Topsport.bg продължава рубриката си „Историята на Шампионска лига: 60 битки, 60 купи", посветена на най-великия клубен футболен турнир. В 60 поредни материала ще ви запознаем с всички издания на надпреварата, най-вече с финалите. Тази седмица на фокус е кампанията през сезон 1969/70 година.
1970 година: ФЕЙЕНОРД-СЕЛТИК 2:1 (След продължения)
РАЗВИТИЕ НА ТУРНИРА, БРИЛЯНТНИЯТ ЖЕКОВ НЕ УСПЯВА ДА СПАСИ ЦСКА
Купата на европейските шампиони 1969/70 е 15-то издание на турнира. 33 клубни отбора участват в него, в това число 32 национални първенци от предходния сезон и Милан като носител на трофея.
Участниците играят в чист турнирен формат със срещи на разменено гостуване (изключение: финалът) за короната на европейския клубен футбол. При равенство след двете срещи се гледа правилото за гол на чужд терен. Ако и там има равенство, за пръв път не се изиграва трети мач на неутрален терен, а директно се пристъпва към хвърляне на монета.
Интерес буди и въвеждането на предварителен кръг, който е само за отборите на Копенхаген Болдклуб (Дания) и ТПС от Финландия.
ЕТО И ВСИЧКИ УЧАСТНИЦИ В ТУРНИРА ПРЕЗ СЕЗОН 1969/70:
ТПС-Финландия, Копенхаген Болдклуб, Хибърниънс, Спартак Търнава, Галатасарай, Уотърфорд-Ирландия, Арад-Румъния, Легия Варшава, Байерн (Мюнхен), Сент Етиен, Форварц (Берлин), Панатинайкос, Цървена Звезда, Линфийлд (Северна Ирландия), Милан, АвенирБеген (Люксембург), КР Рейкявик (Ислания), Фейенорд, Стандарт Лиеж, ФК Тирана, Олимпиакос Никозия-Кипър, Реал (Мадрид), Лийдс Юнайтед, Лин, ЦСКА, Ференцварош, Базел, Селтик,Бенфика, Аустрия (Виена), Динамо (Киев), Фиорентина, Йостер-Швеция.
„АРМЕЙЦИТЕ" ОТНОВО НА ЕВРОПЕЙСКАТА СЦЕНА:
Сезон 1968/69 година остава като един от най-интересните в историята на „А" група. По-скоро са любопитни събитията е извън чисто футболния аспект на играта. През зимната пауза на следват нови реформи във спортните движения, като много спортни клубове са обединени, включително и такива участващи във „А" РФГ.
ЦСКА Червено знаме (София) се обединява със Септември (София) от Северната "Б" РФГ под името ЦСКА "Септемврийско знаме". Резултатите на Септември са зачетени, а на противниците му през пролетта са присъдени служебни победи с по 3:0.
Левски (София) е обединен със Спартак (София) от "А" РФГ и Спортист (Кремиковци) от Южната "Б" РФГ. Отборът се състезава под името Левски-Спартак (София) и наследява актива на Левски в "А" РФГ. На мястото на Спартак в "А" РФГ е вкаран Академик (София) от Зона "Витоша" (трета дивизия), който продължава с актива на Спартак до края на сезона. Резултатите на Спортист (Кремиковци) са зачетени, а на противниците му през пролетта са присъдени служебни победи с по 3:0.
Славия (София) се обединява с Локомотив (София) под името ЖСК-Славия и наследява актива на Славия. Резултатите на Локомотив са зачетени, а на противниците му през пролетта са присъдени служебни победи с по 3:0.
Миньор (Перник) се обединява с Металург (Перник) от Южната "Б" РФГ под името Кракра Пернишки и наследява актива на Миньор. Резултатите на Металург са зачетени, а на противниците му през пролетта са присъдени служебни победи с по 3:0. Черно море (Варна) се обединява с Академик (Варна) състезаващ се в ниво под трета дивизия. Новият отбор се казва Черно море и наследява актива на Черно море.
След тези реформи броят на отборите се запазва на 16, като първенството протича в 30 кръга, като всеки отбори играе срещу всеки на разменено гостуване. Това се запазва до 2000 година, когато следват нови реформи във футболното първенство. Изключение правят сезони 1971/72 и 1972/73, в които „А" РФГ е разширена до 18 отбора.
В крайна сметка, шампион през гореспоменатата кампания става ЦСКА Септемврийско знаме, който завършва със седем точки преднина пред тогавашните първенци от Левски-Спартак. Селекцията на Стоян Орманджиев демонстрира завидно постоянство през целия сезон и заслужено се окичва със златните медали. В селекцията на столичния гранд изпъква прекрасният нападател Петър Жеков, който става голмайстор на първенството със своите 36 попадения. Благодарение на тях, той печели и "Златната обувка". Няма как да не споменем и други значими фигури от този отбор като: Димитър Пенев, Иван Зафиров, Борис Гаганелов, Аспарух Никодимов, Митата Якимов и Димитър Марашлиев. Вкусът от спечелената титла обаче е леко горчив, тъй като на 17 ноември, 1968 година, „червените" инкасират рекордна загуба от вечния си враг Левски с 2:7.
