Сезон 2001/02: Изстрелът на Бербатов, който можеше да промени историята

ТОПСПОРТ продължава рубриката си "Историята на Шампионска лига: 60 битки, 60 купи", посветена на най-големия клубен футболен турнир. В 60 поредни материала ще ви запознаем с всички издания на надпреварата. Тази седмица на фокус е кампанията през сезон 2001/2002.

2002 година: РЕАЛ (МАДРИД) - БАЙЕР ЛЕВЕРКУЗЕН 2:1

РАЗВИТИЕ НА ТУРНИРА: ЛЕВСКИ НА КРАЧКА ОТ ГРУПОВАТА ФАЗА НА ШАМПИОНСКАТА ЛИГА

Шампионска лига 2001/02 е 10-то издание под това наименование на най-важния европейски турнир за клубни отбори във футбола и 47-то от началото.

През този сезон заедно с носителя на трофея Байерн (Мюнхен) участват отново 72 отбора от 48 страни, като страните на места от 1 до 3 в петгодишната ранглиста на УЕФА изпращат четири клуба в турнира, тези от 4 до 6 - три, а страните от място 7 до 15 - два.

Финалът се играе на 15 май 2002 г. на стадион Хемпдън Парк в Глазгоу.

УЧАСТНИЦИТЕ В ГРУПОВАТА ФАЗА 2001/02:

Реал (Мадрид), Рома, Локомотив (Москва), Андерлехт, Ливърпул, Боависта, Борусия Дортмунд, Динамо Киев, Панатинайкос, Арсенал, Майорка, Шалке 04, Нант, Галатасарай, ПСВ Айндховен, Лацио, Ювентус, Порто, Селтик, Розенборг, Барселона, Байер Леверкузен, Лион, Фенербахче, Депортиво Ла Коруня, Манчестър Юнайтед, Лил, Олимпиакос, Байерн Мюнхен, Спарта Прага, Фейенорд, Спартак Москва

ЛЕВСКИ НА ПЪТ ДА СТОРИ НЕМИСЛИМОТО:

След краткия и не особено ползотворен престой на вече покойния руски треньор Владимир Федотов, в средата на сезон 2000/01 начело на Левски се завръща Люпко Петрович. Майстора доразвива качествата на своя безспорно много талантлив състав и така "сините" достигат до втора поредна титла на България.

Средищно място в клуба имат играчи като Георги Иванов - Гонзо, Александър Александров, Предраг Пажин, Димитър Иванков, Илиян Стоянов и Саша Симонович.

Доминацията на Левски през този сезон е толкова отчетлива, че "сините" завършват с аванс от 7 точки пред втория ЦСКА и само една загуба за цялата кампания. Тя е инкасирана едва в последния кръг срещу Велбъжд (Кюстендил), когато резервите на столичани миролюбиво отстъпват с 1:2, подарявайки по този начин третото място на един от най-култовите родни тимове. Всичко това за сметка на намиращия се тогава в изключително топли отношения с ЦСКА тим на Литекс.

Като заговорихме за "червените", Левски отново не допуска поражение от вечния си конкурент. На 15 октомври 2000-та година, селекцията на Люпко Петрович открадва точка от "Армията", след като двата тима завършват 1:1. Дербито ще бъде запомнено със светкавично разменените попадения в началото на втората част.

До голяма степен ответният сблъсък решава и титлата, като той се провежда на "Герена" и този път завършва с успех за Левски с 2:1. Георги Иванов дава ранен аванс на "сините", но интригата моментално е върната с изравнителен гол на Владимир Манчев в 31-ата минута. Всичко се решава 11 минути преди края, когато в герой се превръща сегашният старши-треньор на левскарите Елин Топизаков, който подлудява 27 313 души на "Героги Аспарухов". Поради изключителната интрига в този двубой, дербито се ръководи от тогавашния топ холандски рефер Дик Йол.

Голмайстор на тима през този сезон е Георги Иванов с 22 гола от 24 мача, а след него в класацията се нареждат Мечо Телкийски и Димитър Иванков с по 5.

