Челси от 2012 година спечели финала на Шампионската лига срещу Байерн както Гърция триумфира на европейското първенство през 2004 година.

Преди осем години „елините" на вездесъщия треньор Ото Рехагел поднесоха сензацията, като си проправиха път към върха след изпълнение на три корнера в три мача.

При 1:0 за Байерн,  в самия край на мача Челси разби всичко детско у баварските фенове насред Мюнхен. След като цял мач лондонския тим се защитаваше, отборът на изгонения от УБА чудак Роберто Ди Матео изравни при изпълнението на първия корнер.  Един от най-добрите централни нападатели в света Дидие Дрогба с глава възстанови равенството. При наказателните удари, котдивоарецът се превърна в герой на мача като отбеляза и последната дузпа, и донесе най-сладката първа купа на европейски шампион за Челси.

Датата 19 май, на която Челси спечели своята първа купа от Шампионската лига в Мюнхен се оказва щастлива за отбора.

Пак на същата дата през 1971 година, Челси играе на стадион „Караискакис" в атинския квартал Пирея финал за КНК срещу Реал (Мадрид). В 66-ата минута двамата шотландци от Челси Джон Бойл и Чарли Кук правят невероятна комбинация и топката попада в Питър Озгуд, който открива за „сините" след страховито воле с левия крак. Реал обаче не се предава и в 90-ата минута Инясио Зоко изравнява. В продълженията мачът завършва при резултат 1:1. Правилникът тогава повелява да не се изпълняват дузпи, а мачът да се преиграе. Така на 21 май двата отбора се срещат отново в Атина.  Във втората среща Питър Озгуд открива за Челси в 33-ата минута. В 36-ата минута роденият в английския град Хемпстед ирландски национал Джон Демпси увеличава на 2:0. В 75-ата минута парагвайският национал от Реал Себастиан Флейтас намалява на 2:1 и така завършва мача. Челси взима своята първа купа в европейски турнир.

На 13 май 1998 година отново на финал за КНК Челси побеждава Щутгарт в Стокхолм с 1:0 след гол на Джанфранко Дзола в 71-ата минута и печели за втори път купата на носителите на националните купи. През същата година Челси взима и Суперкупата на Европа като побеждава Реал (Мадрид) с 1:0 след гол на Густаво Пойет в 82-ата минута. Интересно е, че Пойет влиза като смяна в 63-ата минута на мястото на Роберто Ди Матео. Преди това Ди Матео играе и на финала за КНК в който „сините" побеждават „швабите".

Любопитен факт в турнира за Суперкупата на Европа отново е свързан с Челси. До 1997 година включително, финалът за Суперкупата се играе в два мача на разменено домакинство.  От 1998 година се въвежда правилото финалът да бъде само в един мач и да се провежда в Монако. Тази година стадион „Луи II" за последен път ще приеме финала за Суперкупата. През следващата 2013 година по решение на УЕФА финалът ще се играе в Прага. Така на първия и последния финал за Суперкупата участник е Челси. И двата пъти срещу отбори от Мадрид. През 1998 срещу Реал, а сега през 2012 срещу Атлетико.

До прекратяването на турнира за КНК през 1999 година, Суперкупата на Европа се оспорваше от носителя на КЕШ и притежателя на купата на националните купи. След това носителя на купата на Шампионската лига играе срещу победителя в турнира на УЕФА преименуван сега на Лига Европа.

Що се отнася до баварците, те губят трети пореден финал през годините в Шампионската лига от английски клуб. През 1982 година Астън Вила побеждава Байерн в Ротердам с 1:0 след гол на Питър Уит в 67-ата минута. През 1999 година на „Камп Ноу" в Барселона  Манчестър Юнайтед взима титлата буквално под носа на баварците които откриват още в 6-ата минута с гол на Марио Баслер. В продълженията след 90-ата минута след две знаменити изпълнения на корнери Теди Шерингам и Оле Гунар Солскяр донасят втора КЕШ за Манчестър Юнайтед ръководен от Алекс Фъргюсън. Още се помни онзи кадър, в който невероятния вратар Петер Шмайхел държи купата с големите ушички на главата си.

