Едва ли има по-интересен събеседник от Фабио Капело за предстоящия гигантски финал в Шампионска лига между Реал (Мадрид) и Ювентус. Дон Фабио познава отлично обстановката и в двата клуба, работил е в тях, а не е изненада, че е вдигал титли и купи в Торино и Мадрид. Ето едно любопитно интервю на Капело преди мача в събота.
Запазил ли е някой друг клуб своите изначални характеристики в степен, подобна на тази на Ювентус?
- Това е един много сериозен клуб. Там е важно да бъдеш скромен. Онези, които не са скромни, ги изпъждат. Трябва винаги да се работи колективно и винаги да се внимава какво правят другите около теб. Там не се играят игрички!
Какво търсят у даден футболист, когато обмислят дали да го привлекат - характер или технически профил?
- Преди да купят някого, го обмислят откъм всеки нюанс. Следят го изкъсо. Не обръщат внимание единствено върху доброто му технико-тактическо качество - искат и да е мъж. Искат мъже първо за съблекалнята, а чак след това за терена.
Защо?
- Защото това е фундаментално за всеки клуб. Великият Милан на Берлускони стори същото: Барези, Малдини, Гатузо, Пирло... Тези играчи предаваха на останалите този манталитет на трудолюбие, скромност и постоянна жажда за успехи. Разликата при Ювентус е, че там винаги е било така, че не е имало промяна в това отношение като при други. Винаги са култивирали този манталитет.
Какви черти е запазил настоящият Юве от отборите на Трапатони и Липи?
- Единственото, което може да се сравнява, е бойният дух.
Юве, който спечели Шампионската лига през 1997 г., се въртеше около Ферара, Торичели, Конте и Дешан. Отборът на Масимилиано Алегри също се основава на дефанзивния си блок...
- Не може да започнеш градежа на един отбор на базата на стила. Ако сториш това, без да обърнеш внимание на наличните си футболисти, ще имаш стил без ефикасност. Най-важното е тези твои играчи да са убедени в системата. Днес Юве се чувства уютно с трима централни защитници. Отбранява се с много хора и напада с много хора. Но обърнете внимание: Мадрид също се отбранява с много хора. В този Мадрид се връщат назад всички, това е много компактен отбор, комуто много се харесва да играе на контраатака. Ако му позволиш това, те убива. Мадрид от 1998-ма също беше компактен в защита отбор със здрава полузащита благодарение на Редондо, Сеедорф и Карембьо.
Друга запазила се черта в годините при Ювентус: План А на централните защитници от всяка епоха е дългото подаване към централния нападател...
- Защото нападателите знаят как да се движат. Марио Манджукич и Гонсало Игуаин се движат много добре, че и непрекъснато. А измежду централните защитници има футболисти, умеещи дългия пас. Това е игрови автоматизъм. Мадрид също играе с дълги топки, но с промяна на фронта на атаката. Лука Модрич и Тони Кроос разтеглят към отсрещния фланг непрестанно, тъй като отборът се стреми бързо да атакува от крилата. Много е трудно за Мадрид да влиза през центъра - прави това само когато играе на контра. Когато има инициативата в противниковото поле, най-вадещите от равновесие отигравания се случват с топка у Марсело или Дани Карвахал.
Атакуват от фланговете, за да са винаги защитени в центъра. Също като при Юве?
- Атаките от фланговете вредят на съперника ти и същевременно не му позволяват да навреди на теб. Защо иначе сложиха Каземиро пред централните си защитници!?
Друго запазило се в годините качество в Юве е специализирането на тарана или втория нападател в контролирането на 50-метрови пасове: Бетега, Индзаги, Виери, Трезеге, Тевес, Ибрахимович, Манджукич...
- Вижте, това твърдение трябва да се преосмисли. Ако тези нападатели контролират отлично дългата топка, е защото подаването е било отлично - ако то е лошо, никой никое подаване не би могъл да контролира. Помня, че когато Йеро даваше дълъг пас, топката идваше идеално на нападателя, а Роберто Карлос също беше отличен в този компонент. Хей, говорим за отбори, достигнали финал на Шампионската лига, не за някакви посредственици!
Този нападател, който чака топката високо по терена, овладява дългия пас и удържа фронта до идването на съотборниците си, част от идентичността на Юве ли е?
- Да, това е културата на отбора и на италианския футбол. Но обърнете внимание, че и Мадрид залага много на това. Не е културата на Барселона и Севиля, залагащи на много пасове. Когато има възможност да се играе бързо и директно, централните защитници на Мадрид я използват с охота.
От каква класа като нападател е Игуаин?
- Живее за гола. Напомня ми малко на Батистута. Габриел стреляше по-добре с глава, но Гонсало шутира по-добре с краката, движи се много добре и има нюх към гола. Помня го, защото аз го купих в Мадрид през 2006 година, когато бях треньор там. Взехме него, Марсело и Фернандо Гаго.
В какво се е променил оттогава?
- Човече, много се е подобрил! Качеството избуява с годините, с опита, когато престанеш да си хлапе, което играе за забава, и заиграеш за победи. На мен винаги ми е харесвал заради характера си. Пусках го 18-годишен във важни мачове и взехме титлата.
А Джанлуиджи Буфон подобрил ли се е?
- Не, винаги е бил изключителен и точка! Той се грижи много за себе си, обича да тренира и да се труди. Никога не се спира. Винаги е бил такъв и винаги е бил от впечатляваща класа.
Сега обаче играе повече с краката...
- Подобри се там, защото днес всички опитват да карат вратарите си да участват в играта. Той очевидно е напреднал, защото го е тренирал и има самоувереност. Подобряваш се само с тренировки. Същото е като при пианистите: трябва да свириш всеки ден.
Джосеп Гуардиола твърди, че Леонардо Бонучи е най-добрият централен защитник на света...
- Да, когато има топката в краката си. Той и Давид Луиж са най-добрите в този компонент. Когато обаче говорим конкретно за отбраняване, има по-добри. Джорджо Киелини например е по-добър пазач. Трябва обаче да смесваш добре качествата на защитниците си, за да имаш добра двойка или трио. А ако добавиш и вратар, който ги пази, като Буфон, всички се подобряват. Това е важно, защото вратарят е зад всички, вижда всичко, може ти помогне, може да ти подскаже с вик... Това е фундамент на добрата отбрана!
Кой от двата финалиста бихте искали да тренирате?
- Победителя (б.и. - засмива се). Мадрид има по-добра полузащита от Ювентус, а ситуацията в атаките зависи от състоянието на Игуаин, Кристиано (Роналдо), (Пауло) Дибала и (Карим) Бензема. В защита Юве има преднина, тъй като е отлично организиран и има треньор, който знае кога да прави тактически и индивидуални промени. Алегри е много умен, затова е много трудно да се вкарват голове срещу отбора му. У Мадрид най-много ми харесва това, че е много скромен тим: всички играчи се борят и тичат здраво, при все че е все известно огромното им качество. Това е белег на великите отбори: имат звезди, ала винаги са скромни.
Бихте ли отличили някого от невъзпетите звезди на "белите"?
- В последните четири-пет мача вратарят им (б.и. - Кейлор Навас) бе един от най-добрите им играчи. Иско е в изключителна форма - и физически, и психически. Изигра много силни мачове срещу Малага и Селта. Не е моя работа, но лично аз бих оставил Гарет Бейл резерва за негова сметка. Според мен футболист, който не е играл дълго време, трябва да започне на пейката.
