Topsport.bg продължава рубриката си „Историята на Шампионска лига: 60 битки, 60 купи", посветена на най-великия клубен футболен турнир. В 60 поредни материала ще ви запознаем с всички издания на надпреварата, най-вече с финалите. Тази седмица на фокус е кампанията през сезон 1986/87 година.

1987 година: ПОРТО - БАЙЕРН (МЮНХЕН) 2:1

РАЗВИТИЕ НА ТУРНИРА, СИЛИТЕ НА БЕРОЕ СТИГАТ САМО ДО ПЪРВИЯ КРЪГ

Купата на европейските шампиони 1986/87 е 32-то издание на турнира. 31 клубни отбора участват в него, в това число 31 национални шампиона от предходния сезон и Стяуа Букурещ като носител на трофея.

Участниците играят в чист турнирен формат със срещи на разменено гостуване (изключение: финалът) за короната на европейския клубен футбол. При равенство след двете срещи се гледа правилото за гол на чужд терен. Ако и там има равенство, при втората среща се изиграват и продължения и евентуално като краен изход се достига до изпълнение на дузпи.

Финалът се играе на 27 май 1987 г. на стадион Пратер във Виена пред 62 000 зрители.

ЕТО И ВСИЧКИ УЧАСТНИЦИ В НАДПРЕВАРАТА ПРЕЗ СЕЗОН 1986/87:

Пари Сен Жермен, Витковице, Порто, Рабат Аякс (Малта), Брьондби, Хонвед (Унгария), Йоргрите, Динамо (Берлин), Бешикташ, Динамо (Тирана), АПОЕЛ (Никозия), ХИК (Хелзинки), Шамрок Роувърс (Ейре), Селтик, Берое, Динамо (Киев), ПСВ (Айндховен), Байерн (Мюнхен), Авенир Беген (Люксембург), Аустрия (Виена), Андерлехт, Гурник Забже, Стяуа (Букурещ), Розенборг, Линфийлд (Северна Ирландия), Цървена Звезда, Панатинайкос, Йънг Бойс, Реал (Мадрид), Ювентус

БЕРОЕ ЛИКУВА С ШАМПИОНСКАТА ТИТЛА НА БЪЛГАРИЯ!

Сезон 1985/86 година е първата кампания, през която отборите на ЦСКА и Левски играят с новите си имена Средец (София) и Витоша (София). Причината - баталните сцени, които се случват по време финала за Купата на България. Преобразованието на родните грандове обърква всички любители на българския футбол. Много от спортните коментатори, начело с легендарния Николай Колев-Мичмана, дори неволно наричат тимовете със старите им имена по време на някой техен двубой. Публиките на Левски и ЦСКА нито веднъж не си позволява да нарече своите любимци с наложените им имена.

За да не бъда подразнен партийният вожд Тодор Живков, през тази година има негласна директива нито един от столичните грандове да триумфира с шампионската титла. От тези смутни времена се възползва селекцията на Берое, която сензационно печели златните медали.

Водени от клубната легенда Евгени Янчовски, заралии окупират първото място след стабилна игра през целия сезон. Отлична кампания прави нападателят Мюмюн Кашмер (Милан Кашмеров), който бележи 23 попадения в 29 срещи. Важен принос за титлата имат халфовете Стоян Бончев, Пламен Липенски и Йордан Митев. На вратата пък е сигурният Ивко Ганчев. Няма как да не споменем също така нападателя Васил Драголов и защитниците Венелин Сивирев и Кънчо Кашеров. Беройци финишират на първото място с едва две точни преднина пред втория Тракия. За пловдивчани пък остава утешението, че в директен двубой разгромяват бъдещия шампион на България с 8:1. Феновете на Тракия пък имат още един повод да намразят Левски, тъй като в последния кръг губят като домакин на Берое с 2:3, като по този начин бетонират старозагорци на първото място.

Голмайстор на шампионата става Атанас Пашев от Тракия с 30 попадения. Средец и Витоша пък финишират съответно на четвърто и пето място. От елита изпадат Черно море и Дунав (Русе).

БЕРОЙЦИ ЗАТРУДНЯВАТ МАКСИМАЛНО СИЛНИЯ ОТБОР НА ДИНАМО (КИЕВ)

Еуфорията в Стара Загора е огромна. Младо и старо очакват мачовете на Берое за КЕШ. За съжаление момчетата на Евгени Янчовски нямат никакъв късмет, тъй като техен опонент още в първия кръг е съветският гранд Динамо (Киев).

По това време шампионите на СССР са водени от легендата Валреий Лобановски, а в селекцията на тима личат имената на играчи като: Олег Блохин, Олексий Михайличенко, Анатолий Демианенко и Игор Беланов, който през тази година дори печели приза за „Най-добър футболист на Европа". Това е най-силният клубен отбор в историята на Съветския съюз. Киевчани са актуален носите на КНК и стремежът им е да повторят успеха си и за КЕШ. Почти всички футболисти на Динамо пък са част от Сборная, който през 1988 година играе финал на европейското първенство срещу Холандия.

