Анатоли Нанков се завръща в ЦСКА като помощник-треньор. За поканата от Марков, за новия му статут и за стари спомени бившето дясно крило говори пред "Топспорт".

- Анатоли, как се чувстваш на новия пост?
- Безкрайно щастлив съм, че се връщам официално на "Армията". Да бъда помощник-треньор на Пламен Марков и близо до Димитър Пенев е повече от добро започване на Новата година.

- Как получи поканата?
- Пламен Марков ми се обади по телефона и ми предложи този пост. Приех от раз. На ЦСКА, още повече, когато си играл за този велик клуб, е невъзможно да се откаже.

- През есента на 1995 година Пламен пак бе треньор на ЦСКА, а ти футболист?
- Да. Спомням си, че той винаги имаше високи изисквания към нас играчите. Вижда се, че 12 години по-късно тази негова мотивация продължава.

- Кои от мачовете срещу Левски си спомняш като играч на ЦСКА?
- Много са. Но ще спомена няколко. Ще започна първо от лошия спомен. При 1:1 излязох на удобна позиция, но Жоро Славчев в последния момент ме "затвори". Въпреки това стрелях, но топката се удари в гредата. Малко по-късно Наско Сираков вкара с глава и Левски ни би с 2:1. До този момент с Гьоко Хаджиевски бяхме едва ли не най-добрите приятели. След този мой пропуск той ме изкара едва ли не виновник за загубата и се скарахме жестоко.

- Това беше през есента на 1993 година.
- Точно така. Мачовете, които ги помня с умиление, са две победи над "сините" с по 3:1. Едната беше за първенство през есента на 92-а. Метков вкара два гола след два мои паса, а за другия изработих дузпата. Няма да забравя и финала за купата на България с 3:1 през 1997-а, когато пак се представих силно.

- Играл си с много добри футболисти като Лечков, Метков, Искренов. С кого си се чувствал най-добре?
- Само тези тримата, които изброи, са достатъчни да си спомням, че играта футбол е създадена за удоволствие.

- Кой е най-горчивият момент от престоя ти в ЦСКА?
- Без никой да ме пита, през лятото на 97-а ме продадоха на Локомотив (София). А бях много близо до договор с Волфсбург. После изкарах добър период в "Надежда", но за начина, по който бях катапултиран от любимия ми ЦСКА в Локо, нямам коментар. Мълниеносният ми трансфер за 1 милион лева бе най-скъпият между два български клуба за тези времена. Всичко стана толкова шеметно и бързо, че се почувствах неловко и употребен. Месец преди това имах и друго неприятно преживяване. Срещу Стяуа в Букурещ играта ми потръгна. Отбелязах два гола и поведохме с 3:1, но после получих червен картон и мачът завърши 3:3. Пропуснах реванша, в който загубихме с 0:2.   

- Да те върна пак към треньорската професия. Как ти се отрази престоят като наставник на Хебър, Локомотив (Мездра) и Миньор(Бобовдол)?
- Може да прозвучи клиширано, но всеки треньор се учи, докато е жив. Даже ще добавя, че обучението започва още като играч. Прихванах от много наставници в България, но не искам да изреждам всички. От чуждите имах личен досег с велик треньор като Йохан Кройф. Два  пъти играх за ЦСКА срещу дриймтима на Барселона с Христо Стоичков на турнира "Хуан Гампер". Хем бях съперник на играчите на Барса, хем попивах всички техни движения по терена.

- Как приемаш тогава факта, че колос като Кройф е на нож с най-добрия съвременен треньор Жозе Мауриньо?
- Ами явно в съвременния футбол трябва да се направи златно сечение между атакуващия стил, изповядван от Йохан Кройф и перфектната, макар и малко скучна сигурност на Жозе Мауриньо.

- Би ли искал да се чувстваш до Пламен Марков като Кейрош до Фъргюсън или като Неескенс до Рийкард?
- (Смее се) Никога не съм летял в облаците. Тези сравнения са повече от мечтани, но нека да бъда реалист и да съм си Анатоли Нанков до Пламен Марков.

- Хубаво е да си скромен, но ще отречеш ли, че имаше брилянтно центриране почти като Бекъм пак от същата дясна страна?
- Колко пъти съм оставал след тренировки, за да тренирам тези подавания. Правел съм го още докато играех в детските отбори.

- Не си ли имал и вродено чувство към головия пас?
- Безспорно. Но ако бях оставил нещата само на инстинкта си, днес нямаше да си говорим за това. Всичко е плод на къртовски упражнения на тренировките и след тях.

- Кой играч на ЦСКА виждаш като твой заместник в тази област?
- Всеки е неповторим по своему. Но ако трябва да кажа конкретни имена за днешния отбор смятам, че Данчо Тодоров и Петре правят по десния фланг това, което и аз.

- Какво си пожелаваш на новия пост?
- Титла и влизане в Шампионската лига.