През лятото "сините" се подготвят сериозно за участието си в квалификациите за ШЛ. За сума над 1 млн. лева е привлечен голаджията на Нефтохимик - Георги Чиликов, а пресата по това време смята, че Левски вече притежава едно от най-добрите нападения в своята история. Уникална истерия се отприщва и с пристигането на Иво Тренчев и Станислав Ангелов, които пристигат директно от вечния конкурент ЦСКА.

Сериозна криза пък се разразява около вратарския пост, където контузията на Димитър Иванков налага спешното закупуване на Георги Петков от Славия и временното наемане на Йордан Господинов от Нефтохимик.

Станислав Ангелов като обещаващ млад талант на ЦСКА

ЖЕЛЕЗНИЧАР (САРАЕВО)

За разлика от миналата година, когато жребият е благосклонен и праща българския представител на тим от Люксембург, този сезон трудността е доста завишена. Левски трябва да премери сили с Железничар (Сараево), който е типичен представител на югославската футболна школа.

В първия сблъсък на "Герена" "сините" показва ярко изразен стил в играта си след натрупан 2-годишен опит в европейските клубни турнири с Люпко Петрович. Резултатът е категоричен -4:0. Дежурни две попадения пък реализира Георги Иванов, а по едно добавят Георги Марков и Йордан Терзиев.

Реваншът в Босна и Херцеговина е протоколен, завършвайки при нулево реми.

БРАН (БЕРГЕН)

Вторият съперник на родния шампион са коравите норвежци от Бран. Класирането за третия кръг изглежда доста сложно, тъй като първият двубой в София завършва 0:0. Българите имат сериозно превъзходство, но в крайна сметка не пробиват стабилния в тази среща Ивар Рьонинген. По това време в редиците на Бран играе голямата звезда на скандинавския футбол като цяло - Торстен Хелстад.

На реванша Левски играе по-добре, но трепери до последния съдийски сигнал. "Сините" повеждат с 1:0 след гол на Гонзо, но накрая след защитна игра удържат изгодното за нашия отбор 1:1.

Чудеса от храброст, за да осигури мястото на тима в следващата фаза на ШЛ, прави резервният вратар Йордан Господинов. Данчо трябва да замени контузения Георги Петков още в 27-ата минута, но до края с феноменални изяви отчайва норвежкото нападение.

В този мач Левски изненадващо е ударен от полския рефер Яцек Гранат с току-що въведена любопитна подробност в дисциплинарния правилник на УЕФА, когато даден отбор получи повече от 6 жълти картона в един мач (в този Левски е получил 6), клубът се глобява с парична санкция от 10 хил. швейцарски франка.

ГАЛАТАСАРАЙ

Еуфорията в България е огромна. Левски е на само 180 минути от това да играе в груповата фаза на Шампионската лига. Сред съзвездието от грандове, които могат да се паднат на софиянци, съдбата отново ги изправя срещу турски гранд - Галатасарай. За разлика от миналогодишния опонент Бешикташ, "чим бом" се намират в своя "златен" период, а само две години по-рано дори печелят и Купата на УЕФА след епичен финал срещу Арсенал.

Въпреки, че продават своята голяма звезда - Хакан Шукур на Интер, Сараите имат уникален състав. На вратата е Фарид Мондрагон, а в отбрана действат Бюлент Коркмаз и Джика Попеску. В халфовата линия действат Ариф Ердем, Хасан Шаш и Юмит Давала, а в атака оперира "деветката" Юмит Каран. Треньор по това време на турския гранд е Мирча Луческу, който след това ще запише впечатляващи постижения с украинския Шахтьор (Донецк).

На 8 август 2001 година Левски гостува на Чим Бом. На стария "Али Сами Йен" сините правят добър мач, но губят с 1:2. Домакините откриват чрез Юмит Каран, а след това Юмит Давала увеличава преднината им, преди Георги Иванов-Гонзо да запази надеждите на тима от "Герена" за реванша.

