Topsport.bg продължава рубриката си „Историята на Шампионска лига: 60 битки, 60 купи", посветена на най-великия клубен футболен турнир. В 60 поредни материала ще ви запознаем с всички издания на надпреварата, най-вече с финалите. Тази седмица на фокус е кампанията през сезон 1959/60 година.

1960 година: РЕАЛ (МАДРИД) - АЙНТРАХТ (ФРАНКФУРТ) 7:3

РАЗВИТИЕ НА ТУРНИРА, МАЛШАНС ЗА НАШИЯ ЦДНА (СОФИЯ)

Купата на европейските шампиони 1959/60 е петото издание на вече обичания от целия континент  турнир. 27 клубни отбора участват в него, в това число 26 национални шампиона от предходния сезон и Реал (Мадрид) като носител на трофея. Първото си участие в надпреварата записва и първенецът на Гърция.

Участниците играят в чист турнирен формат със срещи на разменено гостуване (изключение: финалът) за короната на европейския клубен футбол. При равенство след двете срещи, се изиграва трети мач на неутрален терен. Жребият за първия кръг се тегли в италианския град Чернобио на 6-ти юли 1959 година. Реал (Мадрид) по право преминава директно на осминафиналите, а същата съдба споделят и късметлиите при тегленето: Спарта (Ротердам), Йънг Бойс, Болдклубен 1909 и Цървена звезда.

ЕТО И ВСИЧКИ УЧАСТНИЦИ В ТУРНИРА ПРЕЗ СЕЗОН 1959/60: Реал (Мадрид), Спарта (Ротердам), Йънг Бойс, Болдклужен 1909-Дания, Цървена звезда, Ница, Шамрок Роувърс- Ейре, Айнтрахт (Франкфурт), Куопион Палосеура - Финландия, ЦДНА (София), Барселона, Виенер Шпортклуб, Петроул (Плоещ)- Румъния, Линфийлд- Северна Ирландия, Гьотеборг, Жунес Еш- Люксембург, ЛСК Лодз - Полша, Цервена Хвиезда Братислава -Чехословакия (сегашен - Интер Братислава), Порто, Олимпиакос, Милан, Фенербахче, Чшепел- Унгария, Рейнджърс, Андерлехт, Форвартс (Берлин), Уулвърхямптън.

Подобно на изминалата година, българските шампиони от ЦСКА нямат никакъв късмет при жребия. Селекцията на Крум Милев е принудена да играе срещу испанския гранд Барселона още в първия кръг. Името на съперника респектира, но „армейците" за пореден път се доказват като истинския евробоец на България.

 

Първата среща с великия каталунски клуб завършва при достойното 2:2. 55 000 зрители на „Васил Левски" стават свидетели как резултатът е открит от бранителя Кирил Ракаров. Следва пълен обрат за Барселона след попадения на Сегара и Мартинес, но легендата Иван Колев оформя ремито малко преди края. „Червените" биват „накичени" с множество хвалебствени епитети от спортна преса, която вярва, че реваншът на „Камп Ноу" няма да бъде протоколен. За съжаление, чудо на митичния стадион не се случва и ЦДНА губи с тежкото 6:2. С по хеттрик се отчитат звездите на „блаугранас" Еваристо и Кубала, докато за българите са точни Богомил Мартинов и Димитър Миланов.  Така участието на сънародниците ни приключва с обща загуба от двата мача (4:8).

КОРАВИ ШОТЛАНДЦИ ИЗНЕНАДВАТ ЦЯЛА ЕВРОПА, ПЪРВИЯТ НЕМСКИ ФИНАЛИСТ Е ФАКТ

Предварителният кръг за КЕШ минава без особени изненади. Като такава единствено може да приемем елиминацията на португалският шампион- Порто. „Драконите" отпадат след две поражения с 2:1 и 2:0 от емблемата на тогавашния чехословашки футбол Червена звезда (Братислава). Силите на комунистическото отроче обаче стигат до следващата фаза, където срещат един доста различен съперник. Става въпрос за шотландския гранд Глазгоу Рейнджърс. Момчетата на Джеймс Скотланд Саймън играят типичния за географската си ширина брутален футбол, който е изпълнен с множество груби единоборства. С наличието  обаче на техници като Самюел Беърд и Джон Макмилан, „сините" придобиват и нужната креативност  в предни позиции, която ги прави коварен опонент за всички европейски грандове.

