Един българин бе обявен за герой в евротурнирите онази вечер. При това не от един или двама приятели, а вкупом от всички. Когато в Молдова, Хърватия, УЕФА и всички спортни сайтове в Европа напишат, че Владислав Стоянов е №1 в мача Динамо (Загреб) - Шериф, значи наистина е така.

И няма как да е иначе, когато на кошмарния "Максимир" срещу известния Динамо с не толкова известния Шериф хванеш 6 положения и спасиш 3 дузпи. Точно това направи българският вратар и прати молдовския тим в плейофите на Шампионската лига. Каквото и да стане, на молдовците им престоят още осем мача в Европа.

Юношата на ЦСКА, който преди години заедно с Орлин Старокин и Георги Божилов избяга от неразборията в школата на червените и се премести в Нафтекс, а след това и в Черноморец, пасна като дялан камък в Шериф.

В Тираспол, главния град на Приднестровската република, сигурно вече пишат благодарствени писма до Красимир Балъков, който през зимата реши да включи вратаря в трансферната листа. И има защо молдовците да се радват - Владо измъкна отбора срещу Динамо (Тбилиси) във втория предварителен кръг на Шампионската лига, сега повтори упражнението и срещу Динамо (Загреб) в третия предварителен кръг.

- Владо, честито. В Хърватия, Молдова и сайта на УЕФА ви обоявиха за герой на мача с Динамо. Такъв ли сте?
- Всички момчета играхме много добре. Мачът бе труден, все пак Динамо не е случаен отбор. Име е в Европа, има опитни футболисти, включително и бивши национали от големия отбор на Хърватия - Игор Бишчан, Дарио Шимич, вратаря Томислав Бутина. За наше щастие той бе контузен и не игра. В Динамо има и няколко бразилци, добри са. Казват, че на митичния "Максимир" се играе трудно и наистина е така. Само че Шериф се справи.

- Спасихте чисти положения за 120 минути, след това хванахте три дузпи.
- Наистина имаше доста положения към нашата врата, но за щастие се справих. Не само аз, а и защитата пред мен, както и всички останали. Повече се бранехме, такава бе тактиката ни. Към края се поуморихме, но издържахме.

- Какво ви казаха след мача?
- Всички ме поздравиха - шефове, треньори, съотборници. Дойдоха дори хърватите. От България също ми се обадиха, семейството и приятелите ми гледат мачовете на Шериф. Гледали са и срещата с Динамо.

- В кой момент от мача почувствахте, че ще спечелите? Може би при първата хваната дузпа...

- Още преди мача имах предчувствието, че ще продължим. Още в първия мач се видя, че Динамо не е толкова страшен. Вкараха ни случаен гол, а ние изпуснахме 3-4 положения.

- При тегленето на жребия Динамо бе обявен за фаворит. Вярваше ли изобщо някой във вас?
- Май само ние си вярвахме. Повечето ни бяха отписали. Дори приятели ми казваха, че ще паднем. Но не стана така. Шериф продължава в третия кръг.

- Възможно ли е да поднесете голямата изненада и да преминете и през последния квалификационен кръг?
- А защо не? Миналата година Шериф игра в групите на Лига Европа, сега целта е групите на Шампионската лига. Дай боже, на жребия утре (б.р. днес) да ни се падне по-лек отбор.

- А имате ли предпочитания?
- Нямам, дори не съм гледал кои могат да ни се паднат.

- Шериф е непознат отбор. Разкажете нещо повече за клуба.
- Базата е страхотна. На малко места в Европа има такава. Говоря не просто ей така, а сериозно. Има 8 помощни игрища - 4 с естествена настилка и 4 с изкуствена, един основен терен, още един основен, но с изкуствена трева, и един покрит изкуствен. Условията и в детско-юношеската школа са отлични. Желанието на ръководството е да гради млад отбор.

- А така ли е наистина?
- Да, не е като в България - да се говори едно, а да се върши друго. Шериф е млад отбор. Само капитанът е възрастен. На 39 години е, грузинец. От 12 години играе в Шериф и тук си го имат за местен. Има двама-трима на по 26 години. Всички останали сме по-млади. Срещу Динамо в Загреб дори влязоха 2 момчета на по 18 години.

- Лесно ли ви беше да свикнете с Шериф?
- Хубавото е, че като отидох, в отбора имаше много сърби. Знам доста от този език, тъй като Иван Чворович ми е приятел. С него бяхме заедно в Черноморец. Вече се справям и с руския. Вписах се бързо. Колективът е много добър. Това, че сме все млади, също помага. Няма кой да си придава важности, както често се случва в България. Няма групички, които да злословят една срещу друга. Нормално е да си по-близък с едни, отколкото с други, но не и да има напрежение.

- Как ви посрещнаха феновете след успеха в Загреб?
- Те не са много. Това е едно от малкото отрицателни
неща. Няма фенска култура. На мачовете от първенството идват по 500, максимум 1000 зрители. А Шериф е десет години поред шампион на Молдова. Ръководството обаче е амбициозно и политиката му е ориентирана към привличането на фенове. Правят се различни кампании, наскоро ходихме в училищата да агитираме децата. Шефовете искат да привличат предимно млади хора, за да може след години вече да има изградена една маса от запалянковци с традиции.

- Фенове се привличат и с успехи.
- Така е. На мачовете от Европа това лято идваха по 10-15 хил. зрители, а стадионът е за около 16 000. Дано продължим с успешните мачове, това ще доведе още хора на стадиона. Шефовете на Шериф са много амбизиоцни - политиката им е ориентирана към феновете и към младите футболисти. Искат да изграждат, за да могат след това да продават.

- На какво ниво е първенството на Молдова?
- Разликата между отборите е огромна. Има 4-5 силни отбора и 4-5 много слаби. В България в момента няма толкова слаби отбори в елита. "А" група може и да е зле като цяло, но тимовете са сравнително равностойни. А в Молдова границата е рязка.

- Добрите ви игри в Шериф не останаха незабелязани и получихте покана за националния отбор.
- Изобщо не очаквах да ме повикат за контролата с Русия, много се изненадах. Щастлив съм, че се отвори място и за мен. Сега само трябва да докажа, че имам качества, за да ме викат и за следващите мачове.