Треньорът на Интер Жозе Моуриньо бе на седмото небе от щастие след загубата (0:1) от Барселона, която позволи на "нерадзурите" да се класират на финала.
"Това е невероятна радост. Аз съм печелил Шампионската лига /през 2004 година като треньор на Порто/, но днес съм по-щастлив. Това е най-хубавият момент в цялата ми кариера. Най-хубавият момент за всички - за играчите, за тифозите, за мен", радваше се Моуриньо.
"Минаха цели 38 години, откакто Интер не е играл на финала. Този наш отбор заслужаваше да завърши 0:0. Това беше изключителен мач. Трудно се играе и с 11 души срещу Барселона. А с десет е исторически подвиг. Това е най-хубавата загуба в живота ми. Но сезонът не е завършил. Остават ни още пет мача. Днес е празник, утре ще спим, а в други ден ще се готвим за мача с Лацио /в неделя/."
"Аз съм близък със запалянковците на Челси, но съм още по-близък с тези на Интер. Обичам Интер и неговите фенове, но не и италианския футбол. Уважавам го, но не го обичам".
п3пино
на 29.04.2010 в 09:11:01 #224 | 29.04.2010 10:28 До колегата от ковчега с многото никове, извинявай за личния въпрос, но проявявам искрен интерес към организацията на мозъчната ти дейност. Кажи, моля те, кое те е възбуждало повече като малък: да гледаш през ключалката как съседът помпа майка ти в кревата на вашите или да духаш на баща ти в кенефа без да капе на плочките? Не за друго, но мисля, че и сам можеш да си помогнеш много, ако честно признаеш пред себе си, кои от тези спомени са оставили по-ярки впечатления на твоята млада, изграждащата се психика. Предварително благодаря за душевния ти отговор. ____________________________________________
24
на 29.04.2010 в 07:28:08 #1До колегата от ковчега с многото никове, извинявай за личния въпрос, но проявявам искрен интерес към организацията на мозъчната ти дейност. Кажи, моля те, кое те е възбуждало повече като малък: да гледаш през ключалката как съседът помпа майка ти в кревата на вашите или да духаш на баща ти в кенефа без да капе на плочките? Не за друго, но мисля, че и сам можеш да си помогнеш много, ако честно признаеш пред себе си, кои от тези спомени са оставили по-ярки впечатления на твоята млада, изграждащата се психика. Предварително благодаря за душевния ти отговор.