Преди година и нещо беше на мнение, че вероятно си за малко във Варна, а се оказа, че не е така. Какво те мотивира да играеш за Черно море?

  - Човек не знае какво ще му предложи животът и в частност футболът. Вярно е, че когато подписах с Черно море, нямах идея дали ще остана дълго време. Когато един футболист сменя отбора, а и мястото на живеене, винаги има определена доза риск, неизвестност. Нещата обаче потръгнаха, още в началото шефовете казаха, че ще правим нещо голямо, истинско и за дълго време, а не временно изригване. Имаме добър отбор, аз не обичам да губя и ми харесва да се боря заедно с настоящите ми съотборници.

Съгласен ли си с твърдението, че Черно море е скрит фаворит за шампионската лига?


 - Съгласен съм, че сме един от фаворитите, но вече не твърдя, че сме скрити. Няма от кого да се крием. Аз още преди началото на първенството казах, че ще се борим докрай с така наречените основни претенденти за шампионската титла и сега съм на същото мнение. Не мисля, че отборите, които в момента са пред нас в класирането, са по-добри. Нито организационно, нито като отбори, а дори и като публика. На нашия стадион понякога има повече зрители, отколкото на софийските.

Нещо обаче не ви стига, за да ви вземат достатъчно на сериозно. Защо?


 - На този етап не ни стигат единствено точки. Разбира се, че отчитам факта, че не сме достатъчно категорични, като играем извън Варна.

Къде е проблемът за това, че все още сте в категорията на домакинските отбори?


 - Някои от младите и новите момчета се притесняват, когато играем навън. Това е манталитет, който се променя с времето. Като запишем две-три последователни победи като гости и всички ще си повярваме, че можем да играем успешно навсякъде. А и напоследък се вижда, че домакинският фактор вече почти не съществува поради това, че не гостуваме на пълни стадиони. Защо да се притесняваме, че сме гости, като на трибуните има петстотин човека. От тях десет процента нещо викнат, изпеят две песни и толкова. Дори на някои места, нашите фенове са по-гръмогласни от тези на домакините. Тук не е като в Турция, където всеки един мач навън се играе пред пълен стадион и публиката ти диша във врата през всичките 90 минути. По българските стадиони е спокойно и трябва всички в отбора да се абстрахираме от това, че гостуваме. Що се отнася до играта ни, треньорът никога не променя постройката ни само затова, че сме навън. Трябва само да придобием малко повече самочувствие, което ще стане с няколко победи като гости.

Програмата ви за пролетния полусезон е доста интересна, приемате всички останали фаворити за титлата. Как ти се струва, дали ще успеете да победите Левски и ЦСКА, и Литекс?


 - Важно е да бием първия от тях, после другите ще е по-лесно. Не трябва да се приема като сензация, ако никой не успее да ни победи във Варна. Но ще повторя, че не по-малко важно за нас е да не подценяваме по-слабите отбори, защото през есента пропиляхме точки именно срещу такива отбори. Срещу силните се играе по-лесно, адреналинът е друг, обстановката на трибуните е различна и още нещо важно - и двата тима играят отворено. А когато ни гостуват отборите от дъното на класирането е трудно, защото дори когато вкараме гол, те продължават да играят дефанзивно.

Два от тези по-слаби отбори са от родния ти град Пловдив. Защо футболът там не върви?


 - Вероятно най-сериозната причина за това е финансовата нестабилност и на Локо, и на Ботев. И като изпъкнат добри футболисти, те бягат от Пловдив. Когато един клуб има проблеми от финансово и организационно естество, нещата не се получават. А от Пловдив винаги излизат добри футболисти. Моят роден клуб Марица винаги вади по един-двама много качествени таланти, нищо че е в "Б" група. Преди няколко дни бях на стадиона в "Кършияка" на мача с Литекс за Купата и смея да твърдя, че в Марица пак има млади и перспективни играчи.

Ти дълго време игра в Турция, тогава там имаше доста българи, сега е само Митко Иванков. Защо вече и турците не искат наши играчи?


 -  Първо, ние доста свалихме нивото. Второ, те доста го вдигнаха. И трето, турците се насочиха предимно към бразилския пазар. Ние сега продаваме играчи или в много слаби първенства, или в втора или трета дивизия в Европа. От доста години български клуб не е направил добър трансфер в сериозен отбор, а това значи, че като цяло не се развиваме правилно.

Ясно е, че приключи с националния отбор. А с чужбина?


 - Стига толкова с чужбина! Тук ще си завърша кариерата. Божа работа е колко време ще играя още и докато съм активен играч, няма да мисля какво ще правя след това и дали ще остана във футбола.

Вече си доста улегнал като характер, но наскоро избухна заради съдия. Какво те изкарва извън нерви?


 - Докато съм футболист, вероятно ще избухвам от време на време, защото съм свикнал всичките 90 минути да се хвърлям като за последно и не мога да приема някои несправедливости. Старая се да реагирам по-сдържано, но съгласи се, че има моменти, в които вътрешно усещаш, че си ощетен умишлено. Съдиите не трябва да показват, че симпатизират на един или друг отбор, така цялото ниво на играта.