, когато бе обявено, че LNM ще се слее с американската "Интернешънъл Стийл Груп". Той ще притежава 88% в бъдещата "Митал Стийл Къмпани", която след сливането ще бъде производител №1 в света на стомана с активи от 31,5 млрд. долара и пазарна капитализация от 18,5 млрд. долара. Компанията ще има операции в 14 държави на 4 континента. Създаването на гиганта е само на крачка На 12 април ще бъдат проведени общи събрания на "Митал Стийл" и "Интернешънъл стийл груп", на които ще се даде окончателно одобрение на сливането. Американската комисия по ценни книжа и фондови борси вече даде зелена светлина на проекта. Така най- големият конкурент и №1 досега - люксембургската "Арселор", вече ще остане №2 в производството на стомана. А Лакшми Митал ще стои на върха. В сравнение с по-големия брат завоеванията на "Испат Индъстри" на Прамод и Винод изглеждат скромни. Но все пак те контролират продукцията на стомана за 13 млн. тона годишно и имат заводи в Индия, Босна, Либия, Нигерия и Филипините. Компанията, която е седмата най-голяма частна в Индия, притежава и мини за желязна руда с над 260 млн. т запаси. Инвестициите й са за над 2 млрд. долара. Чистата печалба за последното тримесечие на 2004 г. се е увеличила с 1660%. От години тримата братя са в конкуренция. Съревнованието между тях не подмина и "Кремиковци". Миналата година се появиха слухове, че те паралелно наддават за металургичния ни комбинат. Лакшми е идвал тайно у нас, за да проучи възможностите за покупка на завода, гръмнаха агенциите през есента. Месеци по-рано обаче бе обявен интересът на Прамод и Винод към завода. Собствениците на 71% от "Кремиковци" от "Финметалс холдинг" обаче още тогава отрекоха за продажба. Преговаря се с двамата братя за съвместно управление, обяви шефът на завода Валентин Захариев. От август те дори имаха двама свои представители в управителния съвет на "Кремиковци". Единият - Ал ок Гупта, все още е тук, а другият - г-н Дууда, бе освободен преди седмица. Поредно потвърждение за продажба дойде тези дни от "Глобал Стийл Холдинг". Сума на придобиването не се споменава, а от завода отказват официален коментар на изявлението на индийците. Според слуховете обаче става дума за голяма сума, а само обещаните инвестиции са за 300 млн. долара за 3 г.
opium
на 25.10.2006 в 19:32:16 #158Лакшми Митал, световният стоманен магнат, е брат на Прамод и Винод, но той има свой собствен, отделен от техния бизнес. Както е известно, Лакшми притежава най-голямата стоманодобивна компания в света Mittal Steel. Източници от индустрията твърдят, че отношенията между Прамод и Винод, които придобиха Кремиковци, и мултимилиардера са обтегнати. Това се потвърждава и от съобщение за турските медии, направено от Mittal Steel в края на юли, че тя няма нищо общо с Ispat Industries и Global Steel Holdings. Така че, макар и със съжаление, не може да говорим, че влязлата в България фирма е свързана със стоманения крал.