Първият двубой се играе на 15 септември 1986 г. в Стара Загора. Точно тогава Данчо Митев е контузен и остава сред резервите.  Алексей Михайличенко извежда гостите напред след почивката. Десет минути преди края обаче Янчовски решава да пусне Митев, макар и невъзстановен. Крилото финтира няколко пъти отбраната на Динамо и в крайна сметка е съборен - дузпа! От бялата точка Стоян Бончев е точен - 1:1. Гостите си плюят в пазвите и при едно изпълнение на Бончев от фаул, при което топката рикошира в гредата, удря се във вратаря Чанов, но отскача обратно към терена.

Спорът остава да се решава в Киев две седмици по-късно. За първия европейски мач на свой терен след триумфа срещу Атлетико за КНК на републиканския стадион пристигат почти 100 000 зрители. Там вече Лобановски решава да прилага мръсни тактики, първата цел е Митев. „Още в началото Олег Кузнецов, който го пази тогава, го ритна много силно, нарочно... Вие знаете, че ромите са малко страхливи, но Данчо се справи сравнително добре там, както и целия отбор", припомня Евгени Янчовски.

Той твърди още, че за победата на Динамо в този мач с 2:0 е помогнал малшансът и съдията. „Имаше чиста дузпа за нас 15 минути преди края и нищо не се знаеше. Петко Тенев после измами двама и излезе сам срещу вратаря им, но вместо да шутира той поиска да напредне още малко и пропусна момента. Ударихме и две греди. Обаче след мача имахме банкет - ръководствата на двата отбора, съдиите и делегата. Съдията беше чехът Войчех Христов, чийто баща бе от Казанлък. Казах му: „Защо не даде дузпата за нас?" Той ми отговори, че и да я бил дал пак, нямало да можем да изравним, понеже те, съдиите, щели да остават в Киев още два дни и им били дали като подаръци кожи, палта от норки и от други животни", разправя още Евгени Янчовски. Въпреки това за Берое поне остава утехата, че се представил достойно срещу отбор с девет национала на СССР. Попаденията в този мач за Динамо бележат Олег Блохин и Павло Яковенко.

РАЗГРОМНИ ПОБЕДИ В ПЪРВИЯ КРЪГ ЗА ЮВЕ И ПОРТО

Първият кръг за КЕШ минава без особени изненади. Като такава може да приемем отпадането на френския първенец Пари Сен Жермен, който след 2:2 в първата среща, пада при гостуването си на чешкия Витковице с 0:1. Порто пък стартира ударно надпреварата с успехи 9:0 и 1:0 срещу малтийците Рабат Аякс. Ювентус също показва мускули, биейки със 7:0 и 4:0 скромните исландци от Валур.

АДЕРЛЕХТ СЪС СЛАДЪК РЕВАНШ СРЕЩУ СТЯУА

Носителите на трофея от Стяуа приключват участието си в надпреварата във втория кръг. В ролята на техен палач се превръща белгийският шампион Андерлехт, който постига сладък реванш срещу румънците, които от своя страна ги елиминират в предишното издание на КЕШ. Цялата ярост на „лилаво-белите" се излива върху хората на Ангел Йорданеску и резултатът на „Констант Ваднен Щок" е 3:0. Точни за домакините са Криневич, Яансен, Сцифо. На реванша Стяуа печели с 1:0, ала това се оказва крайно недостатъчно.

На същата фаза феновете стават свидетели на титаничен сблъсък между грандовете Реал (Мадрид) и Ювентус. Двата тима си разменят по един минимален успех и всичко се решава след лотарията на дузпите. При тях по-точен мерник демонстрират „кралете". За тях греши само Уго Санчес, докато грешниците за „Старата госпожа" са Серджо Брио, Лионело Манфредония и Лусиано Фаверо.

БАЙЕРН Е ОГРОМЕН ФАВОРИТ ЗА ТРОФЕЯ

80-те са период на неуспехи и провали за Байерн, с много промени в организацията и финансови проблеми. Две титли били спечелени през 1980 и 1981 г., но следващите две години отборът не успява да спечели абсолютно нищо. След този период идва бившият треньор Удо Латек. През първият си сезон отборът печели купата на Германия през 1984 г., а в следващите години печелят 5 от 6 възможни титли на Германия.

През тази кампания за КЕШ, баварците са тежък фаворит за спечелването на трофея. На вратата е Жан-Мари Пфаф, с капитанската лента е Лотар Матеус, а в средата на терена са Андреас Бреме, Людвиг Кьогъл и Ханс-Дитер Флик. В атака пък се подвизава головият терминатор Дитер Хьонес.

