ТОПСПОРТ продължава рубриката си "Историята на Шампионска лига: 60 битки, 60 купи", посветена на най-големия клубен футболен турнир. В 60 поредни материала ще ви запознаем с всички издания на надпреварата. Тази седмица на фокус е кампанията през сезон 2002/2003.
2003 година: МИЛАН - ЮВЕНТУС 0:0 (3:2 след изпълнението на дузпи)
Шампионска лига 2002/03 е 11-то издание под това наименование на най-важния европейски турнир за клубни отбори във футбола и 48-то от началото.
С Женис Астана за пръв път участва представител на Казахстан, след като през 2002 г. федерацията им се прехвърля от Азиатската футболна конфедерация в УЕФА. През този сезон заедно с носителя на трофея Реал (Мадрид) участват отново 72 отбора от 48 страни, тъй като Азербайджан не записва отбор. Страните на места от 1 до 3 в петгодишната ранглиста на УЕФА изпращат четири клуба в турнира, тези от 4 до 6 - три, а страните от място 7 до 15 - два.
Финалът се играе на 28 май 2003 г. на величествения стадион "Олд Трафорд" в Манчестър.
УЧАСТНИЦИТЕ В ГРУПОВАТА ФАЗА НА ТУРНИРА ПРЕЗ СЕЗОН 2002/2003:
Арсенал, Борусия (Дортмунд), Оксер, ПСВ Айндховен, Валенсия, Базел, Ливърпул, Спартак (Москва), Реал (Мадрид), Рома, АЕК (Атина), Генк, Интер, Аякс, Лион, Розенборг, Ювентус, Нюкасъл, Динамо (Киев), Фейенорд, Манчестър Юнайтед, Байер Леверкузен, Макаби Хайфа, Олимпиакос, Милан, Депортиво Ла Коруня, Ланс, Байерн Мюнхен, Барселона, Локомотив Москва, Брюж, Галатасарай
ЛЕВСКИ ОТНОВО СПИРА НА КРАЧКА ОТ ГОЛЯМАТА МЕЧТА:
След като за пореден път "сините" си патят от своенравния Люпко Петрович, треньорската позиция на "Герена" се превръща в едно доста несигурно място.
СТРАННИЯТ СЛУЧАЙ С РЮДИГЕР АБРАМЧИК
През сезон 2001/2002 тимът бива временно воден от Георги Тодоров, а след него играчите подготвя и немският специалист Рюдигер Абрамчик.
За престоя му в София се носят легенди, но само след 7 мача някогашният национал на Западна Германия е уволнен. В тях той постига 5 победи и 2 равенства. И най-важното - тогава столичани са лидери в "А" група. Ето как след години Абрамчик коментира мимолетната си авантюра с Левски:
"Още помня началото на престоя ми в Левски. В отбора имаше 35 футболисти.
А клубът искаше да взима нови и нови чужденци, въпреки че нямаше право. Например бяха полудели по един бразилец.
Той пристигна без обувки и след десет минути вече знаех, че нищо не може.
Мениджърът искаше да платим 5 милиона долара за него. Попитах: "За слепия ли? Луди ли сте?"
" Мениджърът имаше много добър контакт с един импресарио и привличаше много негови клиенти.
Останалото може да го пресметнете. После трябваше да обяснява трансферите и че нямам нищо общо. След това ме изгониха, въпреки че бях лидер в класирането".
"ПОЖАРНИЯТ ВАРИАНТ" МУСЛИН:
Треньорският хаос на "Герена" сякаш приключва, поне за малко, с назначаването отново на сърбин. С отговорната задача да донесе нова титла на Левски е нагърбен - Славолюб Муслин, който година по-рано води "братския" тим на Цървена звезда. Оттам е уволнен заради загуба от Байер Леверкузен с 0:3, която спира "звездашите" от участие в групите на ШЛ.
Специалистът обаче се справя повече от добре в оставащите месеци до края на българското първенство и стига до "златен дубъл". Левски финишира с 6 точки пред втория Литекс и печели Купата на България. Триумфът е още по-сладък, тъй като идва след 3:1 срещу ЦСКА. Финалът събира 15 000 зрители на стадион "Васил Левски".