opium
на 25.10.2006 в 19:28:40 #157Лакшми Митал - стоманеният махараджа Лакшми Нараян Митал е роден на 15 юни 1950 г. в Садулпур, селце в Индия, в което няма електричество чак до 60-те годни на миналия век. По-късно семейството му се мести в Калкута, където Лакшми учи счетоводство и бизнес в елитния "Ксавиерс Колидж". Баща му Мохан Лал Митал създава малка стоманолеярна в Калкута. Дори и като малък, всеки ден след училище Лакшми отива да работи в компанията на баща си. След като завършва бакалавърска степен с пълен отличен, Митал започва истинска кариера в бащината си фирма пред началото на 70-те години. Разбирайки, че възможностите за развитие пред него са ограничени, докато е в Индия, младият и пълен с амбиция Лакшми се мести в Индонезия. С подкрепата на баща си през 1976 г. създава собствена стоманодобивна компания - "Испат Индо".3а няколко лета, той я превръща в голяма и силна компания. Безброй поглъщания В най-голяма степен успехът му се гради заради изкупуването на по-малки, губещи стоманени производители. След това набързо ги приобщава към разширяващата си компания. Превръща ги от нерентабилни в печеливши само за година. Един от най-забележителните му успехи идва в края на 1989 г., когато купува държавната компания за производство на стомана в Тринидад и Тобаго. Преди да стане негова собственост, тя губи по над $1 млн. на ден. Само в рамките на година, Митал удвоява готовата продукция и я прави печеливша. Той прави големи успехи там, където германски и американски консултанти се провалят. През 1992 г. отива в Мексико и купува третия по големина производител на стомана с страната - "Сикартса" за $220 млн. След това следват нови поглъщания в Мексико, Канада, Германия, Ирландия и много други страни. Митал следва същата стратегия и в бившата съветска република - Казахстан. Там той купува държавната компания за производство на стомана през 1995 г. Това е много рискова операция, дори за стандартите на Митал. Проблемите на казахстанския завод са безкрайни - на работниците не е плащано над 6 месеца, техниката е стара и в голяма част изхабена. Само за година обаче, фабриката удвоява производството си от 120 000 тона на 250 000. През 1995 г. създава две нови компании, имащи за цел да осъществят техническа подръжка и по-добра дистрибуционна мрежа. Всички фабрики прехвърля на компанията "Испат Интернешънъл". Същата година навлиза и на европейския пазар, като придобива няколко завода в Централна Европа. С това производственият му капацитет достига 11,2 млн. тона стомана. Стоманеният гигант Междувременно през 1994 г., участвайки и в семейния стоманодобивен бизнес, той прехвърля целия чуждестранен бизнес към себе си. Фабриките в Индия остават под ръководството на по-младите му братя - П. К. Митал и В. К. Митал. Прeз 1997 г. обявява компанията си на борсата в Ню Йорк и Амстердам. През 2004 г. се създава стоманеният гигант - "Митал Стийл", чрез сливането на "Испат Интернешънъл" и "ЛНМ Холдинг". Тази компания се превръща в най-големия производител на стомана в света, с нетна стойност над $22 млрд. Империята на Митал има заводи за скъпоценната сплав в 14 страни и се разпростира от Индонезия до Полша, през Мексико, САЩ, Южна Африка и много други. През 2006 г. след повече от 6 месеца преговори, един от най-големите конкуренти на "Митал Стийл" -европейският гигант "Арселор" бе погълнат в сделка на стойност $33 млрд. Новата компания се превръща в икономически гигант. Никой не може да се мери с нея. Дори общото производство на втория и третия в класацията не може да се сравнява със 100 млн. тонното производство на "Митал Стийл". Общата компания ще се казва "Арселор Митал", като Лакшми и неговото семейство ще притежават над 43,6% от групата. Разширява бизнеса Въпреки че основният бизнес остава производството на стомана, Лакшми Митал се опитва да го разнообрази. Така групата "Митал Стийл" се включва и в няколко други бизнеса. Такива са превозът на товари, производството на въглища, електроенергия и петрол. Този страничен бизнес индиецът развива най-вече в Казахстан. Освен голям предприемач, Митал е и много активен филантроп и член на различни благотворителни организации. Фондацията на -ЛИМ Груп" я създава през 1998 г. Целта й е да подпомага здравето и образованието на бедните хора, главно в Индия. Световно признание Митал получава много високо признание за своите постижения. През 1996 г. е награден с наградата "Стоманопроизводител на годината" от -Ню стийл мегазин". По-късно получава и осмото отличие "Вили Корф Стийл Вижън" - най-високото признание за постижение в света на стоманата, което може да се получи някога. През 2004 г. печели и приза "Европейски бизнесмен на годината", връчен му от списание "Форчън". Луке u фанфари Лакшми Митал е и много известен ценител на лукса и удоволствието. През 2003 г. купува огромна резиденция-палат в Лондон. Къщата е известна като "Летния замък" и струва рекордните $129 млн. В много редки случаи, когато си е вкъщи, Митал спазва строг здравословен график. Тренира йога всеки ден по един час. Плува по 10-20 дължини в своя закрит басейн. Изненадващо за всички, жена му Уша, вместо да стои до силната си половинка, управлява бизнеса в Индонезия. Синът му Адитя и дъщеря му Ваниша са членове на борда на директорите в "Митал Стийл". Освен с това, че е голям бизнесмен, Лакшми е известен и с факта, че е изключителен разточител. Харчи пари на поразия за двете си деца. Сватбата на дъщеря му Ваниша за банкер от Делхи - Амит Бахтия, през 2004 г. струва над $55 млн. Като в приказките - 5 дни ядене, пиене и забавления във френския замък, построен през 17 век - "Во ла Викомт".
