Десет години по-късно тръгвам отново за Барселона. Предишния път бях за 4-5 дни с жена ми и футболът не ме интересуваше. За малкото време, което бях тогава там, останах възхитен от града.
Сега целта и мотивацията на посещението ми бе изцяло футболна. Отивах с радост на славния "Ноу камп" да гледам първия мач в Шампионската лига на български отбор (на когото и симпатизирам) - и то не само срещу настоящия европейски шампион Барселона, но и срещу формация на каталунския гранд, която според мен играе най-зрелищния футбол на Стария континент.
Барселона с двамата най-силно вълнуващи ме съвременни играчи - Роналдиньо и Меси. Тях използвам и за илюстративен пример, когато говоря на по-младите за моя футболен любимец - великия Божидар Искренов.
Явно поради големия интерес на български фенове към мача, чартърът (един от многото), с който в понеделник летя за Испания, е на турските авиолинии. Комшу-стюардесите са хубави, но яденето е "язък" за труда за сервирането - може да засити някой непретенциозен на вкус и на количество пекинез за двайсет минути напред.
Порядъчно гладни кацаме на летището в Барселона. В сравнение с него софийското представя столицата ни като някоя паланка. С двама колеги тръгваме веднага за пресконференцията на Рийкард, защото вече е станало 4 следобед местно време, а тя е около час по-късно.
Стигаме до "Камп Ноу" или "Ноу Камп" (едното било на каталунски, а другото на испански - не запомних само кое на кой език беше). Стадионът отвън изглежда достатъчно внушително, но като влезеш вътре, е истински впечатляващото.
От нивото на терена трябва бая да извиеш врат нагоре, за да хванеш добре с поглед последния (май беше пети) етаж на почти отвесните надвиснали над терена от всички страни чудовищни трибуни.
Пръв в залата за пресконференции дойде капитанът на Барселона Карлос Пуйол. За нас, българските журналисти, трябваше да превежда сънародничката ни Татяна (разбрах името й от местния вестник "Спорт" на другия ден, където не бяха забравили да отделят място на "колоритното" й присъствие).
Как Татяна се беше озовала в ролята на преводачка на тази пресконференция, не разбрах, но горката не можа да преведе нито един въпрос или отговор нито от испански на български, нито обратното. Въпреки че си водеше старателно бележки
Татяна почти се разплака на безпомощността си още в началото на разговора с Пуйол. А след като той излезе и малко по-късно пред журналистите застана Франк Рийкард, нашата пишман-преводачка изобщо не се появи. Дали домакините я бяха отпратили преждевременно или пък тя самата бе разбрала, че усилията й са безнадеждни...
Така пресконференцията на Рийкард мина без превод на български. Но след като сведущия в испанския колега Виктор Игнатов ми предаде най-важното от нея, оцених като най-интересното от всичко... сакото на холандския суринамец.
С пъстро шарено-карираната си горна дреха Рийкард бе наистина много "джазов" и ми приличаше доста на пищен папагал.
След срещата с Рийкард в коридора се натъкнахме на футболистите на Левски, които се лутаха за входа на съблекалнята. След като го намери, Йовов застана на вратата и ухилен до уши се обърна към българските журналисти: "Интервюта няма да давам, защото не знам испански".
Два часа по-късно и Мъри Стоилов и Топузаков дадоха пресконференция, като този път заради местните журналисти в ролята на преводач влезе успешно пресаташето на Левски Сашо Касабов, който е на "ти" с испанския.
На излизане от сградата на стадиона виждам Ники Димитров, който е голям фен на Роналдиньо. "Гледа ли им тренировката, щото аз не можах?" пита ме той. "Все пак намерих начин да надзърна за миг и като видях Роналдиньо, ми се разтуптя сърцето", казва ми въодушевен талантливият млад футболист на "сините".
Следващата атракция на "Ноу Камп" беше застаналата на бордюра на булеварда пред самия стадион... проститутка. Вече е тъмно и тя е излязла да действа, "облечена" в нещо като прозрачно черно перде, прилепнало по даващото се под наем тяло.
С колегите стигаме най-накрая до хотела (без дамата от булеварда - това уточнение е за по-мнителните или порно-романтичните). Той е близо до парка "Гауди", като районът е чудесен. Въобще от кратките ми впечатления от Барселона мога да кажа, че е прекрасен, истински вълнуващ, топъл (не само като климат) град. Архитектурата - и по-старата и по-новата - е красива и разнообразна почти навсякъде, накъдето погледнеш.
Това те кара да направиш болезнен паралел с уродливостта на по-голямата част от "постройките" в София. Понеделник вечер завършихме с хапване и някоя бира (без мен, защото е вредна за подаграта) в едно открито кафене. Сервитьорът беше готин млад пич и добър търговец. Заговорих белия мъж за футбол и го питах от Барселона или Еспаньол е, а той каза, че е... бразилец.
Колегата му пък се оказа мароканец. На другия ден преди мача седнахме на тротоара в едно заведение "Happy". На масата бяхме заедно с няколко фенове на Левски, облечени в клубните фланелки. На гърба на единия от тях като "контраудар" на барселонския Роналдиньо се мъдреше гордото "Лавиньо" (Lavinho). По едно време отвътре излезе да поговори с нас готвачът на заведението.
Софиянец от "Люлин". Носталгично дойде да поговори със сънародниците си, тъй като от година и половина не се бил прибирал в България, защото: "Няма какво да правя там, как да храня семейството си?!". Младият мъж, който е с жена си в Барселона, работил като готвач в Народното събрание за 400 лева на месец. А в каталунската столица бе започнал като строителен работник с надница от 50 евро на ден. Впрочем, една пица в централно заведение в Барселона е 10 евро, но цените на хранителните стоки в обикновените магазини са по-ниски от тези в България в абсолютни стойности...
