Последното наблюдение на работната сила на НСИ показва ясно, че оживлението на пазара на труда се запазва през второто тримесечие на 2016 г. Броя на заетите в икономиката (на 15 и повече години) се увеличава с 22 200 души на годишна база спрямо ръст от 25 300 предишното тримесечие.

Все пак, въпреки продължаващия ръст на заетите, данните показват известно забавяне спрямо темповете на създаване на нови работни места миналата и по-миналата година. Това е в унисон с очакванията за постепенно „приземяване” на възхода на трудовия пазар предвид относително умерените темпове на растеж (спрямо растежа от над 6% преди кризата) и приближаването на предкризисните коефициенти на заетост.

Всъщност, пиковият коефициент на заетост от 2008 г. (от 51-52%) най-вероятно ще се достигне още през втората половина на 2016 г., ако темповете на създаване на заетост от първите 6 месеца се запазят. През 2-рото тримесечие коефициентът на заетост е 49,5%, но обичайно третото тримесечие е най-силно за заетостта заради сезонна заетост в туризма и селското стопанство.

Предвид това, че през третото тримесечие на 2015 г. заетостта беше 50,3%, а коефициентът расте тази година с около 1 процентен пункт на годишна база, нищо чудно през третото тримесечие на 2016 г. заетостта да надхвърли 51%. Добрата туристическа година в България, най-вече заради несигурността в Турция и срива на туристическия сезон там, подкрепя тези очаквания.

При броя на заетите ситуацията е по-сложна заради продължаващото свиване на населението. Т.е. заради спада на населението, вкл. и това на 15 и повече години, много ще е трудно (ако не и почти невъзможно) икономиката да достигне предкризисния пик от 3,417 млн. души в заетост, отчетен през третото тримесечие на 2008 г. През второто тримесечие на 2016 г. заети са били 3,033 млн. души, а тенденцията е следващото тримесечие те да стигнат около 3,130 млн. души.

Спрямо 2008 г. средногодишното население  на страната е намаляло с 445 400 души през 2015 г. Предвид това може да се очаква, че броят на заетите в най-добрия случай скоро ще достигне ново равновесно равнище от около 3,200 млн. души и оттам насетне ще се стабилизира или ще започне да се свива при обрат в икономическия цикъл.

За това говори както нарастващият недостиг на работна ръка според анкетите на Евростат в промишлеността, така и първият негативен сигнал от единия от секторите, които усилено създаваха нова заетост от 2014 г. насам. Този сектор е ИТ индустрията или т.нар.”Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”. През второто тримесечие на 2016 г. секторът за първи път от началото на възстановяването на трудовия пазар показва спад на заетите – с 4,1 хил. души или с 4,4% на годишна база.

В същото време се вижда, че броят на наетите на трудови договори в този сектор продължава да расте през всеки един от първите 6 месеца на 2016 г. (спрямо година по-рано). Т.е. вероятно част от хората, които преди са били самонаети или на граждански договори, са станали наети на трудов договор, а паралелно с това част от заетите са останали без работа. 

Така или иначе, независимо какво е обяснението и дали изобщо се дължи на реални процеси в икономиката или на проблеми със статистиката, данните за заетите в ИТ индустрията са притеснителни. Това е така, защото наблюдението за работната сила като цяло е по-ранен индикатор за процесите на пазара на труда спрямо данните за броя на наетите по трудово и служебно правоотношение. Възстановяването на пазара на труда след кризата се видя за първи път в наблюдението на работната сила, а чак след 1-1,5 години – и в данните за наетите.

Предвид това, спадът на заетите в ИТ бизнеса през второто тримесечие може би е първият сигнал за достигането на „точката на пречупване” на този пазар. Всъщност, ИПИ от 1-2 години коментира, че тази точка скоро ще бъде достигната заради хроничния недостиг на кадри, масово практикуваната „кражба” на служители и бързия ръст на заплатите в този сектор.

Там по неофициална информация от сектора заплатите вече достигат централноевропейските нива и възможностите за по-нататъшен ръст предвид наличната свободна ръка (основно студенти или наскоро завършили, които се нуждаят от сериозно практическо обучение) са ограничени.

Все пак, на фона на негативния обрат в ИТ сектора, друг водещ сектор в създаването на заетост след кризата – аутсорсинг индустрията – очевидно продължава да разкрива работни места. Бизнес услугите, които подлежат на аутсорсинг към България, са част от т.нар. „Професионални дейности и научни изследвания”, заетостта в които продължава да расте и през второто тримесечие – с 11,1% спрямо година по-рано. Това е и един от трите сектора с двуцифрен ръст на заетите през второто тримесечие. Другите такива са „Транспорт, складиране и пощи” и „Култура, спорт и развлечения”.

Ръстът на заетите в „Култура, спорт и развлечения” (с близо 9 000 души или 20,5%) вероятно се дължи на доброто развитие на туризма тази година, тъй като тези дейности до голяма степен са част от широката туристическа индустрия. Заетите в хотелиерството и ресторантьорството също бележат стабилен ръст от второто тримесечие на 2015 г. насам, като за април-юни 2016 г. те нарастват с 8,5 хил. души или около 5% на годишна база.

Освен в ИТ сектора, друг притеснителен спад на заетите, макар и относително малък, се отчита в преработващата промишленост – с около 5,5 хил. души или под 1%. Все пак, заетостта в този сектор е доста колеблива и спадът може да е част от временни флуктуации, отколкото да поставя началото на негативна тенденция. Не е изключено да е обвързан и с по-ниските приходи от износ тази година. 

Като цяло, пазарът на труда остава във фаза „оживление”, което е в унисон и с относително високия ръст на икономиката през второто тримесечие (3% на годишна база според експресната оценка). Очаквано, създаването на нови работни места започва да се забавя с приближаването до потенциала на трудовия пазар да захранва икономиката с нужните ѝ кадри.

Най-вероятно в някои сектори като ИТ индустрията този потенциал вече е достигнат и това е причината за отчетения обрат в положителната тенденция до момента. Аутсорсинг индустрията все още остава сред лидери в създаването на работни места като заетите там се увеличават с по 10-12 хил. души всяко тримесечие (на годишна база), но и там точката на пречупване не е далеч. 

Анализът е публикуван в сайта на Института за пазарна икономика.