Topsport.bg продължава рубриката си „Историята на Шампионска лига: 60 битки, 60 купи", посветена на най-великия клубен футболен турнир. В 60 поредни материала ще ви запознаем с всички издания на надпреварата, най-вече с финалите. Тази седмица на фокус е кампанията през сезон 1964/65 година.

1965 година: ИНТЕР-БЕНФИКА 1:0

РАЗВИТИЕ НА ТУРНИРА, ВЕЛИК МИГ ЗА ЛОКОМОТИВ (СОФИЯ)

Купата на европейските шампиони 1964/65 е 10-то издание на турнира. 31 клубни отбора участват в него, в това число 30 национални шампиона от предходния сезон и Интер като носител на най-ценното европейско отличие.

Участниците играят в чист турнирен формат със срещи на разменено гостуване (изключение: финалът) за короната на европейския клубен футбол. При равенство след двете срещи, се изиграва трети мач на неутрален терен. В случай, че и той завърши наравно, се играят продължения, а при равенство и при тях се хвърля монета или се тегли жребий.  Надпреварата е историческа, тъй като за първи път участие в нея заема и исландски отбор - КР Рейкявик.  Финалът през този сезон се играе на стадион „Сан Сиро" в италианския град Милано.

ЕТО И ВСИЧКИ УЧАСТНИЦИ В ТУРНИА ПРЕЗ СЕЗОН 1964/65: Слиема Уондърс-Малта, Динамо Букурещ, Рейнджърс, Цървена Звезда, Рапид Виена, Шамрок Роувърс, Гленторан, Панатинайкос, Партизани Тирана, Кьолн, Андерлехт, Болоня, КР Рейкявик, Ливърпул, Заксен Лайпциг, Вашаш ЕТО Гьор, Локомотив (София), Малмьо, ДВС-Холандия, Фенербахче, Рейпас Лахти-Финландия, Лин-Норвегия, Болдклубен 1909, Реал (Мадрид), Дукла (Прага), Гурник Забже, Сент Етиен, Ле Шо дьо Фон -Швейцария, Арис-Люксембург, Бенфика

СЛЕДВАЩАТА ЧАСТ ОТ МАТЕРИАЛА Е СПЕЦИАЛНО ЗА ГРОБОКОПАЧИТЕ НА ЛОКО (СФ)

Българското първенство през 60-те години на 20 век е изключително равностойно. Година след сензацията Спартак (Пловдив), върхът в „А" група достига и Локомотив (София). Клуб със славна история, който в наши дни е на път да бъде затрит от некадърното управление първо на Николай Гигов, а сега и на двете комични карикатури Петър Касев и Кирил Льосков.

„Железничарите" сюрпризират всички със завоюваните златни медали през сезон  1963/64. С основна заслуга за триумфът е старши-треньорът Георги  Берков, който има удоволствието да ръководи велики футболисти като Иван Деянов, Васил Методиев, Димитър Пенев, Никола Котков и Спиро Дебърски. Това „златно" поколение печели „А" група  само с три точки преднина пред конкурентите от Левски, демонстрирайки резултатно нападение и най-добрата защита във футболния ни елит.

*-Отборът на Локомотив - шампион на страната през 1964 г.

Така „червено-черните" звезди правят  своя дебют в Европа на 16 септември 1964 година. Съперник в предварителния кръг е шведският първенец Малмьо, а първата среща в столицата е историческа. Локо помита скандинавците с рекордното 8:3 пред близо 40 000 зрители на "Васил Левски". На полувремето резултатът е 5:1, а през второто полувреме до петия си гол в мача стига и гениалният и в този ден Никола Котков. Спиро Дебърски добавя два, а сред голмайсторите се записва и Милев.

Шведите не могат да се смятат за боксова круша, след като три години по-късно отстраняват в същия турнир ЦДНА, и то след като родните "армейци" са победили не кой да е друг, а Ювентус.

До 30-ата минута на реванша шведите връщат два гола, но това не притеснява българския шампион, който е взел стабилна преднина в първия мач. Малмьо бие с 2:0, но общият резултат е 8:5 за Локомотив. Любопитен факт за реванша е, че титулярите за този двубой са пътували със самолет, докато резервите се предвижват с влак до Рощок и след това с ферибот до Малмьо.

Изпълнени с увереност в собствените си сили, Никола Котков и компания срещат следващия си противник. Това е унгарският гранд Вашаш, който преди това е загрял с две победи над източногерманския Заксен (Лайпциг) с 2:0 и 4:2. Гостуването в Гьор се развива по доста интригуващ начин. Два пъти унгарците, водени от треньора легенда - Шандор Хидегкути, повеждат, два пъти феноменалният Никола Котков изравнява. Локо за първи път повежда в мача в 65-ата минута с гол на Дебърски, но разсеяност в края води до три бързи гола в българска вреда. Две от тях са дело на унгарския таран Ласло Палошай.

