След финала в Шампонската лига осъзнах, че както и да бе завършил, анализът нямаше да се различава. Освен естествено в първата си част, касаеща конкретния турнир. Но двубоят в Мюнхен не промени нищо в цялостната ми оценка за кампанията на „сините". Интересното е, че преди срещата всъщност мислех точно обратното.

Триумфът в Шампионската лига

Колкото и хладен да бъде анализа на сезона на Челси, толкова емоционален бе походът ан тима в жадуванат от собственика Шампионска лига. И той не бива да бъде пропускан. В текста ще намерите достатъчно аргументи защо се стигна до него. Има обаче няколко неща, които не бива да се пропускат.

1. Челси стана единственият отбор, който този сезон в груповата фаза на ШЛ не допусна попадение у дома. А тогава дори тимът бе с Вилаш-Боаш начело. Ето колко важно е било за състава да прогресира напред в турнира. 
2. Изкуството да се защитаваш. В съвременния футбол нападението има абсолютно несправедливо предимство, дадено от правилата на играта. Постижението на Челси е от огромно значение, защото „сините" успяха да преборят тази несправедливост в играта. Всички казват, че всъщност „сините" играели защитно. Това ме кара да се усмихвам, защото си спомням мачът с Наполи в Лондон. Това си беше триумф на нападателния футбол. Челси тогава щеше да вкара толкова голове, колкото са им нужни. Така бяха мотивирани. Изиграха два тактически двубоя с Бенфика (какво лошо има да спечелиш двата мача с по един гол разлика), в които наистина отбраната бе основното, но е единственото оръжие на „сините". Но това е силата на този Челси. Да се изисква от този тим да играе нападателно е все едно да искаме да се защитават тимове, които сме свикнали да виждаме да атакуват непрестанно. Всеки отбор в тази игра залага на силните си страни. И никой няма право да вменява на даден клуб, как трябва да играе. Истината е, че Челси играе така както им е необходимо, за да постигнат целта си. И имат прекалено добра защита, на коят оспокойно могат да се уповават.
3. Обратите на шампион. В Шампионската лига Челси направи няколко неща, които твърде много се подценяват. В Барселона тимът губеше с два гола разлика, беше и с човек по-малко, но обърна развоя на срещата до 2:2. Това ако не е триумф на отбора и на умението да се атакува, какво ще е! Най-ухажвания с клишета тим в историята на футбола имаше числен превес и не се възползва от него, а получи две попадения. Няма по-заслужен победител от Челси в онзи мач. Друг е въпросът защо трябваше да са с 10 човека на игрището. Следващия път „сините" могат да пробват да бъдат на терена с 9 човека, ще е още по-любопитно. После на финала играят срещу Байерн на неговия стадион. Е, как да нападат? Първо срещата е финал и няма никакво място за рискове. Второ съперникът е домакин и при това играе силно на собствения си стадион през годината. В последните три сезона (от 2009-2010 до 2011-2012) на „Алианц Арена" Байерн има 1 поражение във фазата на елиминациите - от Интер. Значи единственият начин да спечелиш този финал е да се защитаваш добре. Има и втори аргумент за тезата, че Челси играе както им е необходимо - получиха гол в последните минути. Почти всички отбори биха се предали. Челси просто тръгна напред и изравни с изключителен гол на Дрогба. Това е класа! Тимът действаше като отбор, който знае какво прави и няма никакви съмнения в собствените възможности. Това е уникално и съм убеден, че нямаше друг тим, койт ода може да го покаже този сезон в Шампионската лига.

Но като започнем от реванша с Наполи, минем през изключително качествено изиграните мачове с Бенфика, жестокото представяне срещу Барселона в тактически план и финала с Байерн, няма по-заслужен шампион от Челси. Да, играта им бе пресметлива, но пък през годините същия този тим бе ограбван, когато играеше вълнуващо от съдиите и късмета. Челси имаше лидери, имаше индивидуалности, които блестяха в отделните мачове, но имаше и отбор, който бе готов да е заедно в най-трудните мигове и да печели.

В хода на сезона се говореше за огромна криза в английските тимове в Европа. Твърдеше се, че те отстъпват от останалите. Нямали тим в Спартакиадата. Вече не били фактор и така нататък. Е, фактор са и ще бъдат. През 1985 година въпросът с доминацията на английските отбори бе решен по различен начин. Сега няма как това да се повтори, така че проблемите на континентална Европа ще продължават. И се надявам следващият път, когато някой започне да говори глупости за изоставането на клубния футбол в Англия спрямо европейския, просто да се сети за този сезон. Изводите се правят през май, а не през декември. През зимата е ред на рекламните агенции да пробутат някое клише, за да продадат фланелки за новогодишните празници. Иначе проблеми английските отбори може и да имат някога, но със сигурност това не бе настоящия сезон.

