Бившият световен шампион по шахмат Веселин Топалов (България) даде голямо интервю на Юрий Василиев - шахматен коментатор на руския вестник "Спорт-Експрес". Интервюто е направено след последната партия на турнира Линарес в Испания. Ето най-интересните моменти в интервюто на гросмайстор Веселин Топалов с дългогодишния руски шахматен журналист.

- Г-н Топалов, някои от партиите в Линарес изиграхте на ниво рейтинг 3000, а в някои други партии играхте поразително слабо. На какво се дължат тези спадове в играта?
- Когато спечелиш добра партия ти се струва, че ти се е върнала предишната форма. В следващата партия също играеш за победа, а позицията не винаги позволява това. Ето защо се случват провали.

- Тоест, на вас ви се струва, че играете както в Сен Луис на световното първенство и отново можете да "разкъсате" всички?
- Може и така да се каже - играта за победа във всяка партия не винаги е оправдана. В един момент аз просто, както се казва, губя главата си и искам на всяка цена да победя. А това понякога завършва със загуба. Трябва по-добре да се контролирам.

- Сега много говорят за Карлсен. Какво мислите за него?
- Магнус показва зряла игра, която не отговаря на годините му. Има високо позиционно разбиране, добре играе ендшпил. Руслан Пономарьов, когато тръгна да печели световната титла на 18 години, имаше подобен стил.

- Руслан стана световен шампион на 18 години, а Магнус може ли да повтори подобен успех?
- Преди 2011 година той просто няма да има такъв шанс. Системата на световните първенства няма да му позволи. Всички говореха за стабилен цикъл в борбата за световната титла - ето го този цикъл. Но проблемът е в това, че играч, показващ исоки резултати през тази година, след две години може да не играе така. Но Магнус ще има още възможности да се бори за титлата.

- Мнозина говорят за прекалено затворения цикъл за провеждане на световните първенства. Морозевич неотдавна каза, че такова нещо не е имало даже по времето на мачовете на Ботвиник и Смислов?
- На мен ми се струваше по-динамична системата, която отмениха. Когато играч с рейтинг над 2700 при осигурен награден фонд можеше да предизвика шампиона на мач. Това би било шанс за играчи от класата на Аронян, Реджабов и Карлсен, които са подкрепяни от техните национални федерации.

- Но помним, че такова предложение бе прието на нож от обществеността. Тоест, с помощта на "чувал с пари" можеш да се промъкнеш до титлата. Нима това е справедливо?
- Ако си припомним историята, то Капабланка игра с Ласкер, само защото успя да осигури добър награден фонд. А защо Нимцович и Рубенщейн така и не успяха да изиграят мачове за световно първенство? Просто те нямаха спонсори, ако употребим сегашния термин. Когато с носталгия говорят за "доброто старо време", забравят, че в него парите играеха още по-голяма роля, отколкото сега. Резултатите на играча плюс гърба на спонсора на мен ми се струват разумни. Преди десет години Каспаров предлагаше да се въведе лимит за претендентите - рейтинг не по-нисък от 2750.

- Каспаров предлагаше много интересни неща. Но него също го посрещаше на нож "сплотеното мнозинство". Вие чувствате ли отсъствието на Гари?
- Колкото и парадоксално да звучи, отказването на Каспаров според мен стана позитивно събитие за останалите шахматисти.

- Особено ако си спомним как громеше мнозинството от водещите играчи...
- Работата не е в това, че той беше много силен и се отказа, когато още можеше да побеждава, а в това, че преди той привличаше цялото внимание на медиите и спонсорите. А след неговото отказване вниманието на пресата и на тези, които са готови да дават пари за шахмата, се преразпредели на всички. Забелязахте ли колко много турнири се появиха?! По времето на Каспаров нямаше такива неща. В страните, където има играч, способен да се бори за титлата, организират турнири, за да подкрепят своя фаворит. Когато Каспаров се отказа, мнозина се опасяваха, че интересът към шахмата ще намалее, но всъщност той се увеличи.

- Вашият мач с Камски навярно ще премине в духа на "софийските правила", предполагащи безкомпромисна борба. Гата, както и вие, винаги се бори до края?
- Да, Гата е истински боец. Да спечелиш Световната купа, като при това победиш всички най-добри шахматисти - това е голямо постижение. Неговата игра ми направи голямо впечатление. Понякога той ми прилича на безгрешен робот. Създава се впечатлението, че той може да изиграе петнадесет партии без грешка. А ако си спомним как той печелеше мачовете си преди 15 години. Той не просто побеждаваше, той разгромяваше своите противници! Като боец в мачове Гата е по-силен от Крамник. И мачът с Гата ще изисква от мен напрежение на всички сили и колосална концентрация.