Дългоочакваният реванш се състои навръх Никулден, 1964 година. „Васил Левски" е изпълнен до краен предел, а „червено-черната" публика бленува за изразителна победа. Проблем пред локомотивци е липсата на титулярния страж Иван Деянов и Апостол Чачевски. Огромната отговорност пада върху плещите на младите Петър Кирилов и Тодор Колев . През първото полувреме домакините компенсират преднината на своя противник и водят на почивката с 3:1 с голове на Спиро Дебърски - 2, и Васил Василев. Палошай вкарва веднага след почивката, но Цветан Милев възстановява пълното равновесие, като прави резултата 4:2. И когато всички очакват, че съдбата на Локо ще бъде решена чрез хвърлянето на стотинка, унгарците се спасяват с трети гол на Кеглович. Той се оказва скъпоценен за Вашаш и смъртоносен за Локомотив...

*-Никола Котков

Ето какво си спомня за този велик европоход един от „червено-черните" играчи от онова време- Петър Кирилов, в специално  интервю  пред Жаклин Михайлов за вестник „Труд" (2013 година): „Бяха големи мачове - разказва Петър Кирилов, който е едва на 18 години, когато излиза като титуляр срещу унгарския "Вашаш Гьор" в София. - Изпуснах чист гол и още ме е яд, защото можехме да ги отстраним. Бях само на 18 години и това ми бе първият сезон в отбора на "Локомотив". Треньор ни бе Любомир Ангелов-Старото, който замени Георги Берков. Естествено, в отбора имаше цяла плеада отлични футболисти, но специално в мачовете с "Вашаш" над всички бе Спиро Дебърски. Много съм научил от него и мога да кажа, че беше уникален футболист. Притежаваше страхотни футболни умения при дрибъла. На практика бе неудържим за защитата на противника. На мача в София вкара два гола и разхождаше унгарците както си иска. За съжаление титулярният ни вратар Иван Деянов отсъстваше заради контузия, а резервата Лалов не бе напълно възстановен след заболяване.

Каквото и да кажа за отбора, ще е малко - Васил Методиев-Шпайдела, Чачевски, Коцев, Милев, Иван Димитров. Все прекрасни футболисти. И естествено Никола Котков, който вкара пет гола на "Малмьо".

Спомням си, че за мача реванш в Швеция със самолет заминаха само 11-те титуляри, а резервите пътувахме с влак до Рощок и след това с ферибот до Малмьо. Но превърнахме пътя в празник. После на връщане вече целият отбор пътуваше с влак.

Нали бяхме горди железничари. Спомням си, че двама от водачите на групата изпуснаха влака в Берлин. До Унгария също пътувахме с трен. Играхме на стадиона в Гьор пред 6-7 хиляди души. Можехме да спечелим още в Унгария, но не се получи. Но бяхме уверени, че ще ги отстраним в София. Попречи ни и малшансът.

Какви години бяха само за футбола. Посрещаха ни железничарски оркестри на гарите, хората ни се радваха, стадионите бяха пълни. Иначе "Локомотив" винаги е бил по-особен клуб. Старите не си даваха много зор в тренировките, но пък си бяха майстори"

ВАШАШ СТИГА ДО ПОЛУФИНАЛ ЗА КЕШ

След като се справят с Локомотив, унгарците от Вашаш имат огромен късмет при жребия за четвъртфиналите. Там техен опонент са холандците от ДВС (Амстердам), като по това време футболът в Холандия все още е на почти аматьорско ниво. Палачът на Локомотив изпитва доста трудности в първата среща, стигайки едвам до реми 1:1. Ответният сблъсък в Гьор също протича мъчно за хората на Шандор Хидегкути, но все пак всичко завършва добре, три минути преди края, когато Повашай бележи за напълно достатъчното 1:0.

*-Отборът на Вашаш през 1965 година

Магията на Вашаш стига до полуфиналите за КЕШ, защото там ги очаква не кой да е, а великият Бенфика. Еузебио и компания отмъщават за Локо (Сф), правейки диви и щастливи унгарските футболисти.  Въпреки това, маджарите имат надежда след първата среща,тъй като падат само с 0:1. Реваншът обаче бързо попарва техните амбиции, след като Еузебио се развихря и бележи два гола, също толкова добавя и Жозе Аугусто Торес.

БЕНФИКА ОТНОВО СПОРИ ЗА МЕЧТАНИЯ ТРОФЕЙ

Успехът над унгарците от Вашаш означава, че Бенфика ще играе за пореден път на финал за КЕШ. Пътят им до „Сан Сиро" обаче е  епичен и включва разгромен успех с 5:1 над Реал (Мадрид). Това се случва на фаза четвъртфинал, а паметната победа се помни и до ден днешен от най-върлите привърженици на лисабонските „орли". Датата е 24 февруари, 1965 година, 64, 256 зрители стават свидетели на вихрено първо полувреме, когато Жозе Аугосто и Еузебио набързо правят 3:0 за Бенфика.

