Topsport.bg продължава рубриката си „Историята на Шампионска лига: 60 битки, 60 купи", посветена на най-великия клубен футболен турнир. В 60 поредни материала ще ви запознаем с всички издания на надпреварата, най-вече с финалите. Тази седмица на фокус е кампанията през сезон 1966/67 година.

1967 година: СЕЛТИК-ИНТЕР 2:1

РАЗВИТИЕ НА ТУРНИРА, ЦСКА НА КРАЧКА ОТ ФИНАЛ ЗА КЕШ

Купата на европейските шампиони 1966/67 е 12-то издание на обичания вече от цяла Европа турнир. 33 клубни отбора участват в него, в това число 32 национални шампиона от предходния сезон и Реал (Мадрид) като носител на трофея от миналата кампания. Надпреварата е историческа, тъй като за първи път участва и отбор от Съветския съюз - Торпедо (Москва).

Участниците играят в чист турнирен формат със срещи на разменено гостуване (изключение: финалът) за короната на европейския клубен футбол. При равенство след двете срещи се изиграва трети мач на неутрален терен. Поради новия рекорден брой участници (33) се налага 4 отбора да играят в новосъздадения квалификационен кръг.

За съжаление, сред тях попада и българският шампион ЦСКА, който се завръща в любимия си турнир след няколко години отсъствие.  Кампания, която ще остане завинаги в сърцата на „червена" България.

ЕТО И ВСИЧКИ УЧАСТНИЦИ В ТУРНИА ПРЕЗ СЕЗОН 1966/67:

Слиема Уондърс- Малта, ЦСКА, Уотърфорд- Ейре, Форварц (Берлин)- Източна Германия, Малмьо, Атлетико (Мадрид), Адмира Енерджи Виена, Войводина (Нови Сад), Селтик, Цюрих, Аякс, Бешикташ, Ливърпул, Петроул (Плоещ)-Румъния, Есберг-Дания, Дукла Прага, Хака- Финландия, Андерлехт, Интер, Торпедо (Москва), Вашаш, Спортинг (Лисабон), Мюнхен 1860, Омоня- Кипър, Валеренга, Нйентори (Тирана)-Албания, Арис-Люксембург, Линфийлд,Олимпиякос, Гурник Забже

ПАМЕТНИ МАЧОВЕ ЗА ЦСКА - От Ла Валета до Милано

Феноменалното „червено" участие започва с досадни два двубоя още в предварителната фаза. Съперник на тима воден от Стоян Орманджиев е Слиема Уондърс. ЦСКА тъкмо излиза от първата тежка криза в историята си и не среща никакви проблеми с малтийските си колеги. Гостуването на „Имерския стадион" в Гдзира завършва с успех 2:1, а реваншът на „Народна армия" е още по-впечатляващ 4:0. Отлични мачове срещу Слиема прави Митата Якимов, който на три пъти успява да порази Алфред Дебоно.

ПОДКУПНИЯТ УНГАРСКИ СЪДИЯ, КОЙТО БЕЗ МАЛКО ДА ПОРЕЖЕ „ЧЕРВЕНИТЕ"

Следващото препятствие обаче не е никак лесно. Съдбата праща ЦСКА на гръцкия Олимпиакос, а залогът е място на осминафиналите. Първата среща на „Народна армия" идва в твърде лош момент за червените - седмица по-рано тимът губи катастрофално с 1:5 от столичното Локо в първенството, контузен е и футболистът с идеите в атака - Димитър Якимов. Пресата на гостите за дълго обърква нашите, които изостават в резултата до 64-ата минута, преди да отговорят с 3 попадения. Ответният двубой на гръцка земя е белязан от подкупния унгарски рефер - Гере. Наставникът Стоян Орманджиев-Пашата има предварителна информация, че арбитърът е получил специални подаръци от Олимпиакос и от няколко дни е в Атина, бидейки на разноските на „червено-белия" тим.

*-Легендарният наставник Стоян Орманджиев-Пашата

Опасенията му стават още по-сериозни, след като през първата част Гере прави всичко по-силите си, за да добута своите поне до преиграване. Наглостта на унгареца дори стига в това да даде дузпа още 15-ата минута, която бива отбелязана от Сиредис. На полувремето Пашата също ползва непозволен метод и се опитва да сплаши рефера, обещавайки му че ще го натопи в УЕФА заради корупция. Българите дори обмислят да не доиграят срещата, но в крайна сметка стартират втората част. Въпреки голямото треперене, загубата е минимална и така Димитър Пенев и компания вече са осминафиналисти.