Триумфът в ФА Къп

Същият тип анализ бих могъл да направя и за ФА Къп.Наглед в програмата на състава имаше два леки мача - домакинствата с Портсмут и Лестър. Но гостуването на КПР в свирепо лондонско дерби не беше никак лесно. А и тогава треньор все още бе Вилаш-Боаш. Срещата бе изключително напрегната в емоционално отношение, заради първия двубой между тези тимове за сезона във ВЛ, когато двама футболисти на „сините" бяха изгонени и домакините спечелиха с 1:0. Тогава се изискваше много повече характер, отколкото футболни умения и Челси ги демонстрира. Преиграването срещу Бирмингам бе на практика първият двубой на Ди Матео начело на отбора. Италианецът получи властта само два дни по-рано и беше важно да започне добре. Стигаме и до двата последни мача на Уембли, в които Челси доминираше над съперниците си с изключение на два периода от по-20 минути. Срещу Тотнъм имаше спорен момент, но извън него Челси бе далеч по-силният състав. Срещу Ливърпул пък „сините" се възползваха от опита си в такива големи мачове и взеха комфортна преднина преди мърсисайдци да се разиграят накрая. Това представяне е типично за Челси и поради това в последните 6 години са ненадминати в тази надпревара.

Изводите за сезона на Челси

Има точно четири точки, които бих искал да споделя по отношение на годината, която Челси оставя след себе си. Те са по-скоро аналитични и не касаят конкретните резултати, а по-скоро стилът на игра, работата и цялостният мениджмънт в клуба.

1. През сезона видяхме два различни отбора, носещи екипа на Челси. Вторият изглеждаше много повече като Челси на Жозе Мауриньо.
2. Тези футболисти на Челси могат да спечелят всеки един двубой, независимо от съперника, но не съм изобщо убеден, че могат да вземат серия от мачове във Висшата Лига, за да са шампиони.
3. Всеки мениджър, дръзнал да прави кардинални промени в настоящия Челси без да има пълната подкрепа на лидерите ще се провали. Това е големият проблем на Абрамович!
4. Късметът

Точка номер 1 - два различни отбора на Челси

Пътят на Челси в сезона е знаков за състава - силната защита. Всъщност това е и основното в изграждането на това поколение. Жозе Мауриньо постави основите и още тогава, през 2004-2005, бе видно, че най-силното оръжие на „сините" ще е добрата и стабилна защита. За целия си сезон Челси имаше тогава допуснати едва 15 гола, докато вкараните бяха 72. Сезон по-късно реализираните попадения отново са 72, а допуснатите голове са 22, което отново е сред топпостиженията в историята на Висшата лига. Второто място през 2006-2007 е постигнато отново с минимално допуснати голове - 24, но тук вече идват проблемите в атаката - само 64 вкарани гола. Обяснявам всичко това, за да заключа първата основна прилика между края на този сезон и онези три години на Жозе Мауриньо - головете са сякаш еднакви. Между другото възраждането на Петр Чех съвпадна с промяната в стратегията на игра, което е само още един аргумент, че хората, които преди години Жозе събра в клуба, могат да блестят с неговата игра и ничия друга. Те и го обичат толкова силно, точно защото осъзнават този факт.

Проблемите при Вилаш-Боаш всъщност бяха принципни. Той искаше да изгради един друг отбор, с различен стил, дори твърде различен. Можеше и да му се получи, но не и с тези играчи. Всички грешки идваха от факта, че настоящите футболисти са подбирани за друг тип футбол. И между другото пътят до финала в Шампионската лига го показа. Португалецът можеше да успее само при едно положение - ако бе оставил извън тима си Тери, Лампард, Ашли Коул и Дрогба. И на тяхно място бе намерил футболисти, които да могат да играят с високо изнесена към централната линия защита, да пресират в противниковата половина. От тази гледна точка представянето под ръководството на Вилаш-Боаш спокойно бих го определил като нормално.

Нека кажа и още нещо. За мен периодът на Вилаш-Боаш в Челси не е провал. Просто той бе обречен в настоящото положение. Когато направи явна крачка към това да промени тотално тима, се стигна до уволнението му. Просто тези играчи нямаше как да приемат този нов стил на игра. И тук не говорим за нещо лично. Не, вътрешно в себе си съм убеден, че става дума за принципни различия. Пуснете си мачове на Челси и ще видите колко странен и ужасен изглежда Тери в онази формация, която стои на центъра. И поле колко стабилен и уверен е, когато се върна около линията на наказателното поле. Това важи и за другите му съотборници.

Точка номер 2 - тези футболисти могат да спечелят всеки един двубой

Тези футболисти могат да спечелят всеки един двубой, независимо от съперника, но не съм изобщо убеден, че могат да вземат серия от 5 мача във Висшата Лига. Повтарям това изречение, защото за мен то е доста важно. Значимо е за развитието на отбора през този сезон, но е и дори дваж по-съществено за бъдещето.