РАЗОЧАРОВАНИЕТО СРЕЩУ ФЕРЕНЦВАРОШ
По-малко от година след този резил, ЦСКА подновява участието си за КЕШ. Жребият не е особено благоприятен, изправяйки момчетата на Стоян Орманджиев срещу Ференцварош. Зелено-белите от Будапеща са и първият соцтим с трофей от наложилите се 3 клубни надпревари - Панаирната купа. Това обаче не притеснява българския представител, който съумява да спечели домакинството си с 2:1. Началото е чудесно, но краят е унил. След двата гола на Жеков, „армейците"имат още шансове да увеличат разликата, но пропускат с лека ръка. Самият Жеков има шанс да добави нови голове, но не успява повече от двете си попадения. Гостите също имат положения преди попадението на Ракоши, но Немет се засуетява преди гола и не успява. Срещата свършва с крехък аванс срещу унгарците, който неминуемо крие огромните си рискове за реванша.
Рисковете, за съжаление, се оказват напълно оправдани и ЦСКА-Септемврийско знаме губи тежко визитата си на препълнения „Непщадион". Времето в Будапеща е ветровито и дъждовно, но резултатът от реванша е още по-потискащ. Първият гол на домакините идва при немаркирана от съдията засада, после Гаганелов изпуска Браникович и той удвоява резултата. Марашлиев връща нашите надежди за успех, но надеждата трае само до 60-та минута. При изпълнение на свободен удар след ненужен фаул на Якимов, след разбъркване, Ракоши (както и в София) се оказва находчив и дузпата слага печален край на това състезание.
Впоследствие унгарските палачи на ЦСКА стават лесна жертва за тогавашния шампион на Англия. Лийдс Юнайтед, подобно на финала за Панаирната купа през 1967/68, отново е безпощаден над Ференцварош и след два успеха с по 3:0, продължава с лекота към четвъртфиналите.
ДЖОК СТЕЙН И КОМПАНИЯ ОТНОВО СА ТУК!
Няколко години след великия си триумф в Лисабон, „детелините" от Селтик са жадни за нова доза европейско величие. Отборът все още е воден от легендарния Джок Стейн и продължава да бъде абсолютен доминант в шотландското първенство. Гръбнакът на тима е запазен и отново основни величини в него са „Лъвовете от Лисабон": Джими Джонстър, Боби Ленъкс, Боби Мърдок и капитанът Били Макнийл.
Селтик стартира кампанията с екзотично гостуване на швейцарците от Базел, което завършва при нулев резултат. Логиката обаче възтържествува на реванша и след успех с 2:0, „детелините" очакват своя опонент на за следващата фаза. Там ги очаква символът на този турнир- отборът на Бенфика. Португалците са доста респектирани от суровото шотландско време на 12 ноември,1969 година и губят с тежкото 0:3. В герои са за Селтик се превръщат Томи Гемъл и Уилям Уолъс, които бележат в рамките на първия четвърт час. Еузебио и компания са довършени изцяло с третия гол на Хари Хууд.
Реваншът на „ Естадио да Луж" е емблематичен. Бенфика демонстрира истинското си лице и буквално разказва играта на островитяните. Еузебио и Хайме Граса връщат „орлите" в мача, а го на Диамантиньо в последната секунда оформя крайното 3:0. Така според новите разпоредби на турнира, при равни голове на чужд терен се пристъпва към хвърлянето на монета. Фортуна се усмихва на Селтик и макар по малко странен начин, грандът от Шотландия вече е на четвъртфинал.
Изненадващо за всички, на тази фаза отборът няма почти никакъв проблем с именития Фиорентина. „Детелините" печелят домакинството си на „Хемпдън Парк" с 3:0, а на реванша губят с минималното 0:1. Така се стига до историческия полуфинал с Лийдс. Срещата е озаглавена от медиите с гръмкото „Битката за Британия".
И двата тима имат с какво да се гордеят. Лийдс е първият английски клуб, който печели трофей от европейската надпревара -Панаирната купа (1967/68), докато Селтик може да се похвали със своята Купа на Европейските шампиони. Напрежението е огромно, но с него сякаш се справят „детелините", които печелят гостуването си на негостоприемния „Елън Роуд" с 0:1. Йоркширци са зашлевени още в първата минута, когато бележи Джордж Конъли.
Идва ред на реванша в Шотландия, който се играе пред невъобразимите 136 505 души. Рекорд, неподобрен и до днес в историята на турнирите под егидата на УЕФА. „Хемпдън Парк" се превръща в истински ад за гостите, но въпреки това те повеждат в 14-ата минута чрез Били Бремнър. Домакините от Селтик обаче запазват самообладание и след два гола на „старите кучета" Хюз и Мърдок билетите за мечтания финал вече са подпечатани.
