Александър Александров-Кривия бе посрещнат топло от „сините" фенове по време на мача Левски - Черно море, въпреки че излезе с екипа на противниковия отбор. След срещата Сашо сподели какви чувства е изпитал срещу отбора, за който игра няколко сезона, преди да продължи за дълго кариерата си в турската първа дивизия.

- Сашо, какво беше усещането преди и по време на този мач?
- Усещането след седем години беше приятно. За жалост загубихме. Левски демонстрира, че е доста класен тим. Не можем да се мерим с него. Срещу „сините" нашият отбор не показа никаква игра. Смятам, че трябва доста да променим стила си и, ако искаме занапред да стигнем водещите състави у нас. Левски спечели заслужено. Пожелавам им отново да бъдат шампиони. И вярвам, че ще станат.

- Зарадва ли те публиката на Левски?
- Разбира се, че ме зарадва. Доста приятно ме посрещна. Даже бяха издигнали

плакат, който
още повече
ме развълнува

Все пак мисля, че съм дал доста на Левски, както и Левски ми даде доста на мен.

- Не смяташ ли, че Черно море е отбор под твоята класа и не искаше ли да играеш в по-добър тим, например в Левски?
- Не, Левски си има политика. А и знаете, тъй като многократно го казах, че преди два месеца бях пред отказване от футбола. Но седнах и разговарях с моя мениджър Лъчо Танев и преценихме, че офертата от Черно море е добра и ще продължа да играя още малко футбол.

Мисля, че има още какво да дам. И смятам, че го правя. Занапред само трябва да побеждаваме. А това става с много работа на тренировките. Най-вече с тактическа дисциплина. Виждате, че Левски играе доста правилно и е доста пред останалите отбори в България по този показател.

- От Левски нямаше ли оферта към теб това лято?
- Не. А и аз не съм и очаквал да има. Все пак Левски си изграждат нов отбор, с нови млади футболисти. Споменах, че си имат собствена политика. Това е правилно. Във футбола няма млади и стари, но в Левски са решили да действат по този начин.

- Видя ли млади момчета от Левски, които имат перспектива?
- Левски има доста добри играчи. Мъри

Стоилов им
дава шанс

и те му се отблагодаряват с това, което показват. Виждате, че успехите са налице. Да, този път не попаднаха в Шампионската лига, но миналата година го сториха и влязоха в историята. Преди това пък играха четвъртфинал за купата на УЕФА.Освен това един отбор не може да е 3-4 години на върха, има и спадове. Разбираемо е.

- Да разбираме ли, че според теб Левски продължава да е най-силният отбор в България?
- Казах го вече. Смятам, че е така.

- Това го заявяваш, понеже си донякъде емоционално свързан със „сините"...
- Не, не, не. Просто виждам играта. Разбира се и Литекс и ЦСКА играят тактически доста добре. Тези отбори са на доста голямо ниво за българските стандарти. А дисциплината и тактиката са много важни във футбола. Но Левски си е Левски.

- Тази година ли ще бъде последната в кариерата ти?
- Зависи как се чувствам. Ако съм физически добре и виждам, че мога - ще продължа. Но ако преценя, че вече нямам наслада от футбола, ще спра. Защото без наслада нищо не става.

- След завръщането ти от Турция твоята преценка каква е - къде е българският футбол в сравнение с турския?
- Назад сме, колкото и жалко да звучи... Във всяко едно отношение

комшиите
са по-добре

Виждате какви трансфери правят в Турция. Позволяват си да вземат скъпи покупки, за каквито в България не можем да си помислим. И затова нивото там е доста високо.

- Ако случайно се появи оферта от Левски към теб, би ли се върнал на „Герена"?
- Със сигурност. Сърцето ми е в Левски. Но винаги съм бил професионалист. В който и отбор да съм играл, съм защитавал както трябва цветовете му. В момента правя това за екипа на Черно море. Сега няма други оферти към мен. Надявам се, че "моряците" ще тръгнат нагоре.

- На фланелката ти пише Алекс, това заради някакъв нов имидж ли е?
- Не. Виждате, че на терена има друго момче с надпис Александров. То е заиграло преди мен в Черно море, така че предпочетох на фланелката ми да пише Алекс.

- Как се чувстваше през тези години в Турция?
- Много щастлив. Не съжалявах изобщо, че играя там. Прекарах седем чудесни години. Публиката на всеки отбор, в който бях,м ме обичаше така, както ме обичаха феновете на Левски.