Готов ли е съставът на Черно море за един щур мач в Щутгарт. Това е въпрос, който по-скоро прераства в единствена алтернатива за варненци. Ако „моряците" имат желание и искат да влязат в групите на УЕФА, трябва да го направят по възможно най-щурия начин. Със сигурност техният треньор Никола Спасов не би трябвало да залага на резултат, след който да последва обичайното изказване на пресконференция: "Бяхме достоен съперник и напуснахме турнира с високо вдигнати глави..."

Футболистите едва ли ще се стоплят, ако на стадиона в Щутгарт загубят с един или два гола разлика. По-добре да опитат атака през всичките 90 минути, дори и с цената на загуба с разлика. Ако тимът има нагласа да даде наистина всичко от себе си, трябва да рискува. Така както направи Локомотив (Сф) през миналата есен пак в същата фаза от турнира на УЕФА срещу Рен във Франция. В София „железничарите" бяха загубили по глупав начин с 1:3, а там, където предварително бяха тотално отписани, победиха с 2:1 и за малко не докараха нещата до продължение.

Сега Черно море отива в Германия с по-малка загуба - 1:2. Разбира се, че Щутгарт не е Рен, но самият факт, че в последния кръг отборът бе победен като гост на „Сигнал Идуна Парк" от Борусия (Дортмунд) с класическото 3:0, говори, че в тима им има пробойни. Варненци спечелиха като домакини на разкаляния стадион „Тича" срещу трудния съперник Локо (Сф) с 1:0. Естествено, безумно е да се прави паралел между нашето и германското първенство, защото просто такъв няма как да съществува. И все пак варненци тръгват за Щутгарт след победа в шампионата, а „швабите" ще излязат срещу тях, след като бяха натупани доста от тима от Дортмунд. Доколкото може да има някакъв психологически момент?

Щутгарт да са представители на германската нация и при тях няма подценяване. Водят с 2:1 след първия мач и фактът, че ще излязат срещу „някакви" футболисти от Черно море, може да е добре за нас. Може да разчитаме Гомес, който има испански корени по бащина линия, след двата гола в София да направи сега една футболна „фиеста". За сметка на това Сашо Александров-Кривия, Милен Петков, Данчо Юруков, Георги Илиев и т-н. трябва много, ама много да се раздадат. И наистина да си повярват, че може да извършат чудеса.

От треньорска гледна точка пак нашият отбор има предимство. Дори и да не влезе в групите на УЕФА, никой няма да се сърди на наставника на Черно море Никола Спасов. Лекотата в играта, с която отборът стигна до преддверието на тези групи, показва футболно бъдеще в отбора. Тепърва Черно море ще набира скорост и ще върви нагоре.

А при Армин Фее нещата стоят доста по-различно. През 2007 година отборът бе шампион на Германия. По една или друга причина тимът отстъпи от позициите си. В София повечето футболни специалисти обръщаха внимание не на Фее, а на неговия помощник Маркус Бабел. Колкото и да е млад в професията, бившият играч на Байерн и Ливърпул върви със своята доскорошна харизма като играч. Със сигурност в Германия тази фирмена клубна табела на Бабел тежи още повече. И при по лоши резултати на „швабите" нищо чудно Фее да отстъпи някой ден поста на Маркус. В този смисъл влизането в групите е задължително за Фее и не толкова за Кольо Спасов. Така че това обстоятелство може да се използва от нашия треньор, който да даде по разкрепостени съвети на момчетата си преди мача.

Друго обстоятелство е, че в съвременния футбол загуба в първия мач с 1:2 не е толкова фатална, колкото беше преди години. Дори не толкова големите отбори, а тези с амбиции, могат да преобърнат нещата в своя полза. Примери има много. При това не става въпрос за побеждаване на футболни институции от калибъра на Байерн, Реал или Ювентус. Да, Щутгарт също е институция, но не чак такава, че нашите да треперят. И ако българският отбор загуби, това няма да е от Щутгарт, а от отколешния български синдром наречен „страх лозе пази".