И стигаме вече до мача. Него, дето се вика, всички са го гледали. Няколкохилядната оптимистична публика на Левски, която бе дошла специално за двубоя, бе качена от домакините някъде горе в небесата да гледа от птичи поглед.
Горките "сини" фенове трябваше да видят не само петицата във вратата на любимия си тим, но и да понесат жестокия порой и вятър, който ги засипваше, незащитени в по-голямата част от мача, така както Роналдиньо, Ето'о и Жули помитаха далеч долу "синята" защита.
Феновете на Левски обаче направиха всичко възможно темпераментните, но миролюбиви привърженици на Барса да разберат, че на този стадион е дошъл отбор, който има солидна подкрепа зад гърба си. А след като австриецът Плауц не отсъди дузпа срещу Пелето, от "синия" сектор мощно заехтя "патентованото" за нашите стадиони: "Мафия, мафия!"
На връщане за България - в автобуса за летището и после в самолета, преобладаваше мълчанието - достойният израз на разочарованието.
Преди да излетим стана ясно обаче, че испанците пишеха на ръка груповия ни билет за София - компютрите на летището не работели. Това беше някак успокояващо - може да имат велик футболен отбор, но все пак приличат и на нас...
Domein
на 16.09.2006 в 02:27:14 #16Е,Реал е най-великият отбор в света!Иначе бях на мача и мога да кажа,че тадионът е един бетонен мастодонт и нищо повече!А испанците са си като българите,само че по-грозни и по-добре финансирани за да излязат от блатото!Далеч са от Германия,Франция и Великобритания!И едва ли някога щр ги стигнат!Просто такъв им е манталитетът!
renton
на 16.09.2006 в 00:41:58 #15Само Реал! Барселона даже и 200 години да играят няма да имат успехите на Реал.
Saso
на 15.09.2006 в 22:52:06 #14babait
на 15.09.2006 в 20:02:17 #13шпионска лига
Mourinho
на 15.09.2006 в 19:03:13 #12Cavaliers ,БългариЯ се пише с Я,моето момче
Nickname
на 15.09.2006 в 17:49:10 #11Не се научихте как е името на треньора на Левски обаче. Не е Петомир Петилов, Седмомир Седмилов е. Това е титла която се присъжда в кралство Великобритания след резултата с Челси
Quintrix
на 15.09.2006 в 17:40:09 #10Челси се обиграва все повече и смятам,че до 27-ми ще са в идеална форма за мача със Селски 05, а след този мач АФК Селски 05 официално ще бъде преименуван на Селски 07, и не ме наричайте чорбар или както там викате на феновете на този червен отбор, защото не съм такъв, просто от малък мразя Селски подХУЯне и завинаги ще подкрепям противниците му. Градчето е страхотно да, няма спор, но най-страхотното се случи във вторник-няма никога да забравя физиономийте на "евробойците" който се самозабравиха с изказвания за забавление и не знам си какво още. Все така да виждам вече мутрите на ПЕТомир ПЕТилов-Мъди и ПЕТсираков- то е като да си ходил на Божигроб-ама там ставаш Хаджи а тука в случая само Георги ПЕТков ще си запази фамилията
martin1977
на 15.09.2006 в 17:24:59 #9Искам и аз в Барселона...
Cavaliers
на 15.09.2006 в 15:35:49 #8За автора на тази тъпа статия имам препоръка.Във вчерашния брой на онлайн изданието на "7 дни спорт"има една статия на Иво Иванов-"Движение за нашите деца",вземи я прочети и се поучи как се пише интересна и интригуваща изтория,защото твоята прилича на съчинение на третокласник.Ако с това си изкарваш хляба ,жалко за журналистиката в Българиа.Под всякаква критика за стила на писане.Жалко!
mOkaP
на 15.09.2006 в 12:42:10 #7А ПЕТОмир искал да вземе 15 точки от следващите мачове
14/88
на 15.09.2006 в 12:33:05 #6абе свине вие откога пак взехте да говорите.мислех си че поне от малко срам ше си мълчите тая година ама не,свинята си е свиня.поне до коледа през седмица по бтв ше гледате ЛЕВСКИ и ше умирате от злоба след жалките си мачове с родопа ,марек и прочие евро гиганти.
Mourinho
на 15.09.2006 в 12:14:49 #5Тодор4о,браво за хубавото съчинение.Няма правописни грешки,добре си формирал тезата си и,но има граматически грешки и заключението не е добре изказано. Мн.Добър 5+ Само се чудете с какви простотии да си напъсните сайтчето.
FC Barcelona
на 15.09.2006 в 11:41:34 #4Само Барселона! Реал дори да 200 млн. евро за селекция пак ще бъдат жалки!
ANTIMADRID
на 15.09.2006 в 11:35:10 #3Най - хубавия град в света с най-добрия отбор в света!
sartorius
на 15.09.2006 в 11:20:18 #2Подуенските помияри скандираха "Мафия" на Ноу Камп, също както го правеха преди 10-на години, носейки фанелси с надпис ВИС-2 (силова престъпна групировка водена последователно от разстреляните братята Васил и Георги Илиеви)! Кретенията там винаги е била клубна политика, а слабоумието култов белег на подуенци!!!!!!!!
Abbiatti
на 15.09.2006 в 09:32:41 #1Как прекарах лятото, съчинение на второкласник... Пфу!