На 22 август "Георги Аспарухов" се пука по шевовете. Серкан Акут обаче смълчава трибуните в 50-ата минута. Левски изравнява в 78-ата минута чрез Миодраг Пантелич, но финалният натиск не дава резултат и в крайна сметка сините напускат надпреварата за Шампионската лига.

Ето какво си спомня от тези срещи Елин Топузаков:

"Време си лети. Имам бегли спомени от мачовете ни с Галатасарай. Бяхме добър отбор. Треньор ни беше пак Люпко Петрович. Ние бяхме действащи футболисти - аз, Георги Иванов, Илиян Стоянов, Димитър Телкийски и др. Няма да забравя обаче еуфорията на реванша на "Герена". Отпаднахме, но хората оцениха, че дадохме всичко от себе си".

ПЪРВА ГРУПОВА ФАЗА:

Началото на груповата фаза е дадено точно на 11 септември, 2001 година. Часове по-рано светът е ужасен от терористичните актове в САЩ. До последно под въпрос са част от откриващите двубои. Все пак промяна в програмата няма, а всички срещи започват с минута мълчание.

Незабравими са моментите от мача между Рома-Реал (Мадрид), когато атмосферата на "Олимпико" е повече от тягостна. 71 376 души пазят тишина по време на цялата среща в памет на загиналите от зверството на "Ал Кайда".

Наглед първият официален етап от елитната надпревара минава без особени изненади. Най-интересно сякаш е в група "С", където гръцкият Панатинайкос напомня за своите най-добри години в турнира и печели първото място, въпреки сериозната компания на Арсенал, Майорка и Шалке 04.

Голям провал са на път да направят "непобедимите" от Арсенал, които до последно спорят с Майорка за спасителното второ място.

Решителен се оказва директният сблъсък между двата тима на "Хайбъри", когато на 24 октомври, 2001 година "топчиите" печелят с 3:1. Скъпоценните попадения бележат тогавашните лидери на тима - Робер Пирес, Денис Бергкамп и Тиери Анри. Почетен гол за Майорка отбелязва Начо Ново, а по това време в симпатичния испански клуб "мрежите къса" - неоценения в Реал (Мадрид) камерунец - Самуел Ето"о.

Нужно е да отбележим, че за разлика от предходните два сезона, Барселона най-сетне успява да прескочи първата групова фаза. "Блаугранас" правят това по повече от категоричен начин в своята група "F". Селекцията на Карлос Рексач няма проблеми с Леверкузен, Лион и Фенербахче. По това време с екипа на тима блестят имената на Фран де Бур, Филип Коку, Патрик Клуйверт, Луис Енрике, Ривалдо, а също така и младоците Шави Ернандес, Хавиер Савиола и Карлес Пуйол.

Подобаващо завръщане в турнира осъществява и Ливърпул. Легендарният клуб преодолява първата групова фаза. Гръбнакът на "червените" е изграден от английските звезди Емил Хески, Майкъл Оуен, Дани Мърфи, Стивън Джерард и Джейми Карагър. Не след дълго, част от въпросните футболисти ще изиграят и велик финал в Шампионската лига срещу Милан.

ВТОРА ГРУПОВА ФАЗА:

ПОДВИГЪТ НА ДИМИТЪР БЕРБАТОВ И БАЙЕР ЛЕВЕРКУЗЕН

През месец юли 2000 година младата надежда на ЦСКА - Димитър Бербатов подписва предварителен договор с немския Байер (Леверкузен). Той е за 4,5 години, който влиза в сила от 1 януари 20010-а. Трансферната сума се равнява на впечатляващите за това време 3,3 милиона марки.

Под ръководството на треньора Берти Фогтс българинът дебютира с екипа на "аспирините" в Бундеслигата когато записва 15 минути срещу Щутгарт. Първият му гол в официален мач на Байер пада през следващия сезон (2001/02), в мач срещу Борусия Дортмунд.

