"И нека да се съберем, да запеем песента, и с пълни чаши в ръка да празнуваме победата"! С този рефрен завършва химнът на Черно море, един от най-старите футболни клубове в България. Клуб, който през годините е извоювал своето достойно място на родната футболна карта. Клуб, чиито привърженици имат немалко поводи за гордост.

Тези привърженици утре отново ще бъдат заедно, отново ще пеят и с пълни чаши ще празнуват. Този път обаче не просто победа, а вековен юбилей! Навръх националния празник Черно море става на 100 години!

Навярно немалко футболни историци, статистици и капацитети след това изречение са готови да скочат и да започнат да обясняват как Черно море всъщност не е на 100 години, а на 68. Сочейки за начало на варненския клуб 1945 г., когато се обединяват Тича и Владис­лав. За себе си може и да са прави. Зелено-бялата половина на Варна обаче знае, че Черно море води началото си от 3 март 1913 г., когато във варненската мъжка гимназия се създава ученическо туристическо дружество "Галата", малко по-късно преименувано на "Тича".

Историята се предава от поколение на поколение привърженици. Те живеят с нея, вълнуват се от нея, гордеят се с нея. И никой не може да им я отнеме.

Грандовете от Варна
Футболът в България тръгва от Варна, където ученици подритват топка в часовете по физическо възпитание още в последните години на XIX век. За това и варненските клубове Тича (1913 г.) и Владислав (1921 г.) диктуват футболната мода у нас в първата половина на XX век. Не едно и две постижения, свързани с двата отбора, влизат във футболния летопис на страната ни като исторически.

Така например председателят на Тича Никола Ницов пръв у нас превежда футболния правилник от английски на български. Първият касиер и домакин на тичанци Стефан Тончев пък написва книгата "футболът - правила и наставления", чийто ръкопис предава на Ницов, преди да замине на фронта, където умира през 1916 г. Тича е първият български отбор, който играе международен мач - през 1915 г. тичанци срещат във Варна команда на германски офицери, подофицери и войници, като двубоят завършва при 4:4.

Осем години по-късно, Владислав вли­за в аналите като първия български клуб, изиграл двубой в чужбина - побеждава с 2:0 румънския Кюстенджа. През 1924 г. играчът на Тича Боян Бянов става първият капитан на националния ни отбор. Това обаче е едва началото за двата славни клуба, предшественици на Черно море. Паметна за тях е 1925 г.

Владислав става първият шампион на България, по­беждавайки с 2:0 Левски на финала в София! Тича не остава по-назад - печели първия спортен трофей за страната ни зад граница, триумфирайки с Купата на Букурещ! 13 лета по-късно, червено-белите се окичват със златото в дебютното издание на новосформираната Национална футболна дивизия (формат, идентичен с настоящата А група), изпреварвайки с 3 точки Владислав.

За успеха си тичанци получават и една от първите премии в родния футбол. Всеки един от играчите е награден с уникален златен пръстен, на който е гравирана клубната емблема. Така в люто съревнование между двата клуба минават повече от две десетилетия. За този период от време Тича е веднъж шампион и два пъти вицешампион на България. Владислав е трикратен  първенец и четирикратен вицепървенец.

Обединението
На 18 февруари 1945 г. обстановката в България не подминава и двата гранда от Варна. Те са обединени в общ клуб под името ТВ-45. Обединението ражда и спорове - единият от тях е за цветовете на клуба. Тичанци държат на червени фланелки, а владиславци на зелени с четирилистна детелина. Тогава капитан Георги Георгиев взема соломоновско решение - купува синьо-бели раирани екипи.

През 1948 г. клубът е един от 10-те в България, които участват в първото издание на А група, завъ­ршвайки на 6-о място в крайното класиране. Централният нападател на тима Недко Недев-Пилето пък става първият голмайстор на шампионата с 11 попадения (заедно с Димитър Миланов от ЦСКА). В началото на 50-те години легендарният треньор Иван Моканов поставя основните на един изключително стабилен отбор.