АУТСАЙДЕРИТЕ ОТ ФЕЙЕНОРД, КОИТО ШОКИАХА ЕВРОПА
Грандът от Ротердам често е бил в сянката на големите Аякс и ПСВ, но през тази кампания успява да съсредоточи изцяло вниманието към себе си. Клубът има сериозен опит в турнира за КЕШ, като дори достига и до полуфиналите през 1963 година. Тогава холандците отпадат след исторически битки с Бенфика. Промяната за Фейенорд настъпва няколко години по-късно, когато старши-треньор на отбора става австриецът Ернст Хапел.
„Знаех че на холандските футболисти не им достига малко. Опитах се да им втълпя че всичко е възможно, при условие че вярват в себе си и спазват игровата схема.", си спомня австрийският магьосник.
Хапел изгражда играта на отбора върху 4 ключови играчи. В защита Ринус Израел, който отсява всички топки в близост до наказателното поле и ги доставя до полузащитата, където топката поемат двамата адаши Вим Янсен и Вим ван Ханегем. Първият десничар, по-скоро дефанзивен, оркестрира пресата по целият терен, вторият, левичар, представлява истинският архитект на играта на отбора. В нападение пък е „консуматорът" - шведският стрелец- Ове Киндвал.
„Докерите" стартират надпреварата за КЕШ със самочувствието на отбор, постигнал „златен дубъл" в страната си. Началото е дадено с уникален побой над исландците от КР Рейкявик с 12:2, при това като гост. 4 гола за успеха реализира Рууд Гелс, а с хеттрик също изпъква и Ове Киндвал. Очакванията са, че Фейенорд ще повтори разгрома и на своя стадион, но там исландците се отървават „само" с 4:0.
ШАМПИОНЪТ Е ДЕТРОНИРАН
Следва наглед „невъзможната мисия" Милан. „Росонерите" са настоящ европейски шампион и са готови да всичко, за да защитят отличието си. Всичко започва като по план за тях, след като печелят домакинството си на „Сан Сиро" с 1:0. Разликата в тази среща прави Нестор Комбин още в 9-ата минута. Това обаче не притеснява футболистите на Фейенорд, които се мобилизират максимално за реванша. Така те поднасят и най-голямата сензация в надпреварата, елиминирайки италианския гранд след чисто 2:0 в Ротердам. В герои за „докерите" Йансен и Ван Ханегем.
Набрали изключителна доза увереност, футболистите на Фейенорд сякаш минават като на парад през следващите фази на турнира. На четвъртфинал в жертва пада Форварц Берлин, а на крачка от заветния сблъсък е отстранен и Легия (Варшава). Така наглед немислимото се случва и холандският шампион ще играе финал за КЕШ.
ГОЛЕМИЯТ ФИНАЛ
Арена на сблъсъка е митичния „Сан Сиро", който отново приема финал от подобен ранг. Главен арбитър на срещата е Кончето Ло Бело, а посещаемостта близо 53 хиляди души. Почти половината от тях са фенове на Фейенорд.
Двата тима си разменят по един гол в рамките на 120 секунди - първо Томи Гемил открива в 30-ата минута, а след това по много ефектен начин капитанът на Фейенорд Ринус Израел (по прякор Железният) с глава изравнява. Двубоят навлиза в продължения. Гордиевият възел е разсечен едва в 117-ата минута, когато откъсналият се от отбраната на Селтик Ове Киндвал от малък ъгъл прави 2:1 за Фейенорд. Така Фейенорд достига до най-големия си успех, а ексцентричният Ернст Хапел печели място сред най-заслужилите треньори в историята на футбола. Няколко месеца по-късно, „докерите" стъпват и на световния връх, след като печелят межудконтиненталната купа. Това става факт след два епични сбъсъка с Естудиантес (2:2, 1:0).
Голмайстор за КЕШ през този сезон става Мик Джоунс от Лийдс с 8 попадения, а триумфът на Фейенорд е само началото на холандската доминация в турнира.
ФЕЙЕНОРД-СЕЛТИК 2:1 (След продължения)
0:1 Гемел (30'), 1:1 Израел (32') , 2:1 Киндвал (116')
СТАДИОН: „Сан Сиро", гр. Милано (Италия), посещаемост: 53 187 зрители
СЪДИЯ: Кончето Ло Бело (Италия
ФЕЙЕНОРД: Граафланд, Ромейн (105+2 мин - Хаак), Ласеромс, Израел (к), Ван Дуйвенбоде, Хасил, Янсен, Ван Ханегем, Вери, Киндвал, Моулайн
Старши-треньор: Ернст Хапел
СЕЛТИК: Уилямс, Хей, Гемел, Мърдок, Макнийл (к), Броган, Джонстън, Хюс, Уолъс, Оулд (77 мин - Конъли), Ленъкс
Старши-треньор: Джок Стейн
ПЪТЯТ НА ФЕЙЕНОРД ДО КУПАТА:
ПЪРВИ КРЪГ
Фейенорд-Кр Рейкявик 12:2, 4:0
ОСМИНАФИНАЛ
Фейенорд-Милан 0:1, 2:0
ЧЕТВЪРТФИНАЛ
Фейенорд-Форварц (Берлин) 0:1, 2:0
ПОЛУФИНАЛ
Фейенорд-Легия (Варшава) 2:0, 0:0
ФИНАЛ
Фейенорд-Селтик 2:1 (след продължения)