Въпреки, че е изпаднал в сериозна психологическа дупка, българският национал не се предава и се бори докрай за мястото си в Леверкузен. Всичко се променя в началото на сезон 2001/2002, когато начело на "аспирините" се появява Клаус Топмюлер.

Специалистът дава далеч по-голям шанс на Митко за изява. Младокът обаче трябва да се бори със "стари кучета" в атака като Улф Кирстен, Оливер Нювил и Томас Бардарич. Въпреки, че по-често влиза като резерва, Бербатов има витален принос за уникалния рейд, който "аспиринтие" осъществяват в Шампионската лига.

Няма как и да бъде друго яче, когато германският клуб притежава един изключително балансиран състав. На вратата е Ханс-Йорг Бут, който е немският аналог на Димитър Иванков - изпълнява безпогрешно дузпи, а когато получи разрешение дори се включва в атака за "аспирините".

В защита е емблематичният Лусио, който е пословичен с уникалните си индивидуални рейдове. Компания в центъра на отбраната му прави хърватинът Борис Живкович, а по фланговете оперират неуморните Золтан Себешчен и Диего Пласенте. "Кошмара" Карстен Рамелоу играе плътно пред карето бранители, а нещата в атака трябва да връзват Михаел Балак и Илдирай Бастюрк. По крилото е изключителният техничар Бернд Шнайдер, който освен това е майстор и на преките свободни удари. В ролята на лек нападател пък влиза нисичкият, но много бърз Оливер Нювил. За последното място в атака, както вече казахме, пък се борят Димитър Бербатов, Улф Кирстен и Томас Бардарич.

"Аспирините" се класират за втората групова фаза на ШЛ, след като остават втори след Барселона в група F. Моментът, който интересува цяла България се случва на 31 октомври, 2001-а година, когато в протоколен последен мач, Димитър Бербатов бележи първия си гол в турнира. Негова жертва става стражът на Лион - Грегори Купе, но в крайна сметка Байер губи с 2:4.

Вторият кръг от турнира започва ужасяващо за германците, които падат с 0:4 от Ювентус. Последват обаче поредица от обрати, които в крайна сметка изстрелват "аспирините" на първото място в група D, за сметка на смятаните за фаворити тимове на Юве и Арсенал. Втората позиция пък остава за Депортиво Ла Коруня, който по това време се радва на своя изключителен период в надпреварата.

Паметни за Леверкузен в тази фаза остават домакинските победи над Ювентус с 3:1 и класиката срещу Депортиво с 3:0. Във въпросните сблъсъци звездния си статут пред европейската футболна общественост легитимират и играчи от ранга на Михаел Балак, Зе Роберто и Оливер Нювил.

Байер успява да оцелее в един изключителен четвъртфинален сблъсък с Ливърпул. "Аспирните" гостуват в първата среща и по подобие на повечето си мачове далеч от дума губят. Радостта за Топмьолер и компания обаче е, че поражението е само с 0:1.

На "БайАрена" зрелището е изключително. Михаел Балак бележи за 1:0 още в 16-ата минута, но ексцентричният Абел Шавиер изравнява в 42-ата. Отново Балак дава аванс на Байер в 64-ата, за да настъпи и звездният миг на Митко Бербатов, който в 68-ата бележи така важния трети гол. Драмата обаче не спира до тук. Ливърпул отново се вижда четвъртфиналист след точен изстрел на Литманен. 6 минути преди последния съдийски сигнал в прегръдките на своите съотборници попада Лусио, който праща у дома актуалните носители на Купата на УЕФА.

И за да бъде героизмът на Леверкузен пълен, на полуфинала техен съперник е другият гранд на Англия - Манчестър Юнайтед. Възпитаниците на Клаус Топмьолер правят решителната крачка към немислимото още на "Олд Трафорд", където въртят отличното за тях 2:2. С актив от два гола на чужд терен, "аспирините" излизат с голямо самочувствие на реванша. Набързо то е потъпкано от ранен гол на Рой Кийн. До полувремето Оливер Нювил изравнява, а след почивката "червените дяволи" са обградили изцяло вратата на Бут. Той и колегите му в отбрана обаче удържат на натиска и така историята е написана - Байер Леверкузен ще играе на финал в Шампионската лига.