През 1953 г. Черно море постига най-големия си успех досега в А група - трето място, повторен 56 години по-късно през 2009 г. В "бронзовата" кампания моряците завършват зад Левски и ЦСКА, като могат да се похвалят с най-добрата защита в първенството. Медали за отбора обаче няма. Играчите са наградени с по една грамота, а на следващата година са изпратени на турне в Германия. В тези години в Черно море играят големи футболисти като Георги Димитров-Червения, Иван Дервентски, Спас Киров, Васил Досев...

В подножието на върха
През 60-те години Черно море има още една страхотна формация, сочена от мнозина като най-добрата след обединението на Тича и Владислав. Заради различни причини обаче този състав така и не стига до нещо повече от четвър­тото място. Въпреки че в отбора се подвизават изпълнители като Димитър Боснов, Стефан Богомилов, Стефан Янев, Здравко Митев, Абил Билялов. В тези години, макар и в приятелски срещи, моряците побеждават отбори като Аякс с Йохан Кройф в състава, Спарта Прага, Шефилд Уензди, Дарби Каунти, националния тим на Япония. На родна сцена все нещо недостига. Всички гостуват със свити сърца на стадион "Юрий Гагарин", но варненци остават в подножието на върха.

Несбъднати мечти
Настоящият сезон е 49-и за Черно море в А група. Моряците са на 7-о място във вечната ранглиста на елитната ни дивизия. До момента са изиграли 1388 мача. Записали са 487 победи, 357 равенства и 544 загуби, при голова разлика 1657-1782.

В навечерието на 100-годишния юбилей, редом с опиянението от магнетичността му в сърцата на привържениците на Черно море има място и за болка. Болка от несбъднати мечти. Едната от тях бе за шампионска титла на България, която да постави златен отпечатък на празненствата. През 2009 г., когато отборът на Никола Спасов стигна до бронза, се смяташе, че това е само началото. Просто стъпка към върха, който да бъде покорен именно навръх юбилея. Уви, надеждите бяха съкрушени. Върху постижението отпреди 4 години не бе надградено, а дори напротив.

През настоящия сезон Черно море е принуден да се бори за мястото си в А група. Навярно това би било преглътнато, ако поне феновете имаха възможност да празнуват на новия модерен стадион "Варна", който по първоначални планове вече трябваше да се издига на мястото на легендарния "Юрий Гагарин".

С всеки изминал ден обаче луксозното съоръжение започва да се превръща в блян, мираж. Днес там има една огромна дупка. А феновете в събота вечер ще се съберат на овехтелия 'Тича". Не подхождащ дори на 10-, да не говорим за 100-годишен клуб. Какъвто вече е Черно море.

Визитка
Основан: 3 март 1913 г. като юношески туристически съюз Галата, от 24 май 1914 г. - Тича, след обединение със Спортист. Приемник на актива на Тича, но не и на преустановилия съществуването си Владислав
Названия: Тича (от 1914), ТВ45 след обединение на Тича и Владислав (от 181 февруари 1945), ТВП (1947, присъединява се и Приморец, основан 1926), Ботев! (1948-1951), ВМС (1951-1955), СКНА-ВМС (1956), СКНА-Ботев (1957), Ботев (198), Черно море, след сливане на Ботев и Академик (от 26 януари 1959 насам)
Сезони 8 елита: 48 - 1948/49, от 1952 до 1955, от 1957 до 1958/59, от 1960/61 до 1975/76, от 1977/78 до 1985/86, от 1988/89 до 1989/90,1993/94, от 2000/01 г. насам без прекъсване в А група

Най-големи успехи: шампион на България - 1937/38 г. като Тича, трето място в А група - 1953 и 2008/09 г. като Черно море. Двукратен финалист за Купата на България - 2005/06 и 2007/08 г. Двукратен финалист за Царската купа - 1935 и 1936 като Тича. Двукратен финалист за Купата на Съветската армия (като второстепенен турнир) - 1984/85 и 1987/88 г.
Най-голяма победа 8 А група: 8:0 срещу Павликени (20 октомври 1955 г.) и срещу Марица Пд (8 юни 1968 г.)

Най-голяма загуба 8 А група: 1:8 срещу Локо Пд (24 април 2004 г.)