Вчера Стилиян Петров започна лечението срещу коварната болест. Той премина първата си терапия със стероиди. Това се прави, за да може да се засили организмът за предстоящото лъчелечение. Едва след това ще се премине към следващите етапи от терапията. Тя ще се води от проф. Дейвид Линч , който е специалист номер едно в борбата с острата форма на миелоидна левкимия. Именно такава е диагнозата на Стилиян.

"Проф. Линч е един от най-добрите в Европа", признава колегата му доц. д-р Георги Михайлов, който завежда Клиниката по хематология в Националната специализирана болница за лечение на хематологични заболявания в София. "Лечението у нас не отстъпва на това в Европа и капитанът на „Астън Вила" би могъл да се лекува успешно и в София", твърди специалистът, който е и вицепрезидент на организацията на хематолозите в Централна и Източна Европа.


"Левкемията поразява най-често хора между 50 и 60-годишна възраст и много по-рядко деца и млади хора", разказва доц. Георги Михайлов пред Румяна Милева от „Стандарт". Основният рисков фактор за коварното заболяване е генетичното предразположение. Учените все още нямат категорично становище какво отключва левкемията. Със сигурност един от факторите е увеличената радиация в някои райони на земното кълбо. У нас годишно от левкемия се разболяват между 250 и 300 души над 18-годишна възраст. Конвенционалното лечение става с помощта на химиотерапия и продължава от няколко месеца до няколко години. В някои случаи се прибягва и до лъчепрофилактика с цел протекция на централната нервна система и половата тъкан. Причината е, че увредените клетки, които са в кръвния ток, могат да потърсят убежище в някои органи, включително и в тестисите на мъжете, където химиотерапията трудно достига.
Ако болестта не се повлияе от горните два метода, се прибягва до последния спасителен вариант - трансплантация на хемопоетични стволови клетки.

На Стария континент такива трансплантации се извършват в над 600 центъра. В другите страни на ЕС обаче пациентите, които нямат здравни вноски, плащат за присаждането между 200 000 и 300 000 евро. У нас модерният метод се покрива изцяло от държавата и се прилага от 15 г. на две места - Болницата за лечение на деца с онкохематологични заболявания, която се намира до ИСУЛ, и Националната специализирана болница за лечение на хематологични заболявания. "С колегите реализираме между 70 и 100 такива трансплантации", обяснява доц. Михайлов.

При острата левкемия се предпочита трансплантация на алогенни хемопоетични стволови клетки (от донор), която изисква голям процент тъканна съвместимост между донора с реципиента. При това "присаждане" се сменя имунната система на пациента с тази на донора. Ако донорът не е неговата кръвна група, се стига до промяна на кръвната група т.е. променя се имунологичния паспорт на реципиента. Имуносупресивното лечение се провежда само в първите 5-6 месеца след присаждането на стволовите клетки. Първоначално се търси донор във фамилията, и то по хоризонтална линия - братя и сестри. Ако няма възможност, се тръгва по вертикалната родова линия - майки, бащи, баби, дядовци, лели, чичовци, братовчеди. "Преди няколко дни трансплантирахме хемопоетични стволови клетки на военнослужещ от задгранична военна мисия, които взехме от брат му", споделя доц. Георги Михайлов.

"След като се излекува, Стенли би могъл да стане посланик за по-добрата информираност за левкемиите, възможностите за лечение и развитие на донорството", надява се доц. Михайлов. У нас едва неколкостотин са се записали в Националната донорската банка за хемопоетични стволови клетки към Лабораторията по трансплантационна имунология в "Александровска болница". Световноизвестният тенор Хосе Карерас например, след като пребори левкемията, направи фондация и помага със свои средства и дарения на много хора, страдащи от тази коварна болест.