ЛЕГЕНДАРНИТЕ БИТКИ С ГУРНИК И ЛИНФИЙЛД

Гурник Забже пристига на „Народна армия" с „голямата кошница", но поляците набързо са успокоени с четири парцала. Два гола бележи Димитър Марашлиев, а по един добавят Иван Василев и Никола Цанев. Набавили си необходимата доза самочувствие, „червените" са на път да сътворят голям резил в Забже. Гурник стартира мача на пета скорост и до 30-ата минута вече води с 3:0. Натискът е огромен, а положенията се редуват едно след друго. Тук обаче се проявява българският вратар Стоян Йорданов. Легендата спасява втората дузпа за домакините, след като изпълнява по отличен начин заповедта на Орманджиев и така „червените", макар и с много мъки са в следващата фаза на надпреварата. За награда, „Пашата" поощрява своите играчи с посещение на друг двубой от КЕШ Вашаш- Интер.

Северноирландският Линфийлд на книга не е нищо особено, но измъчва червените на четвъртфиналите. След 2:2 при гостуването в мартенския сняг на 1967 г. 26 000 на „Армията" бурно приветстват гола с... нос на Митата Якимов за скъпоценното 1:0. Следва епопеята с Интер.

ЕПОПЕЯТА С ИНТЕР

„Нерадзурите" са най-новите господари на Европа, притежавайки велики играчи в редиците си като Мацола, Факети и Пики, Очакванията са, че „червената" приказка ще приключи безславно, но истината в крайна сметка бива съвсем друга. Интер загрява за срещите с българския гранд, достигайки по интересен начин до финалната четворка.

В първия кръг техен опонент е първият съветски отбор в турнира- Торпедо (Москва), който е отстранен с общ резултат 1:0. Куриозът е пълен, тъй като това става след автогол на Валерий Иванович Воронин в 63-ата минута на първата среща.  Следващият опонент-Вашаш -Унгария е преодолян след два успеха (2:1,2:0), като в тях Сандро Мацола слага край на налегналата го голова суша.

Интер мечтае за Третата след фамозното развитие на четвъртфиналите. „Нерадзурите" съумяват да се справят срещу настоящите носители на трофея-Реал (Мадрид). Типично по италиански, хората на Ерера печелят домакинството си на „Сан Сиро" с 1:0. Реваншът в испанската столица е символ на тактическата грамотност  и контраатакуващ футбол, бидейки спечелен с 0:2. Головете бележат Капелини и Зоко, а увереността в лагера на интеристите вече придобива заплашителни размери.

УДРЯТ ЧИЧО МИТКО СЪС СИГНАЛНА РАКЕТА

Така се стига до първия сблъсък между Интер и ЦСКА, който е на италианска земя.  Първоначалният план на нашите се обърква още в 32-ата минута, когато оставаме с 10 души заради пресилен червения картон за мургавия Кирил Райков. В добавка неговият човек Факети в самия край на първата част вкарва и в Интер смятат работата за свършена. В средата на второто полувреме Никола Цанев не успява да разбие стената при изпълнение на фаул, но веднага след това шутът му намира пролука към мрежата. Нерадзурите се хвърлят в яростни атаки, но не им помага и невижданото за онези времена петминутно продължение на рефера. Нервите на фаворита не издържат - Якимов лежи контузен, когато е хванат от двама италианци и буквално изхвърлен зад тъчлинията, Димитър Пенев пък е ударен от сигнална ракета, долетяла от трибуните.

Във втория двубой, седмица по-късно, на пръскащия се по шевовете „Васил Левски" сценарият се повтаря - първи гол на Факети и изравнително попадение, този път на младока Николай Радлев, който започва мача като редник, а после под душовете е произведен в старшина от тогавашния военен министър Добри Джуров.

Пресата в Италия побеснява от случилото се в българската столица и прави на пух и прах доскорошните си любимци: "Интер парализиран в София!", "Интер се страхуваше в София!", „Посредствено представяне" и т.н.

ПОЛИТИЧЕСКО РЕШЕНИЕ ЛИШАВА „АРМЕЙЦИТЕ" ОТ ФИНАЛ

Така всичко трябва да се реши в трети двубой, на неутрален терен. Скандално, а и мистериозно до днес, срещата е определена да се играе в италианския град Болоня. Ето какво си спомня по темата легендарният Борис Гаганелов.

„Шефовете ни нямаха право да се съгласяват третият мач да се играе в Италия. Трябваше да е на неутрален терен, както повеляваше правилникът на УЕФА. Разправяха ни, че в Болоня имало много комунисти и те щели да ни подкрепят на трибуните... А истината е, че всичко стана заради един автобус, който получихме от италианците. Имахме реална възможност да отстраним Интер, а на финала срещу Селтик щеше да ни бъде по-лесно"


Така нарочно или не, решаващият мач е загубен с 0:1. Попадението, което праща Интер на финал е дело на Ренато Капелини.

Любопитна подробност е, че въпросният подарък- автобусът „Барейрос" след няколко години бива счупен от феновете на Хасково. От тук тръгва и една от най-любимите песни на феновете на Левски.