opium
на 25.10.2006 в 19:27:03 #156Ето го истинския стоменен бос ЛАКШМИ МИТАЛ, а не Прамот Митал както го тръбят тука ПЕЧЕЛИВШАТА СТРАТЕГИЯ НА ЛАКШМИ МИТАЛ Стоманеният магнат Лакшми Митал и семейството му отдавна са постоянни гости в колонките на европейската светска хроника. Мълвата приписва на индийския предприемач навици на източен новобогаташ. Говори се например, че в разкошната му лондонска резиденция на стойност 140 млн. долара дори басейнът е украсен със скъпоценни камъни. Самият Митал не без удоволствие провокира пестеливите европейски жители - дъщеря му Ваниша се сгоди за индийски банкер във Версай, а бракосъчетанието се състоя в двореца Во льо Виком. Днес състоянието на индийския предприемач се оценява на 25 млрд. долара. Лакшми Митал произхожда от богатия клан марвари, чиито представители традиционно заемат водещи позиции в индийския бизнес. От древни времена представителите на този клан имат репутацията на търговци и лихвари. В съвременната икономика обаче марвари заемат най-различни ниши. В управлението на предприятията цари клановият принцип - висшият менджмънт се състои изцяло от членове на семейството. А най-отговорните задачи по оформянето на сделките за сливанията и поглъщанията главата на клана поверява единствено на сина си. Индиецът навлиза в бизнеса твърде млад, но няма да е пресилено да се твърди, че само за 30 години Митал е заел почетно място в историята на световната металургия. Тъкмо той започва процеса на вътрешното обединяване на отрасъла в международен мащаб. Може да се каже, че сега световната металургия се дели на два периода - „преди" и „след" Митал. До неотдавна отрасълът беше раздробен и много рядко някоя компания успяваше да контролира повече от няколко процента от световното производство. Днес „Митал Стийл" (Mittal Steel), възникнала през 2004 г. след сливането на три компании, принадле- жащи на индиеца, произвежда около 60 млн. т стомана годишно. Тридесет процента от активите на „Митал Стийл" се намират в Европа - най-вече в източната й част, толкова са и в Северна Америка. Ос- таналите 40% са на другите континенти. Засега делът на компанията в световното производство на стомана е все още по-малко от 10 на сто (в света се произвеждат над 1.1 млрд. т годишно), но, съдейки по замаха на Митал, глобализацията на империята му е само въпрос на време. Преди няколко години Лакшми Митал заяви, че най-близката му цел е да доведе общото производство на собствена стомана до 100 млн. т годишно. Тогава думите му не бяха приети сериозно. Любопитен беше коментарът, който направи по този повод един от ръководителите на европейския металургичен гигант „Арселор" (Arcelor) - Ги Доле: „Приветстваме тази новина. Това ще помогне за консолидацията на стоманолеярната промишленост". Тогава едва ли е му е минавало през ум, че след няколко години неговата компания, тогава световен лидер в този бранш, ще се превърне просто... в един от заровете на голямата игра. Защото „Митал Стийл" започна да изкупува предп- риятия с невероятен замах. Дотолкова, че днес перспективата отрасълът да бъде завладян от десе- тина компании в света вече не изглежда утопия. Самият Лакшми Митал си е спечелил репутацията на един от най-преуспяващите бизнесмени на съвременността, който за 30 години активна дейност не е претърпял нито едно голямо поражение. В интерес на истината Лакшми Митал не е започнал бизнеса си от нулата. Баща