За да дойде третата загуба за Байерн на финал за най-голямата европейска клубна купа в Мюнхен от Челси след дузпи.

Като допълнение друг английски отбор побеждава на финал за КЕШ германски отбор. През 1980 година на „Бернабеу" в Мадрид европейската сензация Нотингам Форест воден от великия Брайън Хауърд Клъф побеждава Хамбургер с Кевин Кигън в състава си с 1:0 след гол на шотландския национал Джон Робертсън и така печели втората си Купа на европейски шампиони след 1979 година когато на финал срещу Малмьо английския национал Тревър Френсис бележи за 1:0.

Предполага се, че Байерн не може да спечели финал за КЕШ или Шампионска лига срещу английски отбор, заради онзи финален мач срещу Лийдс на „Парк де Пренс" в Париж през 1975 година ръководен безобразно от френския съдия Мишел Китабджиян.

Точно 48 374 зрители на „Парк де Пренс" виждат как още от самото начало мачът е изпуснат тотално от френския съдия.

Още в третата минута на срещата уелския халф на Лийдс Тери Йорат влиза „като за световно" в краката на шведския защитник на Байерн Бьорн Андерсон и го контузва тежко. Като смяна влиза неопитния Сеп Вайс. Винаги когато става дума за тази контузия сегашния президент на Байерн Ули Хьонес, който тогава също играе в тази среща, си припомня:" В състезателна си кариера не съм виждал по-брутално влизане от това на Йорат."

В 23-ата минута капитанът на Байерн Франц Бекенбауер, паднал на земята, докосва топката с лявата ръка. Играчите на Лийдс искат явна дузпа, но Китабджиан отрича да има нарушение на Кайзера. В 34-ата минута отново Кайзер Франц се проявява като настъпва връхлитащия към вратата на Сеп Майер Алън Кларк. Съдията Китабджиан отново е безмълвен. В 42-ата минута шотландския защитник на Лийдс Франк Грей контузва при грубо влизане Ули Хьонес, който е заменен от тогавашния немски национал Клаус Вундер. Три години по-късно тази контузия на Ули Хьонес не е отшумяла и той се принуждава да прекрати футболната си кариера на 27 години.

През второто полувреме мачът между Байерн и Лийдс съвсем е изпуснат от съдията. В 62-ата минута капитанът на Лийдс и шотландски национал Били Бремнър от пет метра опитва котешкия рефлекс на великия вратар Йозеф Дитер Майер известен по цял свят като Сеп Майер.

В 63-ата минута при резултат 0:0 друг голям шотландски национал на Лийдс Питър Лоримър отбелязва гол, който безцеремонно е отменен от арбитъра. Първоначално Китабджиян признава гола и посочва центъра. След това обаче се получава безумна ситуация. Бекенбауер отива при главния съдия и започва да му обяснява как страничния не е вдигнал своя флаг за засада, а е трябвало да го направи. Така след като Кайзера внушава на главния арбитър какво да направи, Китабджиян отменя гола за Лийдс и отсъжда пасивна засада на Били Бремнър. И без това буйните фенове на Лийдс не издържат на тази върховна гавра и започват да чупят седалките на „Парк де Пренс" и да ги мятат по терена. Играчите на английския отбор са затормозени. В 71-ата минута шведския национал на Байерн Кони Торстенсон намира с къс пас Франк Рот, който бележи за 1:0. Това съкрушава тотално англичаните и в 81-ата минута голмайсторът Герд Мюлер засича подаване отдясно на Юп Капелман и бележи за 2:0.
След края на мача играчите на Байерн отказват да направят почетна обиколка с Купата на европейските шампиони защото към терена продължават да летят счупени седалки от развилнелите се запалянковци на Лийдс.

След мача Париж осъмва с изпотрошени витрини на скъпите магазини по централните булеварди.

Заради изстъпленията на своите запалянковци първоначално отборът на Лийдс е наказан да не участва четири години в европейски клубни турнири. После, наказанието е намалено на две години.

И до ден днешен обаче феновете на Лийдс не могат да се примирят с този скандален финал. На гостувания на отбора често може да се чуе да се пее мощно „Ние сме шампиони на Европа"...