Амансио сякаш връща Реал в мача с гол в 56-ата, но не така мислят Симоеш и Марио Колуна, които с нови две попадения поставят великия Реал на колене. Реваншът е по-скоро за престиж, който бива спечелен от „белия балет" с 2:1.

КАКВО СЕ СЛУЧВА С НОСИТЕЛИТЕ НА ТРОФЕЯ?

Триумфът с КЕШ през 1964 година, е съпътстван и с огромно разочарование за „нерадзурите". Те не успяват да защитят своето Скудето, след като губят от Болоня с 0:2 във финален мач за отличието. До него се стига, тъй като двата клуба имат еднакъв точков актив след изиграването на 34 кръга в Калчото. Въпреки това, неуспехът не слага край на шеметните години за „нерадзурите". Още през лятото те се заемат със задачата да дублират трофея си за КЕШ, запазвайки всички свои най-добри футболисти. Желанието бива още по-голямо, тъй като финалът на тогавашния турнир трябва да се изиграе на техния любим „Сан Сиро".

Началото е повече от оптимистично, 6:0 над Динамо (Букурещ),  а с голов рецитал изпъкват Жаир и Сандро Мацола. На реваншът, типично по италиански, двубоят е спечелен с минималното 1:0.

*-Еленио Ерера, Тарцизио Бургних, Саул Малтрази, Жаир и Сандро Мацола

Интер има тежки минути на четвъртфиналите, където трябва да се справя с Рейнджърс. Шотландците правят много силна кампания, забравяйки напълно за миналогодишния резил срещу Реал (Мадрид). Глазгоу обаче капитулира на „Сан Сиро", отстъпвайки с 3:1. Суарес и Пиеро дават комфортен аванс за своите, но невнимание в края, оставя шансове за островитяните, които бележат чрез Форест. Реваншът на „Айброкс" е голяма мъка за Интер, където безценна помощ върши тяхното „Катеначо". Домакините бележат още в 7-ата минута и до края мачът се играе пред вратата на Джулиано Сарти, но гол така и не пада.

Съперник на полуфинал е английският Ливърпул, който изживява един от първите си европейски успехи, именно срещу „нерадзурите". Факети и компания падат тежко на „Анфийлд" с 3:0, с което поставят под съмнение своята европейска корона.  Интер все пак показва истинското си лице на реванша и след класика с 3:0 се класира за финала, където опонент е Бенфика на Еузебио и Марио Колуна

ГОЛЯМ ФИНАЛ, ГОЛЯМО НАДЛЪГВАНЕ!

За втори път в историята на КЕШ, заветният сблъсък се провежда на стадиона на един от отборите финалисти. Доня Фортуна намигва с пръст на Интер, който се чувства повече от домакини при наличието на 77 000 верни тифози. Арбитър на срещата пък е швейцарецът Готфрид Дайнст.

Освен с публиката, интеристите се възползват максимално и от лошото време в Милано. Наводненият  терен на „Сан Сиро" изобщо не е по вкуса на Бенфика. Той не позволява на Еузебио и компания да провеждат своята технична игра, което в крайна сметка се оказва и фатално за лисабнонските „орли".

Герой в този финал, който като цяло е едно голямо надлъгване, става бразилската легенда Жаир. Всичко се случва в 43-ата минута, когато той получава отличен пас от Милани и с мощен шут прокарва кожено кълбо между ръцете Коща Перейра. До края Бенфика има своите шансове да отбележи, но отличен мач прави стражът на Интер-Джулиано Сарти. Така „нерадзурите" триумфират с втори трофей от КЕШ, задавайки новата мода в европейския и световен футбол.

Голмайсторският приз на турнира печели Еузебио с 8 гола, а с един по-малко, на третата позиция остава родната легенда Никола Котков.

ИНТЕР-БЕНФИКА 1:0

1:0 Жаир (43')

СТАДИОН: „Сан Сиро", гр. Милано (Италия), посещаемост: 77 000 зрители

СЪДИЯ: Готфрид Диенст (Швейцария)

ИНТЕР: Джулиано Сарти, Трасизио Бругних, Джиачинто Факети, Джанфранко Бедин, Аристид Гуарнери, Армандо Пики, Жаир да Коща, Сандро Мацола, Хоакин Пейро, Луис Суарес, Марио Корзо

Старши-треньор: Еленио Ерера

БЕНФИКА: Коща Перейра, Домициано Кавем, Хермано, Раул Мачадо, Фернандо Крус, Хосе Нето, Марио Колуна, Жозе Аугусто, Жозе Торес, Еузебио, Антонио Симоеш

Старши-треньор: Елек Шварц

ПЪТЯТ НА ИНТЕР ДО ТРОФЕЯ:

ПЪРВИ КРЪГ

Интер-Динамо (Букурещ) 6:0, 1:0

ЧЕТВЪРТФИНАЛ

Интер-Глазгоу Рейнджърс 3:1, 0:1

ПОЛУФИНАЛ

Интер-Ливърпул 1:3, 3:0

ФИНАЛ

Интер-Бенфика 1:0