му Мохан Лал Митал притежавал голяма металургична компания„Нипон Денро Испат" (Nippon Denro Ispat). Тъкмо в нея Лакшми Митал поставя началото на кариерата си. Но между бащиния му бизнес и сегашния размах на сина има голяма дистанция. Агресивната си стратегия „Митал Стийл" дължи на авантюристичната жилка на Лакшми Митал. В средата на 70-те години на миналия век още съвсем младият индиец (роден е през 1950 г.) купил малък стоманолеярен комбинат в Индонезия и организирал в него производство за нуждите на строителството. От този момент започва историята на неговата металургична империя. Малко по-късно Митал получил разрешение от местните власти да изгради комбинат за металолеене, който и досега си остава най-голямото частно предприятие в Индонезия. За да стабилизира доставките на суровина за комбината си, през 1982 г. Митал сключил договор с базираната в Тринидад и Тобаго компания „Искотт" (Iron & Steel Co of Trinidad & Tobago (Iscott). He след дълго тя се сблъскала със сериозни проблеми и правителството на Тринидад я обявило за продажба. Митал рискувал и купил умиращия бизнес. „Искотт" изчезнала, а на нейно място се появила новата „Испат Карибиан" (Ispat Caribbean). Това била първата крачка на Митал към световната му експанзия. Последвали покупки на малки компании в Европа и Северна Америка, което позволило на семейство Митал да печели почти по един милиард долара годишно. Ключова за бизнеса била 1991 г., когато Митал придобил завода „Сибалса" (Sibalsa) в Мексико срещу 200 млн. долара. Предприятието фактически било банкрутирало, а опитите да бъде съживено стрували над 2 млрд. долара на мексиканското правителство.Семейство Митал се обявило твърдо срещу сделката, дори се наложило бизнесът да бъде разделен. От 1992 г. Лакшми започнал да контролира задграничните металургични предприятия, а семейството - заводите на територията на Индия. Междувременно Митал се развихрил в страните от ОНД, като купил Карагандинския металургичен комбинат. Заводът не бил най-подходящият обект за инвестиции. Той се намирал в състояние на кома, типично за предприятията от постсъветското пространство. В момента на продажбата му в комбината нямало даже топла вода и отопление, а продукцията му се реализирала на бартерни начала. За известно време предприятието било обект на интерес от страна на „Ю Ес Стийл" (U.S. Steel), но впоследствие компанията преценила, че покупката му е твърде рис- кована. Индийският бизнесмен обаче рискувал и не сгрешил. Последвали покупки на още 20 предприятия, включително и на скандалноизвестния „Криворожсталь". Накрая дошъл редът на световните гиганти като „Арселор". Тук обаче Лакшми Митал се натъкна на голяма съпротива. Защото контролът над европейския гигант е входен билет за пазара на развитите страни, където досега не бе пробивал нито един индийски предприемач. В края на краищата Митал успя да получи контрола върху „Арселор". Алгоритъмът на успеха на Лакшми Митал е твърде прост - той купува нерентабилно предприятие в някоя развиваща се страна, извежда го на печалба, после купува друго и т.