Красимир Чомаков живее от няколко години в Италия. Бившият халф сподели подробности от мястото на събитието за коронавируса, в интервю за "Блиц".
Каква е обстановката в Италия?
- Ами неприятно е. Хората са изплашени. Вирусът взе жертви в Италия. Най-сериозно са засегнати областите Ломбардия и Венето. Третата е нашата - Емилия Романия. Италианците се надяват колкото се може по-рано всичко да отшуми, защото епидемията рефлектира върху икономиката, социалния живот, а и на спорта и футбола. В нашия регион е малко по-спокойно. Аз и семейството ми живеем в Равена. Тук има един случай. Става въпрос за 20-годишно момче, което е от градчето Луго, намиращо се близо до Равена. Иначе в Римини - град на 40 километра от нас, има шестима заболели.
Как протича животът конкретно при вас - в Равена?
- Ще бъда откровен. Вече втора седмица училищата и детските градини са затворени. Но тук при нас психозата не е толкова голяма. Хората си излизат навън, ходят по заведения. Е, не е толкова натоварено, както беше преди. Но не е и като в пустинята - да няма никакви живи същества.
Хората с маски ли се движат?
- В последните десетина дни да съм видял най-много двама-трима да ходят с маски на лицето. Всички останали се движат без никакви предпазни средства.
А ти ползваш ли маска?
- Каква маска?! Да не съм Дарт Вейдър, та да нося маска?! Не се страхувам, честно. Ако Господ е решил да ме хване и мен вирусът, ще ме хване. Надявам се да се размина... Знаеш ли, според мен се драматизират доста нещата. Да, вирус има, заболели - има, жертви - също, но починалите са възрастни хора със слаба имунна система. Сега, аз не съм доктор, но чета и чувам какво се коментира и какви са данните. Те показват, че и при обикновения вирус, при обикновения грип също има доста заразени, както и жертви. Според мен цялата тази история е доста странна, гнила и измислена. Айде, не измислена, но казано по-простичко - се прави от мухата слон. Вижте откъде тръгна всичко - от Китай, където икономиката им в последните години отчита голям бум. Може и да греша. Просто така разсъждавам.
Как протича твоето ежедневие в момента?
- Както преди. Ходя, тренирам, играя футбол в аматьорския тим Комакезе 215, въпреки че вече съм на 42 години. Ние си тренираме, но ни е забранено да ползваме съблекалнята заради вируса. Не е желателно да се струпваме много хора в затворено помещение. Така ни казаха. А като ни кажат, изпълняваме... Макар че доста хора се струпват и по заведения, по клубове, в магазините. То и поради тази причина доста мачове бяха отложени. В засегнатите региони няма да има футболни срещи до 8 март, включително. но виж реакцията на повечето клубове - те са против отлагането.
През юни 2018 година организира бенефис и сложи край на кариерата си. Но пак продължаваш да играеш футбол.
- Ами след бенефиса момчетата в Комакезе 2015 ми казаха: "Ама защо спираш да играеш. Ти си добър. Можеш да ни помогнеш. Продължи да си част от отбора". И аз пак играя. Е, не забравяй, че сме аматьорски отбор. Разликата е огромна в сравнение с професионалния. Но имам проблем с коляното. Измъчва ме. И вероятно през лятото този път ще спра да играя футбол завинаги.
Наскоро се появи отлична новина - правителството отпусна немалка сума за Ботев (Пловдив) и Локомотив (Пловдив).
- Браво. Радвам се. Благодаря на премиера Бойко Борисов и на държавата за жеста. Според мен обаче не биваше да бъдат забравени другите два пловдивски клуба - Марица и Спартак. Марица е люпилня на таланти. Кой ли не е минал оттук. Включително тук прохожда и Христо Стоичков, който е единственият българин, носител на "Златната топка", и друг като него няма да има. Защо бе забравен моят роден клуб, не знам. Би било добре да се помогне на Марица. Не говоря с много пари. Имам предвид да се помогне на школата ни. Тя е била и ще бъде златна мина на българския футбол.