Много пъти търсехме обяснение защо Челси бе толкова различен при двата последователни сезона с Карло Анчелоти. В първия бе уверен, силен, нямаше сривове, а при втория сякаш нещо се прекърши. За мен просто този състав на Челси остарява. И ако думата не ви допада, нека кажа, че са се амортизирали от многото срещи. Да, те имат класата, тя не се губи. Но вече им е трудно да я показват в 38 мача от първенството. Налага им се да си дават почивка, в следствие на което се появяват необяснимо загубени точки. Което е проблем за първенството. В същото време в ФА Къп (турнир на пряка елиминация) тимът е безспорно над всички останали в последните години - имат 4 трофея за 6 сезона. Просто те са господари в такъв тип мачове. Имат много стабилна защита, която с лекота може да задържи цял мач без гол, ако не е поставена под изключително силен натиск. В същото време имат човек на върха на атаката (Дрогба), който при първата възможност вкарва. В средата на игрището имат смес от опитни и различни по характер и стил футболисти. Всичко това ги прави готови за елиминации, но не и за титла във ВЛ.

Точка номер 3 - Всеки мениджър, дръзнал да прави кардинални промени без да има пълната подкрепа на футболистите ще се провали

Днес се появи съобщение, че Абрамович няма да бърза с назначаването на новия мениджър. В същото време няма интервю, в което някой от водещите футболисти, онези от ерата на Мауриньо, а не призове Ди Матео да бъде оставен да работи за постоянно със състава. Задайте си въпроса защо се случва това. Съвсем ясно е, че лидерите харесват италианския си наставник, защото той им дава техния тип футбол. В същото време Абрамович чудесно разбира, че клубът му има нужда от сериозна реорганизация, ако ще бъде претендент за титлата в Англия всеки сезон. А и ще се строи нов стадион, така че масивните инвестиции ще отидат в тази посока. Тери, Ашли Коул, Лампард и Дрогба по-млади няма да стават със сигурност. Сега те измъкнаха Шампионската лига най-вече с характер. Но това няма да продължава вечно. Те пак ще си бъдат силни в мачовете на елиминациите. Но дали ще имат такова неистиво желание да триумфират в Шампионската Лига, след като веднъж вече са я печелили? Силно се съмнявам. Не, на Челси е нужен човек, който да направи нов отбор. Да, няма нужда да си отиват всички ключови фигури. Нормално е Тери, Ашли Коул и Лампард да останат още няколко сезона, но е време да се потърси бъдещето.

И тук идва важният избор на Абрамович - кого да назначи. Той има два варианта, които са лесни. Първият е човек от типа на Фабио Капело. Италианецът работи с лекота с опитни играчи и той ще запази статуквото вътре в клуба. Може още два сезона да задържи тима поне на това равнище, ако не и малко по-добро. Вторият вариант е да бъде оставен Ди Матео. Тогава автоматично се дава власт на футболистите, които ще изискват своя стил на игра. Но за мен поне, всеки от тези варианти е ужасен в дългосрочен план. Третата опция е да се вземе човек, който много ясно да покаже, че иска да прави промени вътре в състава, но с подкрепата на част от лидерите. Руският милиардер трябва да решава какво да направи. Между другото факта, че той лично отиде и поговори с Вилаш-Боаш при уволнението му показва, че не крие лоши чувства към португалеца. Което означава, че и Абрамович осъзнава в каква ситуация се е оказал младият наставник. Така че решението му ще е от изключително значение. И съм склонен да мисля, че Ди Матео няма да бъде оставен като мениджър в клуба.

Точка номер 4 - късметът

Винаги съм вярвал, че във футбола има някакво равновесие. Интересното е, че преди няколко дни чух един спортист да казва нещо подобно с други думи, коио ми харесаха много. Става дума за Кубрат Пулев. Та, той каза, че всеки човек минава на касата в даден момент и си получава заслуженото през годините. Е, Челси наистина мина през касата в настоящото издание на Шампионската лига и си получи рестото от всички предходни години. Заради липсата на късмет от 2004 година насам (тогава се започна с един гол с ръка на полуфинала срещу Монако), „сините" сега имаха възможност да правят каквото си поискат в хода на мачовете. Но това с късмета за мен поне не е най-сериозното обяснение, поради коет осъм го и поставил на последно място. Всеки който има желание да обясни само със спортния шанс триумфа на Челси, трябва да признае тогава, че в редица мачовете от миналото същият този тим е бил с класа над съперниците си, но е нямал никакъв късмет и е трябвало да вземе трофея още преди няколко сезона. Всъщност трябваше да стане още през 2004, но тогава същият този късмет бе срещу Челси. И не само тогава. Така че сега просто „сините" си получиха дължимото с лихвите.

Завършвам с поздравление към феновте на Челси. Това е един прекрасен сезон за тях. И се надявам да са го изживяли както се полага. Защото триумфът никога не е сладък, ако не си го изстрадал с цялото си сърце.

Борислав Борисов, "Нова Спорт"