н. Конкуренцията в регионите, на които е хвърлил око индиецът, по правило не е висока - големите компании, работещи в зоната на развитата икономика, традиционно стоят по-далеч от такива места, страхувайки се от големите рискове в съответните държави. Лакшми Митал пък никога не се е страхувал от рисковете и винаги се е справял доста умело с тях - всяка от сделките му в една или друга страна била предшествана и от договорености с местните правителства. Същността на тези споразумения стана известна, след като помощникът на Митал - Джоханес Ситар, се разприказва. Той заяви публично, че индийският предприемач е дал подкуп от 100 млн. долара за правото да купи Карагандинския металургичен комбинат. Показателен в това отношение е и случаят, когато британският министър-председател Тони Блеър настойчиво препоръчал на румънските власти да продадат металургични активи тъкмо на Лакшми Митал. Тази история получи широк резонанс в Европа. Както се изясни впоследствие, компаниите на Митал били активни спонсори на Лейбъристката партия във Великобритания. Друг компонент на биз- нес стратегията на Митал е намаляването на разходите за данъци. Повечето от активите му са регистрирани в офшорни зони. Важна част от стратегията на индиеца е и пределното намаляване на производствените разходи. Не е случаен фактът, че практически във всички по-важни предприятия на неговата корпорация периодично избухват стачки. Причината е, че Митал се стреми да използва изцяло естественото конкурентно предимство на развиващите се страни - евтината работна ръка. Любопитно е, че индиецът претърпя най-сериозното си поражение като предприемач в САЩ. През 1998 г. той купил „Инланд Стийл" (Inland Steel) - шестата по големина металургична компания в Америка. Но този път антикризисната му схема не проработила. Профсъюзите отхвърлили всички предложения за преустройство на производството. Би било несправедливо обаче успехът на Митал да се обяснява единствено с лобизма и с безжалостната експлоатация на работниците. Индиецът използва максимално ефекта на глобализацията - той често пренася производството от един регион в друг. За тази цел се е снабдил и със собствен флот от океански рудовози. Той е сред първите, които преминаха към такава схема за осигуряване на суровина за металургичното производс- тво. Не е тайна, че днес повечето световни лидери в металургията са подложени на силен натиск от страна на доставчиците на руда, докато заводите на Митал разчитат на собствена рудна база. Освен това индиецът определено се стреми да замени архаичните доменни пещи с по-съвременни технологии в предприятията си. За съжаление мениджърският му талант продължава да е недооценен заради шумните скандали. Впрочем той е готов да го приложи и в други сфери. Както по всичко личи, Митал планира да навлезе в нефтогазовия отрасъл съвместно с индийската държавна нефтена корпорация ONGC - Oil and Natural Gas Corporation. Компанията възнамерява да придобие активи зад граница, включително и в страните от ОНД, за да повиши енергийната сигурност на Индия. ONGC не крие, че разчита на опита и връзките на Митал с правителствата на развиващите се страни, в частност с Казахстан. Новите проекти могат да отведат индиеца и в Русия. Досега Москва неведнъж е намеквала, че не би приветствала появата на индийския бизнесмен на своя територия. Но ONGC е отдавнашен партньор на Русия и участва активно в газовите проекти в Сахалин. Така че изборът между националните интереси в металургията и в нефтогазовия отрасъл няма да е лесен за Москва.
Bornosuzov
на 25.10.2006 в 19:18:11 #155ТЕЯ НЕ МОГЕТ ЛОКОТО ДА БИЯТ ПА ЗА ВЕРДЕР МИ ГОВОРАТ.В БЪЛГАРИЯ В МОМЕНТА ИМА САМО ЕДИН ОТБОР -ЛЕВСКИ.ВСИЧКО ИНТЕРЕСНО Е СВЪРЗАНО С ТОЗИ ОТБОР.
