Единадесет години бяха нужни на Литекс отново да е есенен първенец на България. След двата шампионски сезона "оранжевите" от Ловеч продължиха да са фактор в родния футбол и винаги да са сред челниците, но титлата все им убягваше. Собственикът на клуба Гриша Ганчев опита с различни чужди специалисти, все капацитети в треньорския бранш, като румънеца Михай Стойкица, Люпко Петрович, израелеца Ицхак Шум и друг сърбин - Миодраг Йешич.

Никой от тях обаче не успя да изведе Литекс до трофея, както го направиха Димитър Димитър-Херо през 98-а и Ферарио Спасов през 99-а. Не успя и Станимир Стоилов, който бе привлечен в Ловеч именно за да изведе отбора да титлата. Мъри се провали тотално, въпреки че имаше сериозен картбланш на доверие от страна на Ганчев.

"Синята" легенда (главно заради треньорските си заслуги) изведе тима до Купата на България миналия сезон, но воденият от него тим започна зле настоящата кампания и логично се стигна до развод.

Мъри си тръгна сам след резила от БАТЕ Борисов в Лига Европа, лишил "оранжевите" от мечтаните групи, но и преди това на всички в Ловеч бе ясно, че дните на Стоилов в Литекс са преброени. Особено след срамната загуба с 0:1 от Пирин във втория кръг на първенството.

Може би сега в града на люляците са и доволни от европровала, защото той пък на практика доведе до желаната положителна промяна. И какъвто е терминът в тениса, Литекс се оказа "щастливият губещ". Защото след кошмара БАТЕ вместо очакван срив започна „оранжевото възраждане". Негов идеолог и реализатор стана Ангел Червнков.

Вместо поредния чужд специалист Гриша Ганчев извади печелившия коз съвсем неочаквано, а двукратният шампион на България като футболист - с ЦСКА и Етър, се оказа точният човек. Червенков накара играчите, освирквани и оплювани преди това, да заиграят футбол на високо ниво. И резултатите не закъсняха.

Единадесет поредни мача без загуба със само две равенства и то при гостуванията на Черно море и Левски и лидерска позиция за оранжевите, които след провала срещу Пирин вече бяха отписали за пореден път титлата. Само, че Червенков успя да наложи нужншя манталитет и самочувствие, убеди момчетата си, че са най-добрите, съумя да ги вкара в необходимата форма, а феновете най-после видяха истински футбол и най-вече желание за игра.

Христо Янев (особено) и Вилфред Нифлор разгърнаха потенциала си в атака, Дока и Том демонстрираха бразилската си техника, в средата Сандриньо и Йеленкович напомниха за най-добрите си дни в Литекс, а в защита Пламен Николов, Барт, Венков и Занев подобриха значително формата си и рядко допускаха опасности пред стабилния през почти цялото време Голубович.

Основна роля за сигурността имаше опитният Радостин Кишишев. 35-годишният бургазлия отново заигра на десния бек и вдъхна необходимата увереност на съотборниците си. Тинката не само стана капитан на тима в отсъствието на Ивелин Попов, но се превърна в лидера, който поведе оранжевите към върха. А "оранжевите" напълно заслужено са там - на първото място, защото след ерата "Мъри" показаха постоянство и най-качествения футбол в първенството.

Никак не са случайни и победите над ЦСКА (2:0) и Славия (1:0) в Ловеч, над Локомотив Сф (1:0) в "Надежда", Черноморец (2:1) в Бургас и Миньор (1:0) в Перник. В тези двубои ловчанлии не просто спечелиха, а надиграха съперниците си, които са им основни конкуренти за челните места и дори титлата. Като добър резултат могат да се отчетат и равенствата с други два отбора, кандидати за медали - 0:0 с Черно море във Варна и 2:2 с Левски на Герена, когато на терена бликаше от скандали.

Съвсем рутинни и закономерни бяха победите над останалите съперници от долната половина на класирането. Втората издънка на ловчанлии тази есен в шампионата бе в Стара Загора и съвсем нормално това 0:3 се прие като сензация с оглед предишните резултати на Литекс. Но като се има предвид, че "оранжевите" играят трудно под Аязмото, загубата от Берое не е чак толкова голяма изненада.

Най-големият проблем пред Ангел Червенков тази есен като че ли освен ходенето по мъките до първия гол бе физическата подготовка. Само за два месеца Геле и асистентът му Марин Гъдев успяха да вкарат играчите в час, но в края се видя, че натрупаната умора е сериозна. И това си пролича именно в мачовете срещу Берое, а после и при загубата от ЦСКА в осминафинала за Купата на България, сдадена с 0:1 на "Българска армия".

А и в Литекс отново разчитаха почти на един и същи състав, въпреки че Червенков даде шанс на всички. И твърдеше, че всички заслужават да са в игра. Добре се представиха и младите и показаха, че Литекс има бъдеще и добра школа. А футболната Академия на "оранжевите" отбеляза най-успешната си година.

Неслучайно таланти като Георги Миланов и бразилецът Диего вече са с мачове и голове в "А" група. На тях и други техни съотборници от дублиращия тим ще се разчита и напролет. А и в Литекс продължават да твърдят, че няма да са активни на зимния трансферен пазар, защото имат изграден отбор и качествени юноши.

А футболната пролет за "оранжевите" няма да е никак лека, защото позициите трябва да се отстояват. Все пак, ако ловчанлии продължат есенното си възраждане, едва ли някой може да ги спре по пътя към трета шампионска титла.