- Но все пак на мен ми се струва, че вие напразно поставихте Крамник по-ниско от Камски, все пак Владимир победи великия Каспаров, а Камски загуби от Карпов, когото Гари неведнъж побеждаваше. Вероятно може така да се развият нещата,
че вие отново да играете мач с Крамник?
- За това трябва да съвпаднат три неща. Аз трябва да победя Камски. Крамник трябва да победи Ананд. И ако тези неща станат, трябва да стане и третото - ние трябва да подпишем договор за този мач. Отчитайки нашите отношения, това няма да бъде лесно.

- А вашите отношения не могат ли да се изменят към по-добро?
- Не мисля.

- През май в София ще бъде поредният супертурнир, в който освен Аронян, Реджабов, Иванчук и китааецът Ву, ще вземат участие двама български шахматисти - вие и вашият постоянен треньор, прославил се със своите "дебютни бомби", Иван Чепаринов. Как ще играете с него? Та нали вие добре се познавате един друг, а и рядко треньорът иска да побеждава своя възпитаник?
- Аз лично никога не съм имал проблем да играя с тези, с които работя. Нашите партии с Пономарьов, с Люк ван Вели, който ми помагаше в Дортмунд през 2002 година, винаги са били безкомпромисни. Чепаринов прогресира стремително и той има твърде много идеи в дебюта. Уверен съм, че нашите партии ще бъдат боеви. Именно такъв шахмат играем и аз, и Иван.

- Не ви ли се струва, че иде вълна от млади шахматисти - Карлсен, Карякин, Реджабов, Чепаринов, които скоро ще постеснят "старците"?
- Неотдавна гледахме филма, който получи "Оскар" - "Няма място за старите кучета". Но в шахмата "старците" засега се държат. За мен беше голяма изненада, че по-възрастни от мен шахматисти заеха цялата почетна стълбичка на световното първенство в Мексико.

- Как мислите, ще можете ли да си върнете световната титла?
- Всичко зависи от мача с Камски. Ако го спечеля, ще се готвя сериозно.

- Кога ще се състои този мач?
- Мисля, че трябва да играем през ноември.

- А кога ще започнете да се готвите?
- През лятото.

- Имайки предвид подготовката ви за мача с Крамник, какъв е оптималният срок за добра подготовка?
- Времето винаги ще бъде малко. Това е безкрайна работа. Преди ми стигаше два месеца интензивна подготовка. Сега - не знам. Обемът на информация става все повече и повече.

- Как гледате на съвременната ситуация в шахмата?
- Има моменти, когато в обществото се повишава интересът към шахмата и е важно да не се изпуска. Такъв - изпуснат момент - беше отказът на Крамник да играе с мен втори мач.

- Колко години живеете в Испания?
- Над десет.

- Вече чувствате ли се испанец? Симпатизирате ли на някой футболен клуб?
- Футбол гледам, но не съм запалянко. На мен ми е интересно състезанието, а кой ще победи, няма значение.

- В България сте само по време на софийския турнир?
- Не само. Например, когато беше световното първенство в Мексико, нямаше с какво да се занимавам и много добре си прекарах времето в България. Толкова добре, че не исках да се връщам в шахмата. Във всеки случай не бързах да играя.

- Можете ли ди си представите момент, когато въобще няма да искате да играете?
- Въпросът не е в това, че нямам пари, за да се нахраня. Въпросът е в друго: С какво ще се занимавам? Та нали освен да играя шахмат, аз нищо друго не умея да правя.

- Можете ли да играете още десет години?
- Корчной играе и на 75. Но аз не съм уверен, че ще имам такава мотивация както Корчной или Карпов. Аз все повече и повече забелязвам, че ако не успея да спечеля турнира, то за мен няма никакво значение дали ще бъде трети или пети.

- На закриването на „Линарес 2008" ви подариха часовник - награда за „най-безкомпромисния играч". Колко такива трофеи имате?
- Този е четвърти.

- А този часовник, който сега носите?
- Този часовник ми го подари моята приятелка за Нова година.

- Тя е от България?
- Не, испанка е. Ние живеем заедно. Но засега се опитвам да запазя независимостта си.