Този сезон Шампионската лига е по-слаба от когато и да било. Може ли английски клуб да вземе предимство?

Да се върнем в една априлска нощ на 2000 г. Манчестър Юн е все още шампион на Европа, откъснал се водач във Висшата лига и сочен като фаворит за повторно спечелване на Шампионската лига. Тогава Реал (М) дойде на "Олд Трафорд" и вдъхновен от играта на Редондо и отчайващото представяне на Хенинг Берг отстрани "червените дяволи".

Това отпадане остави трайни последствия, също като радиацията в почвата. Оттогава сър Алекс Фъргюсън рядко рискува, особено далеч от дома, а думата "сигурност" стана негов лозунг. И какво донесе това на Манчестър Юн? Само две победи в елиминационната фаза на Шампионската лига за шест години.

Шест години? Във вторник вечер Фъргюсън се завърна към формулата, с която се идентифицира всеки мениджър с отбор в Неделната лига (виртуална игра с отбори, съставени от фенове): изведи най-доброто, с което разполагаш, и ги накарай да надиграят съперника. И това проработи, въпреки че Селтик се наслади на благоволението на боговете на победата.

И въпреки нежеланието на сър Алекс да върне по-назад Джон О'Шей и Дарън Флетчър, всъщност Юнайтед не е толкова далеч от успех в Шампионската лига. Частично заради факта, че Уейн Рууни, Кристияно Роналдо и Луис Саха са най-впечатляващата нападателна тройка в Европа, но най-вече заради това, че сега тече най-слабата надпревара в Лигата от нейното създаване.

Въпреки това на жребия за 1/8-финалите след две седмици повечето от големите отбори в Европа ще бъдат поставени в урните. Това обаче не бива да тревожи. В момента много малка част от тях - Лион и май никой друг - са близо до най-доброто си представяне.
Сега да видим ситуацията в основните първенства, защото с изключение на Аякс и Порто само отбори от там са печелили Шампионската лига.

Първо, Италия. Няма го Ювентус. Най-слабият Милан от близо две десетилетия насам. Интер, вярно е водач в класирането, но е отбор от застаряващи играчи, който винаги е обречен да се провали. Докато футболът, демонстриран от Рома, е прекрасен за момента като романтична ваканция, той е по-скоро временен.

Испанските отбори все още не успяват да впечатлят. Барселона безспорно е най-добрият отбор в Европа, но поне до Нова година са без Лионел Меси и Самуел Ето'о, а и все още не е сигурно, че ще продължи. Въпреки че бавно, но сигурно бе Капело-изиран, Реал (М) играе повече на приливи и отливи от всеки друг път. Валенсия - те са се отдали на свободното падане.

В Германия ситуацията е същата. Байерн - един вечен претендент за участие на четвъртфиналите, направи най-лошия си старт в Бундеслигата от 13 години насам. Въпреки че се класираха за следващата фаза без Михаел Балак и контузения Оуен Харгрийвс, баварците не са същият тим.

Остава Лион, който е изумявал неведнъж и четирите английски тима. Аз не съм човекът, който ще бие тъпана на Висшата лига, но е повече от ясно, че Челси, Манчестър Юн и Арсенал са с най-големи шансове да спечелят Шампионската лига, въпреки че последните два още не са успели да се измъкнат от групите си заради пропуснати шансове и треньорски гафове в първите срещи. От тази гледна точка на Ливърпул му липсва качество или сигурност да стигне до успеха, но само глупак може да ги отпише.

В момента "червените" са по-силен отбор от този, който взе трофея през 2005-а.
Може би е твърде рано за подобни заключения. Евротрофеите се печелят през май, а не в мрачните ноемврийски нощи, но посоченото по-горе все пак трябва да бъде взето под внимание повече от всякога.