*-Отборът на Рейнджърс сезон 1959/60

Първи от взривоопасната смес си патят белгийците от Андерлехт, които напускат турнира след загуби с 2:5 и 0:2. Така се достига и до въпросните мачове с Червена звезда (Братислава). Първият е спечелен доста трудно с 4:3, а реваншът е истинска кордиа, завършвайки с достатъчното за шотдландците 1:1. С всеки преодолян кръг, феновете на „Айброкс" се увеличават,а с това и надеждата на Рейнджърс за триумф с отличието. Така се стига до паметните за тях мачове със Спарта (Ротердам) от четвъртфиналната фаза за КЕШ. Необходим е трети двубой, който да реши и първият полуфиналист в надпреварата. Двубоят се играе в Лондон и Рейнджърс печели с 3:2, но не и без „помощта" на холандците, които неволно си бележат два автогола.

И докато цяла Шотландия вече вижда своя представител финалист, на сцената се появява немският първенец Айнтрахт (Франкфурт). Без да се набиват на очи, възпитаниците на Паул Озвалд помитат всичко по пътя си към финала. В селекцията на „орлите" личи името на легендарния Алфред Пфаф, който така да се каже, носи целия отбор на гърба си. В предварителния кръг немците вадят късмет, тъй като опонентите им от Куопион Палосеура - Финландия се отказват от участие в турнира. Липсата на срещи не оказва негативно влияние на немците, ами точно обратното. На осминафиналите се разправят с миналогодишната сензация- Йънг Бойс (4:1, 1:1), а в следващата фаза елиминират и редовните участници в турнира Виенер Шпортклуб (2:1, 1:1).

И докато всички футболни капацитети очакват зрелищна и равностойна битка на полуфинала  срещу Рейнджърс, не на подобно мнение са Херман Хьофер и компания. Два категорични успеха с по 6:1, един брилянтен Пфаф (отличил се с 4 гола ) и изключителен атакуващ футбол- спомагат за достигане до мечтания финал. А там опонентът е повече от известен......

„КРАЛЕТЕ" СЯКАШ ИМАТ ЗАПАЗЕНО МЯСТО НА ФИНАЛА

Наличието на нов старши-треньор, в лицето на бразилеца Мануел Флейташ Солих, дава необходимата свежест в представянето на „кралете". Със съвсем леки корекции в състава, четирикратните шампиони на Европа отново изпитват онзи гигантски апетит към пето поредно отличие, което си проличава още в първите им двубои. В невинна жертва на мадритистите се превръщат гордите люксембургци от Жунес Еш, който са унизени  със 7:0 и 5:2. Все по-добре за клуба пък играе унгарската легенда- Ференц Пушкаш, който се намира във формата на живота си, а заедно с Хенто и Ди Стефано, превръща „бялото" нападение в страшилище за всеки вратар.

То е такова и за Жорж Ламиа (стражът на Ница), който за два мача допуска 6 попадения във вратата си и по този начин прочиства пътя на Реал към полуфиналите. И докто миналата година за място на финал, „кралете" спореха с градския си опонент- Атлетико, то сега съперник бе вечният враг Барселона. Двубой, който във втория месец от 1960 година разпалва същинска „война" в Испания. Реал има да си отмъщава на „блаугранас", които са актуалния шампион на местното първенство. От своя страна, каталунците искат да спрат „кралския" поход към Петата и да легитимират името си на европейската футболна сцена. За тази своя цел, Барса разполага и с нужните футболисти: Луис Суарес и унгарските легенди Кочиш и Цибор. Ръководени са и от аржентинската легенда  Еленио Ерера. Дори и тази огнева мощ обаче не е достатъчна за спирането на Реал.