ЕРАТА "ЛОС ГАЛАКТИКОС"

През юли 2000-та година Флорентино Перес е избран за президент на Реал (Мадрид). Като част от своята предизборна кампания строителният предприемач обещава да инвестира 270 милиона евро за обновяването на състава. Другата му основна закана е, че ще привлече тогавашната голяма звезда на Барселона - Луиш Фиго.Именно португалската звезда поставя началото на така наречените "Лос Галактикос", след като е закупен за невижданите по това време 60 млн. евро директно от закъсалата Барса.

Така, в продължение на няколко години, всяко лято феновете на "кралете" са ощастливявани с по един звезден трансфер. През 2001-а това е фундаменталният Зинедин Зидан, който ида от Ювентус срещу 75 млн. евро. Впоследствие на "Бернабеу" играят Дейвид Бекъм, Ронадло и Майкъл Оуен. Единственият футболист, който чистосърдечно отказва трансфер в тази велика селекция е Франческо Тоти.

Освен Зидан и Фиго, през сезон 2001/02 Реал притежава изключителен състав. На вратата се конкурират Сесар Санчес и Икер Касияс. В центъра на отбраната са капитанът Фернандо Йеро и Иван Елгера, който по подобие на Серхио Рамос в наши дни, бележи често и при това все решителни попадения за Реал. По фланговете са Роберто Карлош и Мичел Салгадо, а пред защитното каре играе Клод Макелеле, който и до ден днешен е смята за най-добрият дефанзивен халф в историята на футбола. В атака пък нещата са наистина "галактически" - Раул, Фернандо Мориентес, Зизу и Луиш Фиго.

Всички очакват с нетърпение дебюта на "белите" в Шампионската лига. На печално известната дата 11 септември 2001 година в Рим Реал (М) изиграва първия си мач за сезона в Шампионската лига, при това не срещу кога да е, а срещу шампиона на Италия - Рома. С голове на Раул и Фиго е изкована първата победа и е направена първата крачка към трофея. До финала на 15 май остават още 15 мача, но неизвестността от тези срещи не плаши специалистите и те категорично предричат девети КЕШ за Реал (М).

Източник: GettyImages

По подобие на първата групова фаза, Реал е категоричен доминант и във втория кръг. Там "лос меренгес" окупират първата позиция в скромната компания на Спарта Прага, Порто и Панатинайкос, като стига само до един равен мач - при това във вече решения последен кръг.

Място за отпускане вече няма на четвъртфиналите, където техен стар познайник е Байерн (Мюнхен). Желанието за мъст е голямо, тъй като баварците са тези, които в предишния сезон лишават испанския гранд от място на финала на "Джузепе Меаца".

Кошмарите за хората на Висенте Дел Боске отново се превръщат в реалност. В първата среща "белите" отново падат с 1:2 на "Олимпиащадион" в Мюнхен. Повод за оптимизъм все пак дава голът на чужд терен, дело на камерунеца Джереми.

На реванша 75 300 души на "Бернабеу" стават свидетели на една "симфония в бяло". Реал доминира над своя опонент и с късно попадения на Елгера и Гути за трети пореден път се добира до полуфиналите в турнира.

На полуфинала Кралският клуб изживява блажени мигове. С общ резултат 1:3 "белите" елиминират вечния си конкурент Барселона, а головете на Макманаман, Зидан и Раул са кой от кой по-красив. "Блаугранас" няма никакъв шанс срещу звездното трио "Зидан, Раул, Фиго", а единственото, което правят добре в тези две срещи, са безбройните заплахи и псувни по адрес на бившия им португалски съотборник.

Така очакванията на специалистите се сбъдват, Реал е на финал!

ГОЛЕМИЯТ ФИНАЛ!