Баварци започват трудно турнира с тежки битки срещу ПСВ (Айндховен). „Филипсите" са подчинени с 0:2 насред Холандия, а попаденията бележат Рейнхолд Мати. Следва реми 0:0, което обаче ядосва феновете на мюнхенци заради слабата игра. Впоследствие във втория кръг немците минават лесно през Аустрия (Виена), а на четвъртфинал предстои отмъщение срещу Андерлехт. Белгийците елиминират Байерн в предишното издание за КЕШ, но този път за тях няма пощада - 5:0 и 2:2. Отлични мачове в тази фаза изиграват Дитер Хьонес и Лотар Матеус.

На полуфинал предстои и най-голямото изпитание пред баварците - епични битки с Реал (Мадрид). Дерби в Мюнхен обаче няма, баварският колос унищожава шампионите на Испания с 4:1, като по този начин си осигурява и до голяма степен мястото на финала. Точни за Байерн са Клаус Аугенталер и Роланд Волфарт, на два пъти точен от дузпа пък е Лотар Матеус. На реванша Реал печели с 0:1, но това изобщо не натъжава немския им опонент. Байерн отново е на финал!

ПОРТО ИЗНЕНАДВАЩО СТИГА ДО ФИНАЛ

„Драконите" правят впечатление още през 1984-а година, когато се представят отлично във финала за КНК срещу Ювентус, но го губят с 1:2. Стилът на отбора до голяма степен се изгражда от клубната легенда Жозе Мария Педрото, който през 1985-а година напуска поста си на старши-треньор заради болест. Така на кормилото застава неговият помощник Артур Жорже. Специалистът моментално започва с успехите и две поредни години прави „синьо-белите" шампиони.  Фернандо Гомеш пък за втори път става голмайстор на Европа, повтаряйки постижението си от 1983-а година.

Португалците вадят луд късмет в турнира, като до полуфинал елиминират леки съперници като Рабат Аякс от Малта, Витковице (Чехия) и Брьондби. На крачка от финала обаче вече става трудно. Там срещу тях се изправя устременият към трофея Динамо (Киев). Палачите на Берое обаче попадат в капана на „драконите" и на два пъти губят с по 1:2.

НЕОЧАКВАН ФИНАЛ, С ИЗНЕНАДВАЩ ПОБЕДИТЕЛ

Финалът се играе на 27 май 1987 г. на стадион Пратер във Виена пред 62.000 зрители. Рефер на срещата е Алексис Поне от Белгия.

Срещата започва очаквано и баварската машина бързо повежда в резултата чрез Кьогл още в 25-ата минута на мача.

Байерн изцяло доминира и мачка португалците, но прави уникални пропуски и тогава се стига до легендарната 79-ата минута, когато звездата на Порто - Пауло Футре, дава пас на Рабах Маджер и той с легендарен гол с пета изравнява резултата.



Баварците още не са се съвзели и последва ново попадение в тяхната врата дело на Жуари само две минути по-късно и купата отива в Португалия, което се смята за една от най-големите изненади във футбола в тези години. Така Порто вдига КЕШ, а петата на Маджер остава в историята.

Голмайстор на турнира става Борислав Цветкович от Цървена звезда със 7 гола. Второто място с по пет гола пък си делят цели петима футболисти: Блохин, Бутрагеньо, Гомеш, Лаудруп, Йевтушенко.

Трофеите за Порто пък не спират. Под ръководството на новия си наставник Томислав Ивич, „драконите" печелят Суперкупата на Европа (2:1 срещу Аякс) и Междуконтиненталната купа (2:1 Пенярол).

ПОРТО-БАЙЕРН (МЮНХЕН) 2:1

0:1 Кьогл (25'), 1:1 Маджер (79') , 2:1 Жуари (81')

СТАДИОН: „Пратер", Виена, посещаемост: 62 000 души

СЪДИЯ: Алексис Поне (Белгия)

ПОРТО: Млинарчик, Пинто (к), Сантос, Луиш, Соариш (66 - Фраско), Куим (46 - Жуари), Магаляиш, Соуза, Андре, Маджер, Футре

БАЙЕРН: Пфаф, Винкълхофер, Нахтбайх, Едер, Пфлюглер, Флик (82 - Лунде), Матеус (к), Бреме, Д. Хьонес, Румениге, Кьогл

Пътят на Порто до титлата:

ПЪРВИ КРЪГ:

Порто - Рабат Аякс (Малта) 9:0, 1:0

ВТОРИ КРЪГ:

Порто - Витковице 0:1, 3:0

1/4-ФИНАЛ:

Порто - Брьондби 1:0, 1:1

1/2-ФИНАЛ:

Порто - Динамо (Киев) 2:1, 2:1

ФИНАЛ:

Порто - Байерн (М) 2:1