Bornosuzov
на 25.10.2006 в 19:16:45 #154КВОТО И ДА КУПИ,НЯМА ДА ИМА НИКАКЪВ УСПЕХ.оТБОРА НА ЦСКА Е ИЗГРАДЕН ОТ СЛАБОХАРАКТЕРНИ ХОРА ,МЯЗАЩИ НА ЖЕНИ!
Bornosuzov
на 25.10.2006 в 19:13:38 #153ТЕ ПРОСТО СА СИ ПУТКИ.АКО ЩЕ И РОНАЛДО ДА ОТИДЕ ТАМ ДА ИГРАЕ! ЦСКА Е ОТБОР НА СПОМЕНИТЕ ОТПРЕДИ МИНИМУМ 25 ГОДИНИ И НА МЕЧТИТЕ ЗА ПОБЕДА НАД ЛЕВСКИ ,КОЕТО ИМ Е НАЙ-ГОЛЕМИЯ УСПЕХ ЗА 17 ГОДИНИ!
Roland
на 25.10.2006 в 15:58:47 #152Момчета, тоя с костюма и рода му имат около 25 милиарда, може да купи и Чорни, ако иска, заедно с цялото Ви БФС и да ги накара да му играят голо хоро, начело с Боби Михаилов и Наско Дупето
D-Formation
на 24.10.2006 в 22:28:20 #151този на снимката, ако не е по костюм, ще му дам да смъкне стария бойлер по стълбите
kuks
на 23.10.2006 в 20:02:19 #150ebete si majkata goveda
kennys
на 23.10.2006 в 18:54:37 #149ВИЕ ОТ ТОП СПОРТ СТЕ 100% ЛЪЖЦИ КАТО ВОЛЕН СИДЕРОВ
shtarkel
на 23.10.2006 в 18:03:47 #148Бъндич,то е ясно!Просто громя реакционната контрареволюция,спонсорирана с мръсните пари на прогнилия запад срещу гордостта на нашата социалистическа родина-ЦСКА!
shtarkel
на 23.10.2006 в 18:00:44 #147Локо София е сателит на Левски!Цялата А група играе за Левски включително и ЦСКА!Съдиите са купени,и всички са левскари!Това може да го измисли само едно прасе!При това панчаревско!
SS Lаzio
на 23.10.2006 в 17:59:13 #146Carefree Регистриран на: 31.05.2006, 10:33 да но буферите остават в играта
Carefree
на 23.10.2006 в 17:57:17 #145Ей, червени гуди, я кажете, че нещо съм забравил: КОЙ СЕГА Е НОМЕР ЕДНО? /Да не забравите подробно да разточите всичките конспиративни теории. С оглед на ниското ви интелектуално ниво, приема се и копи-пейст/ А, и да го духате сополив. Както винаги
SS Lаzio
на 23.10.2006 в 17:56:44 #144МАЙОРA Регистриран на: 10.04.2006, 13:45 Пуснато на: 23.10.2006, 16:52 Имаме шанс! След Нова Година ще има яко разпродажби и в ПодХуене! После нищо не се знае! -------------------------------------------- както вече писах по-долу - все още се намираш в характерното за тебе състояние на пълна заблуда относно предстоящата трансферна политика на Левски - нейсе - скоро ще излезеш от заблудата
Fen
на 23.10.2006 в 17:54:57 #143ЛЕВСКИ ШАМПИОН!!!
shtarkel
на 23.10.2006 в 17:47:25 #142Абе,не мога да разбера какъв е проблема!Какво като сме 4 ти в групата!Колко български отбори драпат 15 години за тая ШЛ?!Слабо ни е нивото и толкова!След четвъртфинал за УЕФА където ни порязаха и ШЛ сега няма какво да искаме повече на тоя етап!
солскяер
на 23.10.2006 в 17:41:23 #141TITO 333, хич не съм го мислил толкова. Послушах съвета ти да гледам мача и като се върнах при компютъра, видях поста ти. Може и да съм по-голям от тебе, но не толкова, колкото си мислиш.