„Кралете" отново доказват кой е господарят на Европа. Още в първата среща печелят с респектиращото 3:1, а в герои за феновете на „Бернабеу" се превръщат голмайсторите Ди Стефано (2) и Пушкаш. Реваншът на „Камп Ноу" отново е спечелен със същия резултат и така мадритистите се класират на финал за пети пореден път. Въпреки това, месец преди него, столичани правят треньорска рокада и на мястото на Флейташ се появява испанската легенда Мигел Муньос. Специалист, който се задържа на „горещия стол" цели 14 години, за които печели (9 шампионски титли, 2 Купи на Краля, 2 КЕШ и една Интерконтинентална купа)

ФИНАЛ ЗА ИСТОРИЯТА!

Датата 18 май 1960 година остава завинаги в историята на футболната игра. Финалът между Реал (Мадрид) и Айнтрахт е смятан за един от най-великите мачове на нашето време. За това спомага извънземният краен резултат, но и всички онези 135 000 души, който пръскат по шевовете стадион „Хемпдън Парк" в Глазгоу. Посещаемост на европейски финал, която едва ли някога ще бъде подобрена.

Верни на атакуващото си верою, немците доминират през първите 15 минути и дори повеждат след гол на Крес. Това обаче единствено стимулира играчите на Реал, които  буквално изригват с излючителен футбол. До 61-ата минута резултатът вече е умопомрачителното 6:1 след два гола на Ди Стефано и цели четири точни изстрела на Пушкаш. Въпреки явната разлика в класите, Айнтрахт успява да отбележи още два гола, а също така удря и толкова греди. Точка на спора слага отново Ди Стефано за крайното 7:3.

Легендарният аржентинец става единственият досега футболист отбелязал гол в пет поредни финала за КЕШ. Не случайно един от прякорите на Ди Стефано е Господин купа на Европа. Това е последната част от великата "бяла пиеса", която в продължение на 5 сезона не слиза от сцената на Футболна Европа. Другата мадридска звезда-Ференц Пушкаш пък става голмайстор на турнира с цели 12 попадения.

На другия ден цяла Европа коментира с изумление представянето на тези два велики отбора. Британският в. „Таймс" дори пита риторично "Ще видим ли някога отново такъв футбол?". Сър Алекс Фъргюсън е на този мач като дете и си спомня в автобиографията си: "Това е денят, в който обикнах окончателно и завинаги играта. Реал танцуваше по терена, не просто играеше!".

РЕАЛ (МАДРИД) - АЙНТРАХТ (ФРАНКФУРТ) 7:3

0:1 Крес (18'), 1:1 Ди Стефано (27"), 2:1 Ди Стефано (30'), 3:1 Пушкаш (46'), 4:1 Пушкаш- дузпа (56'), 5:1 Пушкаш (60'), 6:1 Пушкаш (71'), 6:2 Щайн (72'), 7:2 Ди Стефано (73'), 7:3 Щайн (75')

СТАДИОН: „Хемпдън Парк", гр. Глазгоу (Шотландия), посещаемост: 135 000

СЪДИЯ: Джон Моуат (Шотландия)

РЕАЛ (МАДРИД): Рохелио Антонио Домингес - Маркитос, Хосе Сантамария, Пачин - Хосе Мария Сарага (К), Хосе Мария Видал - Канарио, Луис дел Сол, Алфредо ди Стефано, Ференц Пушкаш, Франсиско Хенто

Старши-треньор: Мигел Муньос

АЙНРТАХТ (ФРАНКФУРТ): Егон Лой - Фрийдел Лутц, Херман Хьофер - Ханс Вайлбехер, Ханс-Валтер Айгенброт, Дийтер Щинка - Рихард Крес, Дийтер Линднер, Ервин Щайн, Алфред Пфаф (К), Ерих Майер

Старши-треньор: Паул Озвалд

 

ПЪТЯТ НА РЕАЛ (МАДРИД) ДО КУПАТА:

ОСМИНАФИНАЛ:

Реал (Мадрид) - Жунес Еш- Люксембург 7:0, 5:2

ЧЕТВЪРТФИНАЛ:

Ница- Реал (Мадрид) 3:2, 0:4

ПОЛУФИНАЛ:

Реал (Мадрид)- Барселона 3:1, 3:1

ФИНАЛ:

Реал (Мадрид)- Айнтрахт (Франкфурт) 7:3