През 2005 година на пазара в Обедине­ното Кралство се появи книгата на Стилиян Петров "Наричайте ме Стан". Днес, 11 години по-късно, неговата лична книга, написана от всички, които му се възхища­ваме, трябва да се казва "Нари­чайте го Голям". Да, наистина Стилиян е Голям, защото реше­нието му да се завърне след по­вече от 4 години пауза на фут­болния терен при професиона­листите е желание по силите само на Голяма личност.

Не че не е правено, но в него­вия случай желанието му е уни­кално. Ерик Абидал и Хонас Гутиерес се завърнаха във футбола след същото заболяване, но след мно­го по-кратки периоди на отсъ­ствие. Стилиян го прави след це­ли 5 години, когато започна пре­междието, бе на 32, сега е на близо 37, а след края на следва­щия футболен сезон ще навър­ши 38. Малцина са въобще фут­болистите на 38 години, които практикуват професионален футбол. Сещам се само за Хуанфран от Леванте, който гони четиридесетака и все още играе като десен бек на мадридския отбор. Но Стилиян няма как да бъде сравняван с хора, ко­ито не са минали през неговото премеждие.

Измеренията на това, което възнамерява да стори Стилян, са невероятни. Той ще играе в едно от най-интензивните пър­венства на света - Чемпиъншип. С 40 изключително насите­ни седмици и над 50 мача във всички турнири. И като го поз­наваме, сме сигурни, че ще иска да бъде на терена във всяка ед­на минута. Никой не може да се съмнява в пълната отдаденост на Петров и това, че той с ця­лото си сърце възнамерява не да присъства, а да играе пълноцен­но футболна най-високо равни­ще. И цялото това нечовешко изпитание всъщност е един красив жест.

Не някаква амбиция за рекор­ди или доказване - това не е S характера на Стенли. При него няма показност, лустро и лице­мерие. Единствената му цел е да завърши един прекрасен цикъл. Той връща на Астън Вила, на България и на света това, ко­ето получи многократно като подкрепа в превърналата се в култ 19-а минута. Сълзите, кои­то винаги напираха в очите му, сега ще се превърнат в щедра усмивка. Онази неповторима и само негова усмивка, с която неизменно го свързваме.

Завръща се в Астън Вила и за­щото клубът, който му даде толкова много, има нужда в то­зи труден момент от него. Не всеки би го сторил, периодът ще е труден и мъчителен, привържениците са обезверени и сега "Вила Парк" е с рехава по сещаемост, във второто ниво нещата могат да станат ката­строфални, ако остане сегашни­ят собственик. Но Големия се връща, когато е най-трудно. За да даде пример и се превърне в пътеводна светлина. При тра­дициите на английската фут­болна култура е повече от си­гурно, че дори само заради него публиката ще ходи на мачове. Защото не всеки ден може да гледаш на терена човек, който е заслужил да бъде наричан Ге­рой. Не само заради това, което преживя, но и заради начина, по който го направи.

Вече всички тръпнем в очак­ване на невероятния извънзе­мен, магически миг, в който Стенли ще изведе европейския шампион Астън Вила с капита­нската лента. Ще протича леко тромаво първите си метри на зеления килим. Ще спре на центъра на терена и ще поздра­ви хората от трибуните. Всич­ки те, без значение на кои отбо­ри са фенове, ще му отвърнат, защото мигът ще е изключите- лен. Ще го очакваме с трепет!

Макар и да не е задължен и никой да не го иска от него, то­ва трябва да се случи и с екипа на българския национален от­бор. Този красив миг на съприча­стност трябва да се състои и на българска земя пред неговите сънародници. Които имат пове­че от всякога въпиюща нужда от пример. От човек, който е синоним на благородство. Хора­та имат нужда от светлината, която струи от този русокос ангел. Пратен ни на земята, за да вярваме винаги в доброто и да се придържаме към Десетте Божи заповеди. Той ни показа, че може и трябва нещата винаги да се правят с любов. Стилиян ни дава упование да обичаме пове­че ближния и да не виждаме в не­гово лице конкурент и враг.

Решението на Стилиян да се завърне и играе дава надежда и вяра на милиони хора по света, че красотата и доброто вина­ги ще надделяват. И че жи­вотът всъщност може да бъде прекрасен!