"Сините" тръгват след, след като Далибор Драгич си вкарва автогол в 31-ата минута. През втората част обаче е постигнат обрат и отличието попада в ръцете на левскарите след голове на Головской, Георги Иванов и Петер Кабат.
Тук е нужно да отбележим, че в средата на 2002 г. Гонзо е продаден на френския Рен за 4,1 млн. долара, а след не особено успешен период там преминава в турския Самсунспор, като се връща при "сините" под наем за един сезон - 2003/04. До края на януари 2006 Георги Иванов играе в турския клуб Газиантепспор.
Така атаката на Левски в поредния щурм към групите на Шампионска лига е поверена на Георги Чиликов. Негови резервни опции са младият Тодор Колев и ексцентричният бразилец Марсело Вава, дошъл от Беласица.
ДИНАМО КИЕВ - НЕПРЕОДОЛИМОТО ПРЕПЯТСТВИЕ
Поради доброто си представяне в европейските клубни турнири през този период, отборът на Левски стартира от втория квалификационен кръг за ШЛ, при това бива и сред поставените. Жребият праща "сините" на енигматичния тим - Сконто (Рига), който е тотален хегемон в своята родина Латвия.
Във въпросния тим играят най-добрите местни футболисти, след които и Марис Верпаковскис, който година по-късно ще поведе своите сънародници и към историческо участие на ЕВРО 2004.
Миодраг Пантелич в спор за топката с латвийски бранител.
Муслин нарежда добре "сините" в Рига и така българският първенец извлича ползотворно 0:0. На реванша Левски решава всичко още до първия половин час, бележейки два гола чрез Георги Чиликов и Саша Симонович.
В третия предварителен кръг Станимир Стоилов и компания имат уникалния шанс да се изправят срещу някой измежду грандовете на Европа като Юнайтед, Интер, Байерн Мюнхен, Милан или Барселона. В крайна сметка "дяволът не е чак толкова черен" и съперник е някогашното величие Динамо (Киев).
По това време украинците са в преходен период. Легендарният тим с Андрий Шевченко и Серхи Ребров отстъпва мястото си на един тим изпълнен с млади и жадни за слава футболисти. Сред тях е сънародникът ни Георги Пеев.
Динамовци се оказват по-хитрият тим на "Герена" и печелят с минималното 0:1. Тогава мрежата на Димитър Иванков опъва плеймейкърът Флорин Чернат в 60-ата минута.
Далеч по-интересно е на реванша. На стадион "Валерий Лобановски" в Киев Левски изнася силен мач, като има преимущество срещу съперника по отношение на головите положения и ударите в очертанията на вратата. Славолюб Муслин започва мача с офанзивна тактика и трима нападатели - Георги Чиликов, Миодраг Пантелич и брацилеца Вава. Указания да се включва в атака има и защитникът Георги Марков, който е в основата на две опасни атаки на "сините" преди почивката.
След като удържат първоначалния натиск на Левски, динамовци стигат до гол в края на първото полувреме. Негов автор, както и в първия мач в София, става румънецът Флорин Чернат. В 42-ата минута той е изпуснат непокрит от отбраната на Левски в наказателното поле и прави 1:0. Силната игра през първата час обаче дава надежда на ръководството на Левски и на почивката премията за класиране в Шампионската лига бива повишена.
Кулминацията на мача идва в 68-ата минута, когато отлично ръководилият срещата английски арбитър Греъм Пол отсъжда дузпа за Левски. Нарушението става, след като "сините" отнемат топката от българския национал от Динамо Георги Пеев, прехвърлят я в наказателното поле и там вратарят Рева се принуждава да събори Миодраг Пантелич.
От тъчлинията треньорът Славолюб Муслин започва трескаво да дава указания, като остана впечатлението, че точно той определя за изпълнител на наказателния удар Георги Чиликов. Нападателят обаче стреля леко вляво от вратаря и за Рева не е трудно да спаси удара му. Според коментарите на специалистите, дузпата е трябвало да бъде изпълнена от по-рутиниран играч, като например капитана Стоилов.
Този момент обаче напомня на по-старите привърженици на Левски за мача с друг украински отбор - Днепър (Днепропетровск), когато в началото на 80-те години "сините" биват елиминирани след пропусната дузпа от Емил Спасов.
