Берое - ЦСКА не бе просто обикновен футболен мач на някаква фаза от някакъв турнир. Със зелените фланелки играеха наемниците на системата, която уби българския футбол и го изпрати на командно дишане. С червените бяха някакви ентусиасти, които защитаваха честа и достойнството не само на клуба си, но и на футбола. Защото футболът не е написан в някакви правила и закони. Футболът не е създаден от банкови гаранции и лицензионни комисии. Футболът е това, което е, заради хората по стадионите. Заради уникалната симбиоза между онези 11 на терена и хилядите по трибуните, които играят мача с тях. Тази неразривна връзка няма как да се администрира, ръководи, направлява, корумпира и манипулира. Тази съпричастност идва

от душата
и сърцето

на всеки, който е заобичал тази велика игра. Победата на ЦСКА и евентуалното спечелване на купата на България ще бъде най-важното футболно събитие за годината. Цялата казионна организация сведена до 9 клуба и някакви мижави четири мача на седмица, които могат като качество на играта да отблъснат дори най-отявления мазохист, бе нокаутирана в Стара Загора. Точно като Кубрат Пулев срещу Кличко, тя се озова няколко пъти на пода и остана да лежи с невярващ поглед там. С размътена глава и без обяснение защо това се случва. Защо някакви аматьорчета от селските групи играят добър футбол и дори вкарват голове? Защо дръзват да разместват пластовете на задкулисието по толкова брутален начин? Защо не си стоят на мястото в ъгъла на наказаните, където са поставени от овластените велможи?
Отговорът е един - защото

Негово величество
футбола винаги
побеждава

и затова го гледат и обичат милиарди по цялото земно кълбо. Хората обичат играта, а не правилата и законите. Мантрата с престъплението и наказанието, с 30-те милиона дългове, с несъстоятелността бе разбита, защото тя не играе на терена. Там са 11 срещу 11. Едните платени наемници събрани от кол и въже, които играят за сигурните пари от държавното предприятие. Другите ентусиасти, повярвали, че си заслужава цяла година да бъхтиш в селската група заради едната идея. И отчетливо се видя как се подкрепя казионно по задължение и как се подкрепя идеята и морала. В рамките на 100 минути цялата надменност на системата се стопи и остана една локвичка кал. Това остана от могъществото на силните на деня, които точно в тази седмица тиражираха поредните си лъжи за някаква нова формула на българския футбол.

Новата формула
на БГ футбола

я демонстрира през целия сезон ЦСКА. И който следи процесите трябва да е бил наясно накъде вървят нещата. И за сетен път се доказа, че да си играл футбол съвсем не означава да го разбираш. Доста хора се изказаха, а други си замълчаха, но мислите им бяха в същата посока, че Берое - ЦСКА ще постави нещата на истинските им места. Щяло да се види разликата в класите, дори не знам защо решиха, че и физическата подготовка щяла да се окаже решаваща. Сега следва да си посипят главата с пепел и поне пред себе си да признаят, че нещо са се объркали. Че през цялото това време, не са разбрали какво точно става. Няколко простички неща - българи, млади, школата на клуба. След това треньор с правилно и перспективно мислене. Трето - промяна на игровите приоритети. Е, това бе сторено в ЦСКА през последните 9 месеца. Много хора явно са заспали през август и сега имат тежък махмурлук при събуждането след мача в Стара Загора. Това си е техен проблем, който е имал очи да гледа е видял!
През лятото ЦСКА се размина с така наречения елитен футбол, но не за да отиде на заточение, а за да се развива по нов начин. Съмнявам се, че теоретично са били чак толкова добре подготвени, но в живота винаги най-важна е практиката. И практиката на терена създаде този отбор, който може и знае да играе футбол. И 9 месеца по-късно новобранецът Христо Янев да учи на футбол Петър Хубчев. И да слушаме глупости от сорта, че ранния гол объркал нещата за Берое. Не ранния гол обърка нещата, а инерцията. Христо Янев показа невероятна креативност като смени за един мач цялата игрова философия на ЦСКА през сезона. Шапка му свалям на това момче, за мен

в Стара Загора
се роди българския
Чоло Симеоне.

Млад е, не знам как ще се развива и как ще го поквари средата в българския футбол, но този мач ще остане завинаги като треньорски шедьовър. Смазващо тактическо превъзходство над другия треньор, който години наред се уповава на чепатия си характер и на чувството си за непогрешимост. Който показа, че си няма хал хабер от играта на ЦСКА.

От първата до последната минута грамотния, креативния, съзидателния отбор на терена бяха армейците.

Истински
разбивачи
на митове.

Като този, че било смешно дори да се говори за състезатели на ЦСКА в националния отбор. Както се казва, никога не е късно да станеш за резил. Ивайло Петев вече ще си мери думите, защото картинката с неговия национал Зехиров дълго ще се помни. Времето на Гаринча мина отдавна и не сме се надявали да видим 50 години по-късно подобна картинка с по-народному крачолче. А падането на Зехиров след финта, ще се запечата като символ на срутването на системата. И само кой го направи това - лунатикът Маламов, който до този исторически момент обикаляше от клуб на клуб, само и само да бъде за пореден път разкрит. И не само Маламов, Самир Аяс стоя близо две години под Аязмото без да го броят за жив. Дали е имало човек, който да е вярвал, че Преслав Йорданов може да се превърне в това, което е в момента?
Завършвам с констатацията, че

Берое - ЦСКА бе
повече от мач.

Всички позитивно настроени към футбола биха желали това да се окаже повратен момент изобщо за БГ футбола. Моделът ЦСКА да възтържествува над модела на системата. Да се даде шанс и на другите футболисти от школите и по същия начин както в ЦСКА да им се позволи да усетят тази неподправена сладост от играта. С феновете зад гърба си и с ясната идея, че не са излезли да работят два часа, а да се забавляват. Моделът ЦСКА е способен да очисти всички злокачествени натрупвания, стига другите бързо да разберат, че това е перспективния и правилен път. Това е единствения път, по който ще се срещнат отново футбола и неговия потребител. От едната страна е

мъртвилото
на А група,

от другата картината от Стара Загора. Разликата е колосална. Това, което се случи показа категорично, че не ЦСКА трябва да се върне в А група, а другите да отидат при тях. Като промяна на мисленето и манталитет. Най-малкото, за да играят истински футбол. Да се пази здравето на футбола и следващите поколения да ходят на български стадиони и да подкрепят български отбори. Другото е обречено. 5-10 години мъчителен край в задънена улица.