Футболистът на ЦСКА Ахмед Ахмедов говори за времето си без отборни тренировки и мачове. Той разказа за кариерата си до момента и кога си е пожелал да стане част от "армейците". Ахмедов даде интервю за "Дарик".

Как си? Как минава ежедневието ти в извънредното положение?

- Ежедневието ми е като на всеки друг в момента. Стоя си у дома заедно със семейството си и чакаме всичко това да мине максимално бързо.

С кого най-често си говориш от отбора, ти си нов, но успя ли преди това положение да станеш близък с някого?

- Вече не се чувствам като нов в отбора. Всички момчета ме приеха много добре от първия ден и ми помогнаха да се адаптирам много бързо. Сега, когато не може да се видим на тренировка комуникираме чрез социалните медии. Имаме група във Viber и постоянно поддържаме връзка един с друг.

Рядко даваш интервюта за това искам да те помоля да разкажеш малко повече за себе си. Защо избра футбола, къде започна твоята кариера и как се разви до момента в който премина в ЦСКА?

- Когато бях малък, най-голямата ми мечта беше да стана футболист. Кариерата ми започна на 13-годишна възраст в школата на Нафтекс, където бях една година. След това ни обединиха с Черноморец, където прекарах 5 години. Там си подписах и първия професионален договор - на 18 години с Черноморец. След това една година бях във ФК Бургас, след което преминах в Поморие. Под ръководството на Малин Орачев играх три години. Той е човекът, който ми е помогнал да израсна най-много във футбола. Той ми беше треньор и в юношите. Той ме привлече и в Дунав Русе, за което съм му много благодарен. Благодарен съм и на всичките ми треньори от преди това. В Дунав Русе бях година и половина преди трансфера ми в ЦСКА.

Ако не беше футболист, какъв щеше да стане Ахмед Ахмедов?

- Човек никога не може да знае какво е щяло да се случи. Ако не бях започнал да се занимавам с футбола, сигурно щях да се занимавам с борба. Баща ми е бивш борец и обича този спорт. Когато бях малък, той много искаше да тренирам борба. Ако не беше футболът, може би щях да го направя.

Баща ти радва ли се, че си футболист и играеш за един от най-силните отбори в България?

- Разбира се, че се радва, нормално. Винаги ми е зад гърба.

Когато чу, че има възможност да играеш в ЦСКА, какво беше първото нещо което си помисли?

- Преди време като футболист на Дунав посетих един мач между Лудогорец и ЦСКА в Разград за купата. Тогава ЦСКА спечели, а феновете не спряха да пеят през всички 90 минути. Още тогава си казах, че искам един ден да играя пред тази публика. И няколко месеца по-късно дойде обаждането от ЦСКА.

Когато дойде на "Армията" и облече екипа за първа тренировка, как се почувства?

- Почувствах се страхотно и на правилното място. Футболистите не са най-важните хора в един клуб. Един отбор се състои не само от футболистите, а и от хората около тях, които не са по-малко важни. Благодарение на тях и съотборниците ми буквално от втория ден имах чувството, че винаги съм бил в този отбор. Почувствах и голяма отговорност, с която силно се надявам да се справя.

Седмица преди да бъде обявено извънредно положение изигра два много силни мача. Сигурно съжаляваш, че точно в този момент първенството спря заради коронавируса?

- В момент като този, в който целият свят се бои за живота на своите близки не мога да съжалявам за собствената си форма. Не може да поставяме футбола на преден план в такъв момент. Здравето на хората около нас е по-важно от всичко останало. Радвам се, че започнах силно и вярвам, че тази пауза няма да ми попречи да продължа по същия начин.

Странно ли ти е че нещото, което си правил всеки ден, цял живот, сега единствено се играе в Беларус?

- Със сигурност е странно и не е нещо, което някой от нас е очаква да се случи. На фона на нещата, които се случват по целия свят - това, което преживяват болните и лекарите, няма как ние да се оплакваме, че си стоим вкъщи. Белоруското първенството много, много не го следя. Гледам да тренирам вкъщи.

Живеем в такова време, че в тази ситуация технологиите помагат много и може да контактуваме, с когото си поискаме с видео връзка. Много предизвикателства има в социалните мрежи. Ти прие ли някое и кое най-много те забавлява?

- Приех предизвикателството за жонглирането с тоалетната хартия. Това ме забавляваше най-много. Пробвах го и направихме малко смях.

Какво искаш да постигнеш на първо време, когато живота се нормализира и как си представяш кариерата си за в бъдеще?

- За мен в момента най-важно е да не губя физическата си форма. Ще направя всичко възможно, когато се върнем към нормалния живот и започнем отново да играем, да бъда в оптимално състояние. Не искам да си представям бъдещето, защото от това няма голяма полза. Дори напротив, може да ти навреди. Искам да съм здрав, да тренирам и да помагам на отбора, когато ми се даде шанс. Другото, така или иначе ще стане.

Играеш на позицията централен нападател, като малък кой футболист си харесвал най-много?

- Като малък любимец ми беше Дидие Дрогба. С баща ми го гледахме постоянно. В английското първенство той ми правеше най-голямо впечатление. Исках да стана като него.

От кой отбор си в чужбина? И кой актуален нападател харесваш като стил на игра?

- Аз от малък харесвам Бешикташ. В момента от нападателите харесвам най-много Левандовски и Златан Ибрахимович.

Какво ще е първото нещо, което Ахмед Ахмедов ще направи, когато падне извънредното положение?

- Ще гледам да излизам на разходки, защото сега не може. Ще се старая всичко да е много по-добре.

Най-тежките загуби на ЦСКА на "Армията"

Най-тежките загуби на ЦСКА на "Армията"

Вижте кога и срещу кои съперници са били допуснати провалите