Така Левски за втори пореден път остава на крачка разстояние от сбъдването на най-голямата българска футболна мечта - участие в групите на ШЛ.
ПЪРВА ГРУПОВА ФАЗА:
"НИКОГА НЕ СТЕ ВИЖДАЛИ БАЙЕРН (МЮНХЕН) ПО - ЖАЛЪК В ТОЗИ ТУРНИР"
Елитният етап на надпреварата разбира се не минава и без изненади. Грандове като Ливърпул и Байерн (Мюнхен) трябва рано, рано да се сбогуват с най-комерсиалният турнир. Със сигурност по-големият позор преживява германският хегемон, който завършва на последно място в своята група "G" едва с 2 точици. И двете дошли след драматични сблъсъци с френската сензация в турнира -Ланс. Всичко останало са загуби от Милан и Депортиво Ла Коруня.
Източник: GettyImages
Случващото се с "баварската машина" е повече от странно, тъй като селекцията на Отмар Хитцфелд е запазила голяма част от отбора, спечелил турнира само две години по-рано. Към него са добавени и двете попълнения от Байер Леверкузен - Михаел Балак и Зе Роберто.
Сякаш голямото разочарование при германците е свързано с представянето в атака, където Джоване Елбер не се намира в своята най-добра форма, а младият Клаудио Пизаро все още не е готов да носи отговорността в големите мачове. Да не говорим за резервите Саша Циклер и Маркус Фьолнер.
В група "В" отборът на Ливърпул пада клета жертва на швейцарската сензация Базел. "Часовникарите" се радват на отлично поколение, като в редиците им личат имената на братята Якин, Кристиан Хименес, Марио Канталупи, Бернт Хаас, Тимоти Атуба и Хулио Роси.
Излишно е да говорим, че тотален хегемон в тази група е испанският Валенсия, който тук печели 16 от общи 18 възможни точки. "Прилепите" печелят без значение мястото и съперника. Това до голяма степен отрежда и зрелищната битка между Ливърпул и Базел за второто място.
Може би фатално за класирането на мърсисайдци за втория кръг се оказва лошият им старт. В първите си две срещи Майкъл Оуен и компания взимат само точка, която идва именно при домакинството им на Базел. По ирония на съдбата, всичко се решава в директен сблъсък между двата тима в последния кръг на 12 ноември.
Швейцарските домакини се нуждаят само от точка, докато за "червените" няма друга алтернатива освен победата. Двубоят на "Санкт Якоб Парк" започва по фамозен начин за Базел. До 29-ата минута резултатът е 3:0 за Базел! Хулио Роси бележи още във втората минута, а впоследствие Йежи Дудек е наказан от Хименес и Атуба. Сякаш пророчески на това, което ще се случи няколко години по-късно, Ливърпул се вдига на уникален щурм и пет минути преди края вече равенството е факт - 3:3. Бележат Мърфи, Шмицер и Оуен. Мърсисайдци така и обаче не се добират до пълния обрат и след бележити изяви на съперниковия вратар - Цубербюлер Базел твори клубната си история, докато Ливърпул трябва да се задоволи с участие за Купата на УЕФА.
Източник: GettyImages
Няма как да не пропуснем и българското участие в турнира. С екипа на АЕК впечатлява Милен Петков. Гръцкият му клуб прави нещо немислимо до този момент завършвайки наравно във всичките си мачове от груповата фаза. "Жълто-черните" не губят дори и в битките си с носителя на трофея - Реал (Мадрид), които биват белязани с изразителни ремита - 2:2 и 3:3. Въпреки това обаче 6-те точки не са достатъчни за продължаване в следващия етап.
Миналогодишният финалист - Байер (Леверкузен), с Димитър Бербатов в редиците си, отново се оказва костелив орех за грандове. Този път обаче "аспирините" приключват участието си след последно място във втората групова фаза. Турнирът все пак ще остане паметен за Бербо, който съумява да вкара в мрежата на легендарни тимове като Барселона и Манчестър Юнайтед.
