Левски посреща Челси на 27 септември в мач от Шампионската лига. На същата дата преди 5 години, само че на стадион "Георги Аспарухов", "сините" играха с лондонския тим в мач-реванш за купата на УЕФА.

Това съвпадение нямаше изобщо да се получи, ако... "Ал Кайда" не бе отложила мач на Левски. На 11 септември 2001 година във вторник

Кулите-близнаци в
Ню Йорк са сринати

в ранния следобед. Същата вечер из цяла Европа се играят мачове от групите на Шампионската лига.

Единствената реакция на случилото се от страна на УЕФА е да накарат футболистите, които участват в тези двубои, да сложат траурни ленти и преди срещите да почетат жертвите с едноминутно мълчание.

На другия ден, сряда, 12 септември, по програма трябва да се състоят другите мачове от Лигата, а в четвъртък на 13-и са сблъсъците от УЕФА. Сред които е и този на Левски с Челси в Лондон. Но УЕФА взима решение, в което всички останали мачове от Шампионската лига и от УЕФА се изместват със седем дни.

Така Левски вместо да играе с Челси на 13 и 20 септември, излиза срещу тях на 20 и 27 септември. На вратата на "сините" в двата мача още тогава пази Георги Петков.

Спомените му, макар и след пет години, са пресни: "На 11 септември по CNN видях ужасяващите кадри от Ню Йорк. Вечерта по българската телевизия предаваха Рома и Реал (Мадрид), който завърши 1:2. На другия ден рано сутринта, без да знаем какво ще реши УЕФА за мачовете, тръгнахме със самолета за Лондон.

Когато кацнахме на летище "Хийтроу" по обяд, вече бе известно, че заради световен траур УЕФА отлагат срещите с една седмица. Дори не слязохме от самолета. Стояхме два часа вътре, докато заредят отново с керосин.

Толкова бяхме
зашеметени от
случилото се,

че изобщо не си давахме сметка, че летим от единия до другия край на Европа и обратно цял ден, без да слизаме на земята."

И все пак премеждията на отбора на Левски заради отлагането на мачове са нищо в сравнение с тези на техните фенове. За невероятната авантюра разказва председателят на НФК Левски Златин Тепсиев-Голди: "Тъй като по програма мачът трябваше да е на 13 септември, тръгнахме за дългия път до Лондон още на 9 септември. Наехме двуетажен автобус, в който се качихме 76 човека. Пътувахме през Европа като волно птички. До Саарбрюкен.

Малко преди френската граница с Метц получихме SMS-и от България, че кулите са срутени. Ние го приехме като проява на лош вкус и майтап. За жалост от телевизиите във френските бистра видяхме жестоката действителност. На 12 сутринта вече бяхме в Дувър, когато Павката Бошнаков, Бог да го прости, ни съобщи, че мачът може да не се играе. Тогава имаше няколко часа преди официалното съобщение на УЕФА, когато всичко бе в сферата на предположенията.

Ние обаче, след като бяхме вече в Англия, продължихме към Лондон. Отседнахме в един хотел в покрайнините. Отидохме до стадиона точно на 13 септември в 20 часа в колкото трябваше да е мачът. Помайтапихме се, че имаме билети и трябва да влезем. Английските стюарди отначало се стъписаха, но после ни предложиха да влезем в клубния им пъб и да пием бира. Така и стана. На връщане

"олекнахме"
с четири фенове,

които останаха нелегално в Англия. В Париж получих съобщение от Тодор Батков, който ме уверяваше, че заради станалото, през следващата седмица ще ни качи всички на самолета с футболистите. Но първоначално не посмях да кажа новината на момчетата, докато не се потвърди окончателно.

Малко преди да излезем от Франция, предложих на групата да не нощуваме в Будапеща, а да дадем газ за България. Така благодарение на четирима печени шофьори стигнахме за по-малко от 30 часа до София.

От английското посолство ни издадоха повторно безплатни визи за тези, чиито срок бе 9 дни и бе изтекъл. На мача в Лондон се оказа, че сме над 1300 левскари от цяла Европа и най-вече от Англия. После в една кръчма до стадиона взех да бъзикам достолепно семейство, че съдията им е помогнал.

Чак след като им казах, че се кодоша, те се зарадваха, че в крайна сметка сме останали с добри впечатления и ни черпиха наред. На връщане в самолета с нас пътува и Кишишев, който трябваше да дойде по спешност в България. Тогава

Мъри и Цанко бяха
още футболисти

и седяха при останалите играчи и пееха с нас феновете в самолета. При повторното завръщане от английската столица се оказва, че са артисали още четирима души. Голям майтап падна с привържениците на Челси в София.

Те водеха със себе си и един фен на Джилингам. Оказа се, че момчето слушало за България и решило да използува мача, за да направи туристическа визита. Непосредствено преди срещата заведохме феновете им в стария ни клуб на "Струма".

Там те буквално се омагьосаха с водка. Толкова бяха поркани, че тръгнаха да сядат в сектор "Б". Някои от по-яките ни стюарди се принудиха да ги качват на гръб като талпи и да ги носят в сектор "Г", който бе отреден за гостите. Голям смях падна."