Със своите смени Пеп Гуардиола реши мач, който вече бе изпуснал от ръцете си. Елиминирането на Ювентус събуди едни позабравени качества в мюнхенци, но и постави доста въпроси.

Когато пуснеш Тиаго в игра, малко вероятно е да сбъркаш. Ето защо когато Пеп Гуардиола се хвали, че със своите смени е обърнал мача, е малко пресилено, а и се върви в грешна посока.

Влизането в игра на Тиаго и Кингсли Коман бяха спешни и логични, но далеч не гениални. Въпросът по-скоро е защо се чакаше с пускането на Тиаго едва в продълженията. И защо любимецът на треньора Шаби Алонсо изобщо е предпочитан в стартовия състав. На играта на Байерн дълго време й липсваше идея и вдъхновение, първите 70 минути бяха най-слабите на тима този сезон. А Тиаго е логичен избор, ако търсиш организация и изненади.

Няма съмнение, че Гуардиола изведе Байерн до ново ниво. В Мюнхен той направи толкова гъвкав отбор, който няма паралел в Европа. Срещу Ювентус обаче играчите спасиха свой треньор. Те са тези, които предотвратиха трето поредно отпадане от Шампионската лига преди финала. Засега.

Гуардиола трябва да поеме дълбоко въздух сега. Мечтата му за големия требъл почти се бе изпарила срещу Ювентус. И то заради него. Критиките към треньора логично не закъсняха още в студиото на ZDF. „Просто не мога да разбера защо играч, който идва от Ювентус, не излиза в този мач срещу тях. Нямам обяснение защо той не бе титуляр - заяви Оливер Кан. - За Тиаго мога да задам същия въпрос." Клубната легенда Франц Бекенбауер бе още по-озадачен от тактиката на Байерн, след като тимът не се справи с ранна преса на Ювентус. „Целият отбор игра под нивото си. На всеки може да се случи един слаб мач, но не очаквам това от отбор с претенции за требъл", заяви Кайзера.

Този път нямаше брилянтни ходове или щафетно преминаване на съперник с пасове, които осигуряваха преди успеха на Байерн. Имаше просто едно свирепо желание да не се отпадне още в този кръг. Щурмуване на противниковата врата с високи топки, изсипани в пеналта, които предизвикваха диви изблици на ярост у Гуардиола. Байерн просто играеше футбола на Оливер Кан: „Още и още, и още".

Последният път, когато мюнхенци бяха в подобна ситуация и я обърнаха в своя полза, бе през 2001 година. Тогава Патрик Андерсон от фаул изтръгна титлата от ръцете на Шалке 04, който остана шампион само в сърцата ни. Няколко дни по-късно Оливер Кан парира няколко дузпи в един от най-слабите финали в историята на Шампионска лига, за да изведе Байерн до купата.

Сега мюнхенци показаха, че могат да печелят не само по красивия начин. Могат да разчитат също на физическата си мощ и воля, ако нещата се объркат. Умения, с който могат да се печелят трофеи.