- Г-н Петков, как оценявате представянето на Черно море есента?
- Добро, с добри игри и резултати. Ако бяхме взели още две победи, тъй като имахме възможност да го направим, оценката щеше да е много добра и да клони към отлична.

- Имахте ли колебания?
- Да. По средата на сезона. Не трябва да го допускаме повече.

- Кои бяха най-силните мачове на отбора?
- Срещу Локомотив (Сф, 1:0), Сливен (3:0) и Миньор (4:0). В тези срещи наложихме явно превъзходство още в началото.

- Взехте с 5:0 дербито на Варна.
- Така е, но срещу Спартак нямахме такъв явен превес през първото полувреме, както в мачовете, които визирах.

- Къде беше силата ви?
- В отборната мобилизация и раздаването на всички играчи.

- Какво мислите за другите халфове и по-специално за Кривия, Жоро Илиев, Юруков и Андре?
- За мен е удоволствие, че играя с тях. Това са можещи и мислещи футболисти. В момента Кривия е №1 сред халфовете в българското първенство.

- Как видяхте мачовете в турнира за Купата на УЕФА?
- За андорците няма да коментирам, защото са под нивото ни. Най-правилно играхме при 2:0 срещу Макаби в София. В двата мача с Щутгарт се възползвахме по най-добрия начин от техните грешки. Не мисля обаче, че сме ги превъзхождали.

- Вашите очаквания за пролетта?
- Да поддържаме постоянно добро ниво и да продължим да се развиваме като отбор.

- Възможно ли е да станете шампиони?
- Трудна работа. Затова е необходимо да запишем 13 победи, 1 равен и 1 загуба, което едва ли ще стане. По-реално е да се борим за медал.

- Приемате Левски напролет. Знаете ли, че не сте ги побеждавали в "А" група повече от 30 години?
- Традициите са създадени, за да се нарушават.Ние нарушихме някои от тях есента. Нямахме дълго време успех над Локо (Сф), но ги бихме. Не бяхме побеждавали 24 години Славия в София, но го направихме. Постигнахме най-убедителната си победа в дербито на Варна, нанесохме първа загуба на Сливен в първенството. Позволихме също и на Беласица да бие за първи път в "А" група (усмихва се).

- Ще играе ли Черно море пак в Европа?
- Не само трябва да играе, а и да остави следа. Ако тази есен изиграхме 6 достойни мача в Европа, при следващото ни представяне трябва да опитаме да влезем в групите на УЕФА. Иначе ще тъпчем на едно място. Самото класиране и добрата игра не са достатъчни. Трябва да си поставяме по-високи цели.

- Защо по-опитните футболисти, които се връщат от чужбина, стават звезди в "А" група? Визирам Вас, Кривия, Гонзо, Лазаров?
- Всичко опира до качества, дисциплина и отношение към спортно-тренировъчния процес и мачовете. Специално Кривия за мен е най-добрият футболист в България в момента.

- Има ли вероятност да свършите с футбола на "Тича"?
- Дори съм убеден, че ще стане. Радвам се, че направих верен избор с идването си тук. Бях решил да се прибирам от Гърция, а Черно море ми направи най-добрата оферта. Освен това съм се установил със семейството си във Варна. Ще приключа с футбола в Черно море, но не зная дали ще е след една, две или три години. Всичко зависи от физическото ми състояние.

- Синът ви тръгва по вашите стъпки?
- Алекс тренира на "Тича", но не държа непременно да ме наследи на терена. Иначе първите си футболни уроци взе в Гърция. Тук продължава да тренира, но е рано да се каже докъде ще стигне. Важното е, че спортува.

- След като скъсате с футбола, ще станете ли треньор?
- Мисля, че няма да се издържам с футбола. Като треньор не се виждам, а за футболен ръководител не мога да гадая. Имам други планове.

- Да се върнем назад. Кой ви запали по играта?
- Първата ми учителка в Генерал Тошево. Тя ме заведе на стадиона, когато бях на 8 години. После ритах с по-големи от мен предимно в двора на училището. В VI клас започнах да уча в Спортното в Добрич и да играя под ръководството на Кольо Марков в юношите на Добруджа.

- На кои треньори сте задължен?
- На много, но най-голямо развитие получих при Георги Василев в ЦСКА. Той ме наложи като ляв халф-бек, въпреки че силният ми крак бе десният. После най-хубавите ми футболни години преминаха на този пост.

- Кои са най-големите ви успехи?
- Свързани са с АЕК и националния отбор на България. С гръцкия клуб записах 6 равенства в групата от Шампионска лига, по две срещу Реал (Мадрид), Рома и Генк. С националния тим бях на световното във Франция през 1998 г., където обаче не успях да запиша мач, и на европейското през 2004 г .Тогава играх в две от трите ни срещи - при загубите с 0:2 от Дания и 1:2 от Италия. Помня, че първият ми двубой за трикольорите беше в световна квалификация при 1:0 срещу Русия в София през 1997 г. Победата ни класира за световното през 1998 г.

- Кои са най-добрите ви съотборници?
- Радвам се, че бях съотборник с големи футболисти. В АЕК това са Загоракис, Делас, Цартас, Николиадис, а в ЦСКА и националния - Стоичков, Емил Костадинов, Трифон Иванов, Лечков, Балъков.

- Какво правите в свободното си време?
- Плътно съм до съпругата и трите ни деца. Удоволствие за мен е също да карам мотора си "Харлей Дейвидсън", но с поносима скорост. От миналото лято усвоих и техниката на сърфа, с който обичам да разпускам в морето. Фен съм на италианската и средиземноморската кухня, пия фреш от всякакви плодове. Понякога си позволявам чаша хубаво вино или една бира, а с цигарите скъсах преди 5 години.

- Какъв човек сте извън футбола?
- Спокоен и разумен, вече и помъдрял. Държа най-много на семейството си, както и на приятелите си в Гърция и у нас.