РАЖДАНЕТО НА „ЛИСАБОНСКИТЕ ЛЪВОВЕ"

И докато цяла Европа наблюдава с интерес представянето на грандовете, един отбор тихомълком си проправя път до мечтания финал.

Селтик тръгва уверено по стъпките на ФК Дънди и Глазгоу Рейнджърс, които до тогава са единствените шотландски отбори, които са стигали до полуфинал за КЕШ. Нещо повече, „детелините" подобряват постижението им, а впоследствие дори печелят и трофея. Всичко обаче се дължи на легендарния мениджър Джок Стайн. Роденият в Бърнбанк специалист поема тима през 1965 година. Като бивш капитан на клуба, той е отлично запознат с атмосферата на „Селтик Парк" и бързо успява да изгради шампионски отбор. В неговата основа са превърналите се в легенди: Били МакНийл-капитан, Джими Джонстън, Боби Ленъкс и Боби Мърдок.

*-Малка част от успехите на Джок Стейн

В интерес на истината, Селтик има доста благоприятен жребий до самия финал. Последователно са елиминирани Цюрих, Нант и Войводина, за да се стигне до полуфиналите с Дукла Прага.  Грандът на Чехословакия обаче е сломен още в първата среща с 3:1. Попаденията бележат Джонстън (2) и Уолъс. Реваншът в Прага е доста напрегнат, но шотландците изковават 0:0 и така подпечатват билетите си за Лисабон, където ги очаква повече от епичен сблъсък.

ГОЛЕМИЯТ ФИНАЛ

Арена на заветната среща е стадион „Естадио Насионал, Оейраш. Португалската столица Лисабон предлага перфектни условия за футбол и една темпераментна публика, която оставя огромен отпечатък върху този исторически финал. В него легендите като Мацола и Факети трябва да премерят сили срещу 11 момчета, 10 от които до преди няколко години са ритали парцалената топка из улиците на Глазгоу.

Всичко започва като по конец за Интер, който повежда още в 6-ата минута чрез Мацола. Нападателят реализира дузпа, която е отсъдена от немския арбитър Курт Ченшер. Това обаче явно е искрата, от която се нуждаят "детелините", и те веднага зареждат опасност след опасност пред вратата на "нерадзурите". Странно е, как опитните бранители в "черно-синьо" са разпилявани от нападателите на Селтик. В тези минути голът за тима на Джок Стейн се крепи на косъм и само уникалните намеси на вратаря Сарти запазват крехката преднина на Интер. През второто полувреме натискът на шотландците се засилва, като в един момент Сарти дори заковава топката на самата голлиния.

В 63-ата минута Томи Гемил изравнява със страхотен шут от границата на наказателното поле. Малко след това и гредата помага на "нерадзурите". В тези минути Ленъкс и Джонстън буквално развинтват по крилата отбраната на Хеленио Херера. Малко случайно, но напълно заслужено, "детелините" достигат до победния гол. Седем минути преди края Стиви Чалмърс е оставен непокрит и прави 2:1. Историята е написана! Катеначото на Ерера е разбито на малки парченца!

Селтик става първият отбор от Острова, който триумфира с най-ценното клубно отличие. Шотландските герои пък завинаги остават в историята с прозвището „Лъвовете от Лисабон". Самата 1967 е белязана от още четири трофея за „детелините", които  за тяхно съжаление не успяват да спечелят и Междуконтиненталната  купа, където губят от аржентинския Расинг.

СЕЛТИК-ИНТЕР 2:1

0:1 Мацола-дузпа (6'), 1:1 Гемил (63'), 2:1 Чалмърс (84')

СТАДИОН: „Естадио Насионал", гр. Лисабон, посещаемост: 45 000 зрители

СЪДИЯ: Кнут Чешнер (Западна Германия)

СЕЛТИК: Рони Симпсън, Джим Крейг, Били МакНийл, Джон Кларк, Томи Гемъл, Боби Мърдок, Берти Оулд, Джими Джонсън, Уили Уолъс, Стиви Чалмърс, Боби Ленъкс

Старши-треньор: Джок Стeйн

ИНТЕР: Джулиано Сарти, Арманди Пики, Трацизио Бургних, Аристад Гуарнери, Факети, Джанфранко Бедин, Мауро Бичичли, Марио Корзо, Анджело Доменгини, Сандро Мацола, Ренато Капелини

Старши-треньор: Хенелио Ерера

 

ПЪТЯТ НА СЕЛТИК ДО ТИТЛАТА

ПЪРВИ КРЪГ

Селтик-Цюрих 2:0, 3:0

ВТОРИ КРЪГ

Селтик-Нант 3:1, 3:1

ЧЕТВЪРТФИНАЛ

Селтик-Войводина (Нови Сад) 0:1, 2:0

ПОЛУФИНАЛ

Селтик-Дукла (Прага) 3:1, 0:0

ФИНАЛ

Селтик-Интер 2:1