ВТОРА ГРУПОВА ФАЗА И ЕЛИМИНАЦИИ
ЗАВРЪЩАНЕТО НА ИТАЛИАНЦИТЕ!
Като цяло, разглежданата днес кампания наистина ще бъде запомнена с голямото завръщане на италианските отбори. След близо 4 години без някакво достойно представяне на европейската сцена, грандовете на Ботуша се завръщат с гръм и трясък. Показателен е фактът, че на полуфиналите три от четирите участника са представители на Серия "А".
ПОСЛЕДНИЯТ ТАНЦ НА ЛИПИ И "СТАРАТА ГОСПОЖА"
В залеза на своята треньорска кариера в Ювентус, опитният Марчело Липи намира сили да изведе "Старата Госпожа" до още един сблъсък за трофея. В началото на новото хилядолетие "бианконерите" сътворяват трансферен рекорд, привличайки тогавашният страж на Парма - Джанлуиджи Буфон. Той се превръща в най-скъпия играч на този пост в света. Заедно с него пристигат френският голаджия - Давид Трезеге, а също така и голямата звезда на Лацио - Павел Недвед. С наличието и на магьосник като Алесандро Дел Пиеро, Юве печели Калчото след 4-годишно чакане.
Торинци са на път да отпаднат още във втората групова фаза на ШЛ, когато само по-добрите им показатели ги поставят на второто място след Базел и Депортиво Ла Коруня. Убедителен победител тук е Манчестър Юнайтед. Ювентус пък така и не убеждава, че има сили за финал след тежкото поражение с 0:3 от "червените дяволи" насред "Деле Алпи".
Критиците на "Старата госпожа" обаче замлъкват завинаги, след като в елиминационната фаза последователно са отстранени, не кой да е, а Барселона и Реал (Мадрид).
Източник: GettyImages
Първи "под ножа" падат каталунцуте. Това естествено се случва и с голяма доза драма. И двата мача грандовете са изключително равностойни, като битките приключват с един и същ резултат 1:1. Така четвъртфиналът на "Камп Ноу" влиза в продължения и всички очакват, че нещата отиват към изпълнението на дузпи. 6 минути преди това да се превърне във факт, на сцената се появява уругвайската резерва Марсело Данубио Салайета, който смълчава 92,711 души в храма на Барса и така праща Юве на полуфинал. Трябва да отбележим, че италианците играят с човек по-малко от 79-ата минута, тъй като дежурен червен картон получава Едгар Давидс.
Двубоите с Реал (Мадрид) пък се оказват донякъде сладко отмъщение за случилото се през 1998-а година, когато голът на Предраг Миятович реши финалният им сблъсък за "трофея с ушичките".
Източник: GettyImages
На "Бернабеу" "бианконерите" губят с 1:2 от актуалния европейски клубен шампион, но скъпоценен гол на чужд терен бележи Давид Трезеге в 45-ата минута. Попаденията на Роналдо и Роберто Карлос пък дават увереност на "кралете", че ще постигнат своето и на реванша в Италия. Там обаче се случва нещо малко очаквано. Селекцията на Марчело Липи буквално подлудява "Лос Галактикос" и до 73-ата минута резултатът е 3:0. Публиката е в екстаз, а попаденията на Трезеге, Дел Пиеро и Недвед може би са най-малкото, с което се отървава Икер Касияс.
Всичко може да се промени в 67-ата минута, когато Луиш Фиго получава правото да изпълни дузпа. Португалската легенда обаче капитулира пред Джиджи Буфон и сякаш всички надежди на Реал да защити трофея си се изпаряват. В края Зинедин Зидан наказва бившия си клуб с попадения за 1:3, но оставащите мигове са прекалено кратки, за да се стигне до скъпоценен втори гол на чужд терен.
СЪБУЖДАНЕТО НА ДЯВОЛА!
И докато Ювентус чака едва 5 години, за да се добере отново до европейски финал, то какво да кажем за Милан !? След спечеления финал през 1994 и загубата от Аякс година по-късно, сякаш всичко в лагера на "росонерите" се обръща с главата надолу. Тъмните времена на клуба преминават през множество разочарования както на домашната, така и на международната сцена.
