Мария Гергова-Бенгтссон: Имидж се изгражда, не се купува

Добрият корпоративен имидж е сред водещите приоритети за големите международни компании. Той обаче е не по-малко важен и за малките играчи в частния секто, а в последните години фирмите у нас започват да му отдават по-голямо значение. Все повече връзката между корпорациите и ПР сектора се засилва, а методите в тази посока вече целят директен ефект върху бизнес резултатите. 

За това как се справят фирмите и ПР агенциите у нас с изграждането на добър имидж, какво още имат да научат от пионерите в комуникационната индустрия в САЩ и Великобритания и атрактивна ли е кариерата в ПР сектора в България за младите специалисти, пред Money.bg разказва Мария Гергова-Бенгтссон - основател и управляващ директор на един от лидерите на пазара United Partners.

- Г-жо Гергова, вие имате дългогодишен опит в сферата на комуникациите. Как според вас се промени ПР секторът в България през последните години?

- Много неща се промениха в ПР сектора и продължават да се променят с всеки изминал ден. Иструментите, с които работим, са съвсем различни от тези преди няколко години. Отдавна връзките с медиите не е център на нашата работа. Работата с инфлуенсъри набира все по-голяма скорост. Разработването на методологии и стратегии, които да имат директен ефект върху бизнес резултатите, стават водещи.

- Вярно ли е, че добрият имидж се купува? Как бихте отговорили на хората, които смятат, че който е наел ПР специалист или фирма да му формира / коригира имиджа, "не му е чиста работата"?

- Имидж се изгражда, не се купува. Имиджът е стратегия за комуникиране на това, което марката, компанията, организацията прави. Когато "не му е чиста работата", първо трябва да си направи работата "чиста". В днешно време разпространяването на невярна информация е недопустимо.

Хората имат неограничен достъп до различни източници на информация и невярната такава лесно може да се разобличи, от което имиджът само ще пострада допълнително. Ролята на ПР специалистите е да анализират, обмислят и управляват потока на информация от организациите към различните целеви групи така, че тя да допринася за крайните цели.

- На какъв ПР залагат компаниите у нас: на "бял" (да формира добро име от "зародиш" на дадена фирма) или на т.нар. "черен ПР", който за да защити уроненото достойнство, създава негативни новини и емоции у конкурентни брандове, за да отбие атаките срещу себе си?

- Аз лично никога не съм практикувала така наречения "черен ПР" и не съм привърженик, но това е свързано и с моите ценности и натура. Привърженик съм на професионалния и етичен подход при изграждане на репутация. Дори като агенция се стараем да допринасяме за по-добра среда на информираност в България. Заедно с БАПРА, ИПРА и БДВО организирахме първия хакатон за идентифициране на фалшиви новини. Мина страхотно и смятаме да продължим инициативата, докато не стигнем до успешен край.

- Бихте ли дали примери?

- В по-голям мащаб тази практика се разгръща при политическите кампании. Старая се да не запомням в детайл подобни примери.

- По отношение на тенденциите в световен мащаб как се справят българските агенции? В какво изостават и има ли сфера, в която са по-напред от своите чуждестранни колеги?

- Колегите на запад имат повече ресурси да развиват нови услуги и методологии, а в България една агенция не може да отдели 100 000 - 200 000 евро да разработи нова иновативна услуга. Затова една от нашите ценности е културата на учене, да следим какво ново на хоризонта и да експериментираме. Успешните инструменти и технологии интегрираме в ежедневната си работа. И така започваме да достигаме нивото на тези, които са в сърцето на ПР индустрията - САЩ и Великобритания.

- Как оценявате възможностите за реализация в ПР сферата в България и достатъчно атрактивни ли са те за младите специалисти?

- Възможностите са отлични и не защото е България, но защото границите са размити и от България може да работиш за страни, марки и кампании навсякъде по света. Миналата година спечелихме наградата за най-добра международна ПР кампания в света за тригодишен проект, който проведохме в 28 страни в Европа. Ако има желание и амбиция, човек може да се развие много добре и в България.