Новият нападател на Черно море Марио Жардел даде първото си интервю пред вестник "Народно дело", споделяйки спомени за детството и върховите постижения във футболната си кариера, решението да избере България и първите впечатления от родината ни.

- Марио, кога разбрахте, че ще станете футболист?

- Аз станах футболист още в корема на майка си. Явно Бог така е отредил.

- Кой Ви запали по футбола?

- Когато бях 11-годишен, един от чичовците ми ме заведе на стадиона. Почнах с децата на Ферентоварио Атлетико от родния ми град Форталеза. И така до представителния тим.

- Кога заиграхте при мъжете и помните ли първия си гол?

- Влязох в мъжете едва 15-годишен. В един от първите си мачове вкарах и за първи път. С десния крак.

- Кой Ви научи да бележите голове, повечето от които шедьоври?

- Бог ми е дал дарбата да вкарвам. И с двата крака, и с глава. От мен да знаете - голово умение с тренировки не се постига. Не е ли вродено, и 5 пъти да тренираш на ден, няма да се отличаваш от другите. Иначе като всички момчета аз тренирах по 2 часа на ден. Ритах също в училище и махалата, но кое бразилско дете не го прави.

- Кои голове са Ви най-ценни?

- Всичките. Но ако трябва все пак да посоча някои, веднага се сещам за четири. С Галатасарай победихме Реал (Мадрид) с 2:1 в Монако и взехме Суперкупата на Европа с две мои попадения. Също два пъти вкарах за Порто при успеха с 3:2 над Милан в Шампионската лига.

- Като дете имахте ли идол?

- Възхищавах се на Зико. Отиграванията му с топката и погледът върху играта бяха уникални. Беше лидер на една от славните селекции на Бразилия, която игра най-добрия футбол на световните първенства през 1982 и 1986 година. Не е за вярване, че това поколение не стана световен шампион.

- Не играхте много за националния отбор на Бразилия. Чувствате ли се пренебрегнат?

- Не мисля. В най-хубавите ми футболни години - през втората половина на 90-те и началото на XXI век, на върха на атаката бе утвърден Роналдо Феномена. Трябваше него да го няма, за да вляза аз или който и да е друг. Все пак имам мачове и голове за родината си. Участвал съм на Копа Америка, в световни квалификации.

- Помните ли български футболист, срещу когото сте играли?

- В Маритимо имаше един нисък и подвижен халф - Илиев (бел. ред. Илиан Илиев). Вършеше им добра работа. Тук, на "Тича", ми го показаха на снимка и разбрах, че е юноша на настоящия ми клуб.

- Какво искате да дадете на Черно море?

- Ще опитам да вкарам последните си най-красиви голове в кариерата, да помагам на тима да побеждава редовно и да радваме публиката.

- През септември ставате на 37, а в момента не сте в оптимална игрова и физическа форма. Ще успеете ли за толкова кратко време да се подготвите добре за новия сезон?

- Вижте, в последните ми три бразилски отбора аз не бях използван правилно от треньорите. Знаеха, че съм Марио Жардел и ме пускаха, без да съм готов. Само и само да вкарвам. Не проявиха разбиране и никой не ме изкача поне да се доближа да формата си, а после да изискват от мен. Форсираха влизането ми в игра и получих дребни травми от рода на разтежения. В Черно море отношението към мен е различно. Треньорът е внимателен. Първо, иска да се подготвя и когато съм пълноценен, да ме използва както прецени. Дори да не стане в първия или втория кръг, не мисля, че ще се случи нещо фатално. По-добре функционално готов Жардел, отколкото Жардел без мощ в краката.

- От Вас се очаква да респектирате защитниците в България с име, качества и едва ли не само с присъствието си в пеналта.

- Ще подхождам с уважение към всеки съперник и всяка защита. Доколкото разбрах, в "А" група има интересни играчи, а и предстоящото първенство се очаква да бъде по-оспорвано и с по-съдържателен футбол.

- Защо приехте да дойдете в България?

- Исках да опитам нещо различно. Да започна нов живот, да се запозная с нови хора, да опозная нова култура. След лагера в Банско очаквам при мен да дойде съпругата ми и така ще съм по-спокоен.

- Какво знаехте за България?

- Нищо.

- Първите Ви впечатления от Варна, хората, съотборниците?

- Рано е да казвам каквото и да е било. Хубаво е обаче, че всеки ден виждам морето, защото съм свикнал с океана във Форталеза. Всички се отнасят любезно с мен, уважават ме. Дано Варна ми дава положителни емоции.

- Харесва ли Ви храната?

- Да. На "Тича" готвят вкусно и кухнята не е по-различна от тази в Португалия и Бразилия.

- Коя е първата дума от българския език, която научихте?

- Научих се да казвам "добре". Моята работа обаче ще е на терена, а там футболният език е един.