Източник: GettyImages
Поради този факт през 2002-а година Силвио Берлускони решава да отпусне достатъчно средства, за да изгради един боеспособен състав. В тима е привлечен бразилският магьосник Ривалдо, а отбраната на клуба е подсилена с тогавашната звезда на Лацио - Алесандро Неста. Под ръководството на Карло Анчелоти тимът се превръща в една добре смазана машина, която няма колебания в своето представяне.
На вратата е привлеченият няколко месеца по-рано Дида. В центъра на отбраната са Неста и Паоло Малдини. По фланговете пък се разчита на сигурните Алесандро Костакурта и Каха Каладзе. Какво пък да кажем за халфовата линия - "истинска фантастична четворка". Финеса на Руй Коща + интелекта на Пирло + техниката на Зеедорф + агресията на Дженаро Гатузо. В атака "росонерите" са водени от Шевченко и Филипо Индзаги.
Шансовете си от резервната скамейка пък очаква Ривалдо, който обаче така и не намира мястото си в тази велика селекция.
За разлика то повечето си съперници. Милан стартира още от третия квалификационен кръг на ШЛ. Всичко може да приключи със сензационен провал срещу Слован Либерец. Успокоени от минималния си успех на "Сан Сиро", "росонерите" отиват отпуснати в Чехия. Всичко започва като по ноти - ранен гол на Пипо Индзаги още в 20-ата минута. До края съперникът им обаче тръгва на щурм и стига до два гола чрез Слепичка и Лангер. Фатално ново попадение в мрежата на Дида обаче не пада.
Милан е далеч по-убедителен в двете групови фази, където неизменно финишира на първото място с по 12 точки.
Голямото изпитание идва на четвъртфиналите, когато срещу тях се изправя Аякс. Холандците са водени от легендата си Роналдо Куман, който сякаш създава последният голям тим на амстердамци познат ни до днес. И как да бъде друго, когато в състава си притежаваш млади звезди като: Кристиан Киву, Златан Ибрахимович, Стивън Пиенар, Максуел, Найджъл Де Йонг, Уесли Снайдер и Рафаел ван дер Ваарт. Всички те биват подкрепяни и от "старите кучета" Ричард Вичге и Яри Литманен.
Първият двубой между двата тима завършва при нулево реми на "Амстердам Арена". Драмата обаче настъпва след две седмици в Милано. Филипо Индзаги извежда "росонерите" напред в 30-ата минута. Яри Литманен обаче връща Аякс в мача след гол в 63-ата. Последва нова размяна на попадения, които са дело на Шевченко и Пиенар. Часовникът на съдията Гонзалес отброява последните секунди от срещата, Милан е пред отпадане....
В епицентъра на събитията обаче с гръм и трясък навлиза появилият се седем минути по-рано нападател Йон-Дал Томасон. Бившият играч на Фейенорд прави най-сладкото нещо, бележейки на големия враг в 91-ата минута, с което праща своя нов отбор на полуфинал. Ако трябва да бъдем обективни обаче, участието на скандинавеца в този паметен гол е символично, тъй като всичко свършва Филипо Индзаги, който прехвърля Лобонц с елегантен удар и топката, така или иначе, щеше да се озове в мрежата.
Източник: GettyImages
На полуфинал емоцията е грандиозна. Един срещу друг се изправят градските съперници Интер и Милан нещо, което едва ли ще видим скоро пак, с оглед трагичната моментна ситуация и в двата тима. Типично по италиански, срещата не предлага кой знае какъв футбол. Първият мач завършва при страхливо 0:0. На реванша обаче трябва да се вкарват попадения....Милан дава тон за нещо по-смислено с гола на Шевченко в 45-ата минута. Интер изравнява в 84-ата минута чрез Обафеми Мартинс, но в оставащите 6 минути Мохамед Калон и дори включилият се в предни позиции вратар - Франческо Толдо, не успяват да променят статуквото.
ГОЛЕМИЯТ ФИНАЛ:
Така Европа става свидетел на италиански финал в Шампионската лига. Само 3 години след като Реал (М) сразява Валенсия в испанския финал, сега Ювентус и Милан трябва да кръстосат шпаги в италианския.
