След категоричната победа на Миньор с 3:0 над ЦСКА перничани вече имат пълен шлем от победи, при това на "Армията", след като Металург преди време също се поздрави с успех над "армейците" - 2:0.

Трябва да се разбере дали юношата на ЦСКА Румен Трифонов, който сега играе за "чуковете", обича да си похапва агнешки главички. Защото и той, и Генчо Симеонов, който после акостира в Борисовата градина, имат нещо общо в това, че са отбелязали по два гола на "червените".

После Симеонов вкара с червения екип култов гол на Нюкасъл насред "Сейнт Джеймсис Парк" (2:2) и направи показно претъркулване край онемелите англичани. Дотук със статистическите и гастрономични препратки.

Истината е, че ТОВА 0:3 от Миньор направи изведнъж от ЦСКА загадка. Има много въпроси и отговори за случилото се в Борисовата градина. Най-напред да изчистим логичните предпоставки за този класически резултат в минус на "червените". На първо място са тлеещите слаби мачове, в които футболистите на Любо Пенев се измъкваха по терлици.

Става въпрос за ремито с Пирин в Кюстендил (0:0), за постигнатите с мъка победи над Монтана (2:1), Сливен (1:0) и Ботев (1:0). След всички тези мачове наставникът на "червените" осигуряваше вид алиби на своите футболисти, като казваше

"С такава игра нищо добро не ни чака". Тоест, хем критикуваше маниера на игра, хем някъде във времето предупреждаваше, че нещо подобно като фиаското срещу "чуковете" може да се случи.

В този смисъл големият шамар, нанесен от перничани пак не падна назидателно, а някак си като в американските филми. Там много често пожарникарите държат отдолу голям кръгъл дюшек, за да може този, който скача, да направи перфектен доцелен скок.

Ако ЦСКА спечели своя вече наистина ключов мач в Ловеч срещу Литекс, загубата от Миньор няма да има значение освен за статистиците и зевзеците. Разбира се, третото логично обяснение е, че след като швейцарският Базел свали отбора на Любо от имагинерните Алпи, играчите са видели как се изпарява илюзията, че можеш да делиш мачовете на такива от Лига Европа и от "А" група.

Няма как с изходна позиция от една точка при предстоящи две гостувания на Базел и Фулъм и домакинство на Рома да се вземат три победи, които да гарантират, при това евентуално, участие в елиминациите напролет. Всъщност могат да гарантират, ако на "Армията" като футболисти се телепортират Любо, Ицо и Емо или оня велик отбор от 80-те със Спас, Цецо, Стойчо, Джеки и Джони на вратата. Тогава дори отбор като Рома, който си позволява да загуби в къщи от Ливорно, няма как да се опре на въпросните футболисти.

Само, че футболът е реална игра която трябва да върви напред и няма как да се прави виртуално връщане на нещата назад. Идеята е, че мачът с Базел сигурно е нанесъл психологическа травма на все още неукрепналите като психика момчета, които в момента играят за ЦСКА.

След срещата срещу швейцарците бе нормално да си зададем въпроса как тогава се получи този велик като историческа даденост за ЦСКА мач с Динамо, който е вързан със сегашните възможности на отбора. Явно момчетата, дошли от Сливен, Благоевград и Пловдив, са надмогнали себе си и къде с ентусиазъм, къде със съзнанието, че носят великата червена фланелка, успяха да влязат в серия.

Тя вкара ЦСКА в групите на Лига Европа и, разбира се, донесе категоричната победа над Левски с 2:0. Впоследствие обаче се видя, че явно за да се изпълни целта "Излизане от групите" и да се играе на висота в шампионата, трябват и играчи като Забавник, Хидиуед, Тиаго Силва и Гай.

Сега се чуват приказки, че в отбора трябва да бъде върнат румънецът Флорентин Петре, в момента в руския Терек. Дребосъкът се раздаде докрай на "Армията" и няма човек от "червената" агитка, на когото да не е станал симпатичен. Но все пак в ЦСКА не трябва да повтарят грешките в Левски, които връщат всички стари бойци за нови подвизи.

Идеята е не отново да се върнат Хидиуед или Тиаго Силва, а да се намерят играчи от бившия социалистически лагер, които хем няма да скъпи като западняците, хем ще искат да се докажат в известен в Европа тим като ЦСКА.

И по отношение на бразилците. При тях нещата наистина са много специални, защото това вродено чувство за меланхолия и носталгия, което носят, прави така, че в един момент започват да вредят на съответните си отбори. В големите първенства примери колкото щеш - Роналдо в периода му в Интер, а после и в Милан, Роналдиньо в един момент в Барселона, а после също в състава на "росонерите" на "Сан Сиро".

След като говорим за гиганти, какво да кажем за Неи и Мишел Платини. Дали не е по-добре, вместо да очакваме да вкарат по един велик гол в начална фаза на евротурнир, да се търсят не толкова ефирни, но по-работливи момчета като Забавник от Словакия или Петре от Румъния.

И накрая няколко думи за самия треньор Любо Пенев. Той се оплаква, че пет-шест от играчите не са играли срещу Миньор както трябва. И допълва, че не са малки деца и могат да му обяснят какво ги тревожи, за да няма напрежение. Дали обаче самият той не трябва наистина да ги предразположи както трябва, за да се получи пълноценно общуване.

Справка - не от висотата на своята испанска камбанария, а от простичките, но точни думи на чичо си от великата Мировянска школа Димитър...