Преди финалната среща медиите не случайно правят паралел с финала от 1960 година и предричат голяма победа за Реал (М) - и тогава испанците са фаворити, и тогава те срещат германски тим в последния мач (Айнтрахт), и тогава финалът е на "Хемпдън Парк" в Глазгоу.

Източник: GettyImages

В часовете преди финала наставникът на Байер Топмьолер се появява с голям зелен пръстен на ръката, като заявява, че това е неговият талисман и той ще му донесе късмет. За нещастие на Топи, това не се случва, а наистина "аспирините" се нуждаят от малко късмет в този мач.

Раул открива още в 8-ата минута след груба грешка в отбраната на Байер. Пет минути по-късно снажният бразилски бранител Лусио изравнява с глава и дава да се разбере, че германците няма да се предадат без бой. Първото полувреме отива към логично равенство, когато в 45-ата минута зрителите виждат гения на Зинедин Зидан.

Източник: GettyImages

Французинът посреща с воле една балонна топка на границата на наказателното поле и прави безпомощен стража на Байер Бут. Стадионът е на крака и аплодира фантастичното изпълнение на Зизу. След почивката Топмьолер прави промени в състава си, като отборът му заиграва с трима нападатели - ветерана Улф Кирстен, Ньовил и младия българин Димитър Бербатов. В 68-ата минута се случва нов ключов момент. На вратата на Реал (М) титулярът Сезар Санчес се контузва и го заменя Икер Касияс, който през сезона е изгубил титулярното си място на вратата на "белите".

Източник: GettyImages

С героичните си намеси до края на срещата Касияс си спечелва титулярното място за години напред. Най-чистото положение се открива пред Бербатов в края, когато ударът на българина от близко е избит в последния момент от Касияс с крак. Така Реал (М) печели своята 9-а КЕШ, и въпреки че момчетата на Висенте дел Боске са изпуснали шампионската титла на Испания и Кралската купа, "белите" отпразнуват по най-добрия начин своята 100-годишнина.

За Байер остава тъгата от пропуснатия голям шанс. Впоследствие "аспирините" остават втори в Бундеслигата и губят финала за Купата на Германия. По този повод фенове на вечния враг Кьолн издигат плакат към "аспирините": "Вие винаги ще сте втори".

Източник: GettyImages

Голмайстор на турнира става нападателят Рууд ван Нистелрой с 10 гола, а в класацията го следват Давид Трезеге (8) и Оле Гунар Солскяер и Тиери Анри с по 7 попадения.

Няколко месеца по-късно Реал печели и Интерконтиненталната титла, като на финала побеждава Олимпиа Асунсион с 2:0. Головете бележат Роналдо и Гути.

РЕАЛ (МАДРИД) - БАЙЕР (ЛЕВЕРКУЗЕН) 2:1

1:0 Раул (8"), 1:1 Лусио (13"), 2:1 Зидан (45")

СТАДИОН: "Хемпдън Парк", 52 000 зрители

СЪДИЯ: Урс Майер (Швейцария)

РЕАЛ (МАДРИД): Санчес (68 - Касияс), Салгадо, Карлуш, Йеро (к), Елгера, Зидан, Фиго (61 - Макманаман), Солари, Макелеле (73 - Консейсао), Раул, Мориентес

БАЙЕР: Бут, Живкович, Лусио (90 - Бабич), Пласенте, Себесчен (65 - Кирстен), Бащюрк, Балак, Шнайдер, Рамелов (к), Бърдарич (39 - Бербатов), Ньовил

Пътят на Реал (М) до титлата:

Група 1:

Реал (М) - Рома 2:1, 1:1

Реал (М) - Локомотив (М) 4:0, 1:2

Реал (М) - Андерлехт 4:1, 2:0

Група 3:

Реал (М) - Спарта (Прага) 3:2, 3:0

Реал (М) - Порто 1:0, 2:1

Реал (М) - Панатинайкос 3:0, 2:2

1/4-финал: Реал (М) - Байерн (М) 1:2, 2:0

1/2-финал: Реал (М) - Барселона 2:0, 1:1

Финал: Реал (М) - Байер (Л) 2:1