Източник: GettyImages
Скептиците предвиждат скучен финал, който ще се реши с дузпи. Оказват се прави за едното. Финалът наистина е решен с дузпи, но скука на терена има само в минимални периоди. В началото германската съдийска бригада отменя спорен гол на Шевченко заради засада, а положенията се редуват ту пред едната, ту пред другата врата.
Буфон обаче е железен на своята врата, а в наказателното поле на Милан действа вездесъщият и находчив капитан Паоло Малдини, който на няколко пъти се намесва решително в мелетата пред вратаря Дида. В началото на второто полувреме ветеранът в състава на Юве Антонио Конте намира гредата с удар със задна ножица, а миг преди края на редовното време Индзаги изкача сам пред Буфон, но се разминава с топката.
Източник: GettyImages
В настъпилите продължения логично нещата избледняват, като и двата тима предпочитат да не рискуват.
Първата дузпа бие Трезеге за Ювентус. Французинът показва слаби нерви и ударът му е спасен от Дида. За Милан Сержиньо е точен и "росонерите" вече имат предимство. Алесандро Бириндели изравнява със силен шут - 1:1. Зад топката застава Кларънс Зеедорф, който не се слави като най-добрият изпълнител на наказателни удари, и Буфон спасява. Тук настъпва важен момент за "бианконерите", но Марсело Салайета бие слабо и Дида за втори път ликува. Да, но и миланистите правят нов пропуск. Буфон спасява удара на Каха Каладзе и отново дава шанс на "Старата госпожа" да излезе напред в резултата. Дида обаче избива майсторски с краката си силния шут на Паоло Монтеро, а след това Сандро Неста и Дел Пиеро са безпогрешни. Резултатът е 2:2, а зад топката застава Андрий Шевченко. Ако Шева отблежи, Милан ще е новият европейски клубен шампион. Следва не особено силен удар на любимеца на тифозите на Милан в дясно и титлата става факт. Паоло Малдини триумфира с трофея точно 40 след своя баща Чазаре.
Източник: GettyImages
Голмайстор на турнира става Рууд ван Нистелроой от Манчестър Юнайтед с 12 гола. Второто място остава за Пипо Индзаги с 10, а третата позиция си поделят Рой Макаай, Ернан Креспо и Раул.
Съдбата обаче си взима вересиите на финала за Интерконтиненталната купа през същата година, когато Милан губи след изпълнението на дузпи от Бока Хуниорс нещо, което обаче едва ли натъжава милионите тифози на "росонерите".
МИЛАН - ЮВЕНТУС 0:0 (след изпълнението на дузпи 3:2)
При дузпите: Трезеге - пропуска, Сержино 1:0, Бириндели 1:1, Зеедорф - пропуска, Салайета - пропуска, Каладзе - пропуска, Монтеро - пропуска, Неста - 2:1, Дел Пиеро - 2:2 и Шевченко 3:2.
СТАДИОН: "Олд Трафорд", 62,315 зрители
СЪДИЯ: Маркус Мерк (Германия)
МИЛАН: Дида, Малдини (к), Каладзе, Неста, Костакурта (66 - Жуниор), Гатузо, Руй Коща (87 - Амброзини), Зеедорф, Пирло (71 - Сержиньо), Шевченко, Индзаги
ЮВЕНТУС: Буфон, Ферара, Монтеро, Тудор (42 - Бириндели), Тюрам, Такинарди, Каморанези (46 - Конте), Дзамброта, Давидс (65 - Салайета), Дел Пиеро (к), Трезеге
ПЪТЯТ НА МИЛАН ДО ТРОФЕЯ:
Предварителен кръг: Милан - Слован (Либерец) 1:0, 1:2
Група 7:
Милан - Депортиво (Ла Коруня) 4:0, 1:2
Милан - Байерн (Мюнхен) 2:1, 2:1
Милан - Ланс 2:1, 1:2
Група 3:
Милан - Реал (М) 1:0, 1:3
Милан - Борусия (Д) 1:0, 0:1
Милан - Локомотив (М) 1:0, 1:0
1/4-финал: Милан - Аякс 0:0, 3:2
1/2-финал: Милан - Интер 0:0, 1:1
Финал: Милан - Ювентус 0:0 (3:2)
