Манчестър Юнайтед продължава да се надява на втората си титла в Шампионската лига (б.р. тимът има и КЕШ от 1968 г.), както сър Алекс обяви страстно след безстрастната победа над Лион. Добрите новини за Англия във вторник обаче дойдоха от Милано, не от „Олд Трафорд". Отстраняването на властващия европейски шампион от Арсенал бе плод на епохална амбиция, докато успехът на Юнайтед бе странно неудовлетворителен.

Видяхме нов изблик на таланта на Кристиано Роналдо. На моменти той се губеше и както много от съотборниците си бе твърде снизходителен, но поне имаше момента си. Преди мача Рио Фърдинанд призна, че се страхува от повторение на шокиращата развръзка от Милано миналия сезон и реториката му тревожно започваше да изглежда като знак на проницателност, когато Роналдо разсея опасенията, че това може да е една от онези вечери, в които завъртанията му и прескачането на топката си остават повече обещаващи отколкото ефективни.

За френския тим, който по това време вече бе успял да отблъсне натиска на домакина и да влезе в ритъма на мача, това бе истински удар. През второто полувреме имаше период, в който Лион направи същото и Карим Бензема изглеждаше много по-сериозна заплаха от играчи като Нани, Андерсон и дори Роналдо. Андерсон бе заменен от героя от „Жерлан" Карлос Тевес, но това не бе достатъчно да спре порива в играта на гостите.

Недостатъкът на Юнайтед бе най-очевиден, когато нещата опираха до креативност. В същата деликатна зона Лион бе ръководен умело от бразилеца Жуниньо, който придаваше форма и острота на отбора си. Докато французите владееха топката по-добре, човек може да се запита защо Пол Скоулс, подобряващ формата си напоследък след дълго лечение, не влезе дори от скамейката, въпреки хроничната липса на прецизност от Уейн Рууни, чието най-добро положение дойде след лош пас назад от Хатем Бен Арфа и той успя само да стреля право в Грегори Купе.

За щастие на „червените дяволи" Бензема си остана оръжие, което заплашва, но не разрушава. Това бе нощ, за която Юнайтед трябва да признае, че при всичките си качества, така и не успя да наложи пълен контрол над мач, който можеше да хвърли сянка над целия му сезон. Роналдо бе героят, но това не бе вечер, след която някой трябва да попада в светлините на прожекторите. По-добре те да осветят някои действителни проблеми...