вуцовОчакваната голяма еуфория около пристигането на Роналдиньо и компания в София напълни стадион "Васил Левски" далеч преди началото на мача Левски - Барселона. Отново зрителите на стадиона изпитаха атмосферата на ИСТИНСКИЯ футбол, а и мачът започна с една страхотно бърза и интересна комбинация на "сините", извела Йовов на левия фланг, който изигра нестандартно положението и изправи трибуните на крака.

Малко шанс в тази ситуация можеше да направи всички ни щастливи, ако Левски бе повел на Барса. Това бе големият наш шанс в мача за нещо значимо. Голямата класа на Барселона като отбор си пролича много бързо. В една на вид не чак толкова опасна и сериозна контраатака, но изпълнена на висока скорост и със смяна на местата, доведе до гол в нашата врата.

При това положение се видяха две неща: първо, шест "сини" играчи в наказателното поле допуснаха груба колективна грешка, при което оставиха двама противникови играчи да бъдат свободни на чиста стрелкова позиция, което показва, че ни липсва опит, и второ, как с малко хора, с много движение и умение, големият отбор, който има големи играчи, наказва всяка грешка. До края като че ли мачът вече имаше друго измерение.

"Сините" се постъписаха, а противникът успокоен знаеше какво търси и как да го постигне. На пръв поглед гостите се дръпнаха и започваха дефанзивни действия близо до централната линия, като си оставяха пространства за евентуални бързи контраатаки. Левски започна да разиграва топката търпеливо в дълги многоходови комбинации, а хубавото беше, че много малко пъти (почти николко) не допусна фатални грешки.

Гостите също разчитаха да държат топката по-дълго, разигравайки я с доста подавания. И двата отбора бяха добре групирани и трудно можеха да се изненадат при тези постепенни нападения. Точно тук си пролича по-голямата класа на каталунците, които с по-голямото индивидуално майсторство на изпълнителите си, а не с някакви тактически маневри, достигаха до редки, но опасни ситуации пред нашата врата.

Това все още липсва на Левски, за да може да е по-равностоен в мач като този - на много високо ниво срещу сериозен отбор. Играта се съсредоточи изцяло в центъра на терена, а двата фланга останаха доста изолирани. Нашите крайни играчи Йовов (вляво) и Ангелов (вдясно) рядко имаха възможност да работят по фланга, а Вагнер и Миланов също не можаха с нищо да дублират тези позиции. Изненадата бе, че Роналдиньо бе също толкова пасивен и неефективен за жалост на всички, които бяха дошли предимно заради него на стадиона.

Единствено от задна позиция Серджиньо (от ляво) и Жули (от дясно) от време на време сътвориха по някое остро флангово влизане. Схемите на двата отбора бяха почти идентични. Четирима защитници в линия. Левски с двама типични средни дефанзивни полузащитници и още трима халфове пред тях, както и един дълбоко изнесен в центъра нападател. След извършените смени подредбата остана непроменена.

Разликата със схемата на Барса е малка. Роналдиньо по левия фланг бе изнесен по-напред, а полузащитниците - Мота, Деко и Иниеста, бяха разположени в триъгълник. Защитните действия на нашите шампиони бяха на добро ниво, като Вагнер и Топузаков видимо се открояваха с добрата си игра.

Доста черна работа в средата на терена свършиха Ричард и Боримиров. Всички усилия на отбора в дефанзивен план видимо се отразиха на силата и мощта на атаката. В градивен план бавното и постепенно изнасяне на топката до 40-45 м от вратата на противника ставаше добре, но оттам нататък вече силите и възможностите не ни позволяваха да сътворим нещо по-съществено. В организацията на атаката най-много и най-добре участваше само Бардон, а Боримиров го подкрепяше докато имаше сили - до около 70 мин.

Тук Ричард, Йовов, Ангелов и Домовчийски не можаха да са пълноценни. Сигурно и силата на противника е такава, че не им позволи да бъдат по-опасни. В целия мач усещането за равностойност е доста илюзорно по простата причина, че гостите завършиха мача без нито една чиста голова възможност пред тяхната врата, което е атестат за голямата им класа. Докато, макар на моменти "на ходом" и с доста намалени обороти, те създадоха 7-8 чисти ситуации.

Моето мнение е, че след ранния гол, перфектното разузнаване и преценяване на нашите възможности, Барселона държеше развоя на мача в ръцете си и игра с 35-40% от възможностите си. Без да подценявам нашия отбор е ясно, че тези силни противници бързо ни разгадаха и знаеха, че могат с малко усилия и пълна концентрация лесно да ни победят.

Това, че завършихме мача негативно и без да застрашим сериозно противниковата врата, не е толкова страшно, защото все пак трябва да се знае  кой е противникът. За жалост не можахме да видим истинския Роналдиньо, който беше дошъл в София на разходка. Аз очаквах да видя още повече от убийствената атака на каталунците на висока скорост.

Пак казвам, голямата класа се показа в това, че играчите на Рийкард много добре знаят какво искат и с колко усилия да го получат. Трябва да сме щастливи, че имахме възможност да видим и да се докоснем до истинските футболни гении, макар и това да дойде като по-голяма лъжица за нашата уста. Дай Боже и догодина да имаме шанса наш отбор да влезе в Шампионската лига.