Днес на "Везерщадион" отборът на Левски ще гостува за втори път в Бремен в историята си. Преди 13 години двубоят беше на прага на Шампионската лига, но "сините" не успяха да прескочат стъпалото. Един човек от състава на "сините" познава до болка "зелените" и това е Боримиров. С фланелката на Мюнхен 1860 той е излизал многократно срещу "бременските музиканти". С него говорим за предстоящия двубой, за този преди 13 години, в който също игра, и за битките му срещу Вердер по време на престоя му в Германия.

- Даниеле, преди да говорим за мача в Бремен, накратко, какъв беше този автомобилен инцидент, който ти се случи?
- Нищо особено. В основата му бе една жена, която караше пред нас и без да дава мигач, тръгна да прави обратен завой, без да има право. Това е всичко. Минало, заминало.

- Предстои мач с Вердер. Когато Левски се падна в една група с германците, какво си помисли? Каза ли си, че пак срещаш стар познайник?
- По-скоро ме обзе чувство за реванш, защото в главата ми изплуваха спомени от мачовете ни с Шалке 04 от турнира за купата на УЕФА през миналия сезон. Още ме е яд, като се сещам за тези две срещи от четвъртфиналите. Имахме възможности да продължим. Дори, след като съдията Райли ни прецака в София, в Гелзенкирхен се държахме достойно и при по-благоприятно развитие на нещата можехме да отстраним немците.

- Как се чувстваш като единственият футболист на Левски, който игра в онези мачове с Вердер през 1993 година?
- За мен това е втори шанс, като играч на Левски, да се поздравя с успех. Тогава мачовете бяха за влизане в Шампионската лига, сега двубоите са в самата Лига.

- Какво си спомняш от онези срещи?
- Няма да забравя как ни поведоха с 2:0 насред София. И нали знаете, че немците не се успокояват. Продължиха да нападат. Ние се възползвахме от разредените пространства и в края на мача докараме резултата до 2:2. В продължението, дадено от съдията, отмениха мой гол. След корнер стана мелле и аз бутнах топката в мрежата на Рек. Реферът обаче реши, че е имало засада. В Германия Баслер ни вкара неспасяем гол. Преди това Гошо Гинчев незаслужено бе изгонен за втори жълт картон. Така на тях мачът им стана по-лесен.

- Много се говори, че след загубите от Барса и Челси Левски ще разчита изключително много на мачовете с Вердер, за да направи нещо?
- Нека да не слагаме тигана на огъня, преди да сме уловили рибата. За сега е важно да спечелим прословутата точка в Шампионската лига, след като вече вкарахме гол. В София можем да мислим и за победа. Разбира се, ако в Бремен ни се отдаде възможност за нещо голямо, ще се стремим да го постигнем.

- Какво е мнението ти за треньора Томас Шааф?
- Той игра срещу нас в София през 1993 година. Беше последователен като играч, сега е същият и като треньор. Смело мога да кажа, че той наследи клубните структури във Вердер, създадени от големия Ото Рехагел по онова време. Не случайно отборът в епохата на Рехагел стана носител на купата на Купите през 1992, след като победи на финала Монако (б.а. - треньор на французите бе Арсен Венгер) с 2:0, а през 1993-а стана и шампион на Германия. Спомняте си и как Гърция стана европейски шампион 2004 само и единствено заради гениалния Ото Рехагел.

- Вердер се слави като отбор, който прави невероятни турнирни обрати. На какво се дължи този факт?
- Те са типичен германски тим, който залага през всичките 90 минути на щурм и вяра.

- Какви спомени имаш от мачовете на твоя Мюнхен 1860 с Вердер?
- Имам един много приятен спомен от среща за първенство. През 2001 година в есенния дял в Бремен ги бихме с 3:1 с мой гол и моя асистенция за попадение на Агостино. След двубоя телевизионният канал "Премиере" ме обяви за най-добър играч на мача. От списание "Кикер" пък получих най-високата оценка 2 от всички играчи. Максималната, която се дава, е единица.

- Можеш ли с Левски да повториш този подвиг сега?
- Дай Боже! На кого не му се иска такова повторение? Вердер са ми стари абонати. Вкарвал съм им доста голове. Спомням си даже за още един мач през 1999 година в Бремен, в който пак вкарах гол и ги бихме със същия резултат 3:1.

- Освен теб и Йовов от сегашния тим на Левски е играл в Германия. Той настройва ли се като за познат съперник?
- Не знам доколко следи немското първенство, след като се беше откъснал от него. Но се надявам, че са му останали спомени. Сигурен съм, че ще излезе срещу Вердер с нужното самочувствие. В днешния футбол, в който чрез Интернет и видеообмен всичко се набавя толкова бързо, няма кой знае какви тайни за даден състав. В този смисъл съм убеден, че и останалите ни съотборници са пределно наясно срещу какъв тим ще излезем да играем.

- Какво е мнението ти за немските играчи, които сега се състезават за Вердер?
- С повечето от тях съм се срещал в Бундеслигата. Искам да кажа специално за Мирослав Клозе, че е голям футболист. Когато аз бях там, той беше младо момче, но имаше невероятен усет към гола. Видяхте, че на световното първенство в Германия с лекота стана голмайстор.

- Само върху Клозе ли трябва да се заостри вниманието?
- Не трябва да се концентрираме само върху него. Вердер е състав, който през годините не измени стила си. Независимо дали в отбора има звезди или няма, винаги разчитат на колективна игра. Стилът им е агресивен. Нападат още от първата минута. Имат дълга резервна скамейка. Видяхте, че отборът бе напуснат от основен футболист като Йоан Мику и въпреки това не се чувства особено неговата липса. Играч от ранга на Класнич в момента влиза като резерва. Отиваме на битка с много сериозен отбор